Решение № 1839 от 26.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1839

Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20257040702074 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от А. С. К., ЕГН, с адрес: гр.Бургас, ул.“Ловна“, №12 против Заповед № ЗСП/Д-А/3764/01.09.2025г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, потвърдена с Решение №02-РД06-0035/26.09.2025г. на и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че поради необходимост от оперативно лечение му се наложило да вземе заеми. В тази връзка иска да получи помощ, която му се полага. Относно брака си с Н. К. заявява, че е разделен с нея от 37 години. Посочва, че К. живее в с. Скалица, Ямболско. Твърди, че е представил декларация, която не е взета предвид.

В съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата и отново подчертава тежкото имуществено състояние, в което се намира.

Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява. Процесуалният му представител ст. юрисконсулт Д. иска жалбата да бъде отхвърлена. Поддържа становището на административния орган, включително мотивите в решението на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 11.08.2025г. А. С. К. е подал до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление- декларация вх.№ ЗСП/Д-А/3764/ за отпускане на еднократна помощ за лечение на простата тумор и операция и лечение. В заявлението посочил, че е женен за Н. А. К., няма деца до 18 години, принадлежи към социална категория работещ, не получава никакви доходи и обитава единствено за него жилище. По отношение на семейното си положение представил декларация, в която посочил, че не живее с жената, с която има брак от 38 години и че Н. А. К. живее в с. Скалица, Ямболско.

Съд заявлението представил епикриза, издадена на 25.07.2025г. от клиника по урология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас, удостоверяваща извършена оперативна интервенция при окончателна диагноза: хиперплазия на простатата и епикриза, издадена на 31.07.2025г. от отделение по гастроентерология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас във връзка с проведено лечение по диагноза: други уточнени болести на жлъчния мехур, както и относими към епикризите медицински документи..

Представил и документи за извършени плащания във връзка с проведеното лечение.

Съдът отбелязва, че с административната преписка е представен социален доклад по заявление- декларация с вх.№ ЗСП/Д-А/3766/11.08.2025г., подадено от А. С. К..

Този доклад е неотносим към настоящия правен спор, тъй като е изготвен по заявление, различно от процесното.

На 01.09.2025г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/3764/, с която отказал отпускането на социална помощ по чл.16 от ППЗСП- еднократна помощ при инцидентни нужди, като посочил, че не са налице условията на чл.8 от ППЗСП- социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва социална анкета- съпрузите не живеят заедно на един и същ адрес. Не може да се установи налице ли са условията на чл.12, ал.2 от ЗСП, в съответствие с изискванията на чл.27 от ППЗСП.

К. оспорил посочената заповед по административен ред.

С Решение №02-РД06-0035/26.09.2025г. и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас отхвърлил подадената жалба.

В мотивите на решението посочил, че по подаденото от К. заявление е изготвен социален доклад и е изложил заявените факти, свързани с лечението на жалбоподателя. Намерил е законосъобразни изводите, изложени в оспорената пред него заповед, със следните аргументи: В подаденото заявление-декларация- г-н К. е декларирал семейно положение – женен, а в колоната, в която следва да бъдат описани подробно данните на съпругата му липсва информация. Не е ясно в декларираните данни в заявлението- декларация описано ли е имущественото и доходно състояние на съпругата, тъй като липсва подписът й в същото. При подаване на Заявление-декларацията г-н К. собственоръчно е подписал декларация, в която описва, че от 38 години не живее със съпругата си и поради тази причина административният орган не е указал 14 дневен срок за нейното вписване в подаденото заявление. До настоящият момент същият не е предприел действия за прекратяване на брака. Предвид раздел XIV и липсата на подпис на съпругата на г-н К. в подаденото заявление- декларация като декларатор, ДСП Бургас е възпрепятствана да извърши служебни проверки, както и подаването на личните данни на съпругата му за проверка в НОИ,НАП, Дирекция „Местни данъци и такси" и при нужда други държавни ведомства.

Отделно от това решаващият орган е преценил и че не са налице материалноправните предпоставки за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, тъй като в представените епикризи не е описан инцидентно възникнал здравословен проблем, налагащ спешно лечение, което не се поема от НЗОК, за което се е наложило да бъдат заплатени средства, които лицето е осигурило спешно.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗСП отказа за отпускането на социална помощ се издава с мотивирана заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Спазено е изискването за форма.

В хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.27, ал.1 от ППЗСПД задължава в срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник да извърши социална анкета и да изготви социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

В случая, по подаденото от К. заявление не е извършена социална анкета, което препятства изцяло възможността за проверка относно правилното приложение на материалния закон.

Обстоятелството, че заявлението не е подписано от съпругата на заявителя и че двамата не живеят на един и същи адрес не е пречка за извършване на социална анкета, тъй като органът е бил сезиран с редовно подадено заявление- декларация.

Според ал.2 и 3 на чл.27 от ППЗСП, социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство, като социалната анкета включва: 1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на документи; 3. събиране на информация.

По делото не е доказано административният орган да е изпълнил задължението си да събере информация относно фактите, които подлежат на установяване предвид разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗСП.

Не може да бъде споделена и тезата на решаващия орган, че липсата на подпис на съпругата на г-н К. в подаденото заявление- декларация като декларатор, е възпрепятствало ДСП Бургас да извърши служебни проверки, както и подаването на личните данни на съпругата му за проверка в НОИ,НАП, Дирекция „Местни данъци и такси" и при нужда други държавни ведомства.

Жалбоподателят, в декларация, подадена със заявлението, е посочил имената на съпругата си и населеното място, в което тя живее. Тази информация е достатъчна, чрез извършване на проверка в кметството на това населено място, да бъдат установени данните на съпругата и да бъдат извършени последващи проверки.

Още повече, че в решението на и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас изрично е посочено, че съпругата на г-н К. е с настоящ адрес в с.Скалица, ул. „Васил Левски“ № 3, общ.Тунджа от 03.12.1997г. и е трудоспособна възраст. Не живеят заедно.

Т.е. данни за съпругата са били налични при административния орган и е било напълно възможно да бъде установено имущественото й състояние. Органът приема за доказан и факта, заявен от жалбоподателя, че съпрузите не живеят заедно от 38 години- нямат общо домакинство, нямат общи доходи и имущество.

Последното е от съществено значение и за преценката за съответствие на оспорения акт с целта на закона.

Според чл.1, ал.2 от ЗСП, законът има за цел: 1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности; 2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; 3. подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи; 4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи. А ал.3 от нормата сочи, че социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата.

С формалистичния подход, приложен при издаване на заповедта, целите на закона не са реализирани. Не е приложен и индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицето.

По делото е доказано, че К. не може да задоволява своите основни жизнени потребности без помощта на другиго и има нужда от подпомагане. Същият е с влошено здравословно състояние, няма регулярни доходи, а получените такива, според изявлението на пълномощника на ответника в съдебно заседание, са спорадични, минимални и крайно недостатъчни за задоволяване на основни жизнени потребности. Не живее изключително дълъг период от време със съпругата си и не получава никаква помощ от нейна страна, като през целия период фактически се издържа сам.

Посочените обстоятелства са изцяло игнорирани, а е следвало да бъдат отчетени в съответния социален доклад, който е следвало да бъде изготвен, при установяване на обстоятелствата, относими само по отношение на заявителя, с оглед изискуемия от закона индивидуален подход.

Дори да бъде доказано, че съпругата му разполага със средства, то това не би повлияло по никакъв начин по отношение на преценката, свързана с доходите и имущественото състояние на жалбоподателя.

Съдът намира за необходимо да обсъди и съображенията на решаващия орган, свързани с наличието на материалноправните предпоставки за отпускане на помощ при хипотезата на чл.16, ал.1 от ППЗСП.

Според посочената норма, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

За да се приеме, че здравната потребност е инцидентно възникнала, следва да бъде доказано, че тя е била непредвидима.

Тази необходимост, по отношение на жалбоподателя е била налице.

В представената от него епикриза, издадена на 25.07.2025г. от клиника по урология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас е посочено, че пациента е с придружаващо заболяване: хронична обструктивна белодробна болест, неуточнена, като оплакванията му са възникнали след извършена в предходни дни катетиризация. Т.е. необходимостта от провеждане на хирургичната интервенция не е била предварително установена и в този смисъл е инцидентно възникнала.

Този извод се налага и след прочита на епикриза, издадена на 31.07.2025г. от отделение по гастроентерология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас. В същата се съдържа констатация, че пациентът постъпва на лечение, по повод оплаквания от обща отпадналост, силна болка низко в корема и десен хипохундриум, които са започнали внезапно и са с продължителност от 24 часа.

С оглед тези констатации не може да се приеме, че лечението е провеждано в планов порядък. Причините, предпоставили лечението са изисквали незабавна медицинска намеса.

И в двата случая, жалбоподателят е постъпил в лечебно заведение по повод на непредвидвидени и непредвидими обстоятелства, касаещи здравословното му състояние.