Решение № 199 от 10.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Сливен, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230104977 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., сключен сключен между ищеца и ответното дружество Кредисимо ЕАД и иск за обявяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г., като обезпечение по договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответното дружество Ай Тръст ЕООД - чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Предявен е също така и насрещен иск от Кредисимо ЕАД –чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск и ищец по първоначалните искове да заплати на този ищец сума в размер на 1 530,62 лв., неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода 10.09.2023г.- 10.10.2024г., ведно със законната лихва от 19.11.2024г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане, както и евентуален иск по чл.79 ЗЗД в случай, че съдът приеме договора за кредит за недействителен е предявен и насрещен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на този ищец сума в размер на 524,58 лв., представляваща остатък от чистата стойност по договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.11.2024г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане.

Ищцата по първоначалните искове твърди, че н а 18.03.2023г. сключила с 1

„КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2743656 за сумата от 2000 лв., при ГПР 16.30% и ГЛП 15.20%, която следвало да се върне на 18 бр. вноски. Съгласно чл. 4. 1. от договора следвало да сключи с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит.

Дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 2 061,28 лв., която сума се кумулирала в падежните вноски по кредита.

Счита договорите за нищожни. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10., чл.19, ал.4 ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения ГЛП. Не било ясно дали бил фиксиран или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва, погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, не било ясно каква част от сумата била главница, каква част лихва и каква част за такса гарант. Не било ясно дали възнаграждението на поръчителя било включено в ГПР и така бил нарушен чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.

Твърди, че с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а допълнително оскъпяване на кредита.

Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният представлявало заблуждаваща търговска практика. Възнаграждението по договора за поръчителство би следвало да се отрази в ГПР, тъй като било разход по кредита.

Договорът за поръчителство се явявал лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечавал, и във връзка с който възникнало правоотношението по поръчителството. За поръчителя било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.

2

При недействителност на договора за кредит потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не се дължала лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Иска се прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г. и на

Договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следвало да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство било единствено възможност, а не задължение за ищеца и не представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не водело автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора било единствено за улеснение на кредитополучателя.

Иска се отхвърляне на предявените срещу него претенции и претендира разноски. Оспорва, че ищеца бил материално затруднено лице по см. На чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответникът кредитодател „КРЕДИСИМО“ ЕАД също депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, но оспорва твърденията на ищеца за неговата нищожност. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищеца, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следвало да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не водело до такава и на Договора за потребителски кредит.

Иска се отхвърляне на иска за нищожност и претендира присъждане на 3 направените по делото разноски. Оспорва, че ищеца бил материално затруднено лице по см. на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Своевременно в срока за отговор, кредитодателят „КРЕДИСИМО“ ЕАД предявил насрещни претенции срещу ищеца по първоначалните искове и кредитополучател с правно основание чл.79 ЗЗД.

Твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №2743656/18.03.2023г. с фиксиран ГЛП в размер на 15.20 %, а ГПР бил в размер на 16.30%. Главницата по кредита възлизала на 2 000 лв., изцяло усвоена от ищцата. Кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, а всички плащания по договора при надлежно спазване на уговорения между страните погасителния план следвало да с а в общ размер на 2 255.17 лв. - 2 000 лв. - главница и 255,17 лв. - договорна възнаградителна лихва). Сочи, че към дата на изготвяне на насрещната искова молба всички вноски по договора за кредит погасителен план падежирали. Кредитополучателят извършил плащания, възлизащи в общ размер на 1 475,42 лв. От тази сума 469,38 лв. били разпределени за погасяване на дължими месечни вноски за главница по погасителния план. Били погасени в цялост първите 4 вноски по погасителния план, а именно за периода 10.05.2023г. до 10.08.2023г. и част от петата вноска по погасителния план с падеж 10.09.2023г. Сума в размер на 114,70 лв. била разпределена за погасяване на дължимите месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план. Така били погасени в цялост първите 5 вноски по погасителния план, а именно за периода 10.05.2023г до 10.09.2023г. Сума в размер на 5.33 лв., била разпределена за погасяване на обезщетение за забава на плащането на падежирали месечни вноски; 150 лв. били разпределени за погасяване на дължими суми за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, начислени по Тарифа за разходите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения; 736,01 лв. били разпределени към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на задължения по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г.

Сочи, че към момента били падежирали и непогасени от ответника по насрещния иск следните суми: 1 530,62 лв. - падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план 10.09.2023г. до 10.10.2024г., 4 включително и 140,47 лв. - падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва за периода по погасителния план 10.10.2023г. до 10.10.2024г., включително.

Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищеца по насрещния иск по банков път по сметка IBAN: BG86STSA93000021867774 при Банка ДСК АД, сума в размер на 1 530,62 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и 0,62 ст./, неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода 10.09.2023г. до 10.10.2024г., включително на основание Договор за потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2024г. /датата на предявяване на исковата претенция/ до окончателното плащане.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за нищожен договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство се иска осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 524,58 лв. /петстотин двадесет и четири лева и 0,58 ст./, остатък от чистата стойност на кредита /главница/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2024г. /датата на предявяване на исковата претенция/ до окончателното плащане.

Претендира деловодни разноски по списък.

По насрещните претенции отговор от ответницата не е депозиран.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит № 2743656, че на 18.03.2023г. ищцата в качеството на кредитополучател и първия ответник, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 2 000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, лихвен процент по кредита 15,20%, ГПР 16,30%; общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 2 255,17 лв.

В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа. Това се явява условие за одобряване на кредита, тъй като в ал.2 е предвидено, че ако не се представи обезпечение в уговорените срокове, 5 заявлението ще се счита за неодобрено.

На същата дата 18.03.2023г. между ищцата и втория ответник е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 2 061,28 лв.

В чл.8, ал.4 о ттози договор е предвидено плащането към поръчителя да става и по банкова сметка на кредитодателя – първия ответник, а в ал.5 е предвидено, че кредитодателя бил овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата платила по договора за заем 739,41 лв., отнесени от кредитодателя по пера, както следва: 469,38 лв. главница; 114,70 лв. – лихва; 5,33 лв- лихва за забава;

150 лв. разходи по извънсъдебно събиране на просрочени вземания. По договора за поръчителство ищцата платила сума в размер на 736,01 лв.

В ГПР по договора за потребителски кредит не било включено възнаграждението за поръчител. В случай, че се включи в него и размерът на възнаграждението за поръчителство, то за целия срок на договора за кредит ГПР би бил в размер на 235 %, т.е. надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Остатъкът от задължението на ищцата по договорите бил 1530,62 лв. главница, 140,47 лв. лихва и 1325,27 лв. възнаграждение за поръчител. В случай, че се дължи чистата стойност по кредита, съобразено с плащанията, сторени от ищцата по двата договора, задължението по заема бил в размер на 524,58 лв.