Решение № 241 от 22.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000227 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е осъден Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати на Д.

ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ******, сумата от 16 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по банкова сметка ВG29IORT8*********, в следствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. № ЕВ 11****, управляван от СТ. Р. Р., на път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на щетата при ГФ 13.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в частта му за разликата от 16 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати на Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ******, сумата от 1 134.80 лв., обезщетение за имуществени вреди по банкова сметка ВG29IORT8*********, в следствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. № ЕВ 11****, управляван от СТ. Р. Р., на 1 път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.04.2020 г., до окончателното й изплащане. Осъден е Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати разноски за експертизи общо в размер на 80 лв. по сметка на Габровския окръжен съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК. Осъден е Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ****** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, *********, сумата от общо 170 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд, гр. София, СТ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ********.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.

Дряново, ******, чрез адв. Х. К. от АК – Велико Търново, съд. адрес: гр. Велико Търново, ******** против Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Не бил спазен принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а от друга страна било прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което не било установено и доказано в процеса. Съдът следвало да съобрази събрания доказателствен материал, очертаващ подробно физическото състояние на пострадалия – към момента и в перспектива, икономическата обстановка в страната и съдебната практика. Не било установено при условията на пълно и главно доказване твърдяното съпричиняване от страна на ответника.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София, *********.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано въз основа на предявени от Д. ИВ. М. от гр. Дряново против Гаранционен фонд, гр. София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 134.80 лв.

В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. (вероятно се има предвид – 31.12.2020 г.), около 2

15.10 ч., в с. Керека, общ. Дряново, на път III клас № 303, водачът на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ЕВ 11****, СТ. Р. Р., при движение с несъобразена скорост, изпуска контрола на автомобила и допуска ПТП, при което е пострадал той, като пътник на предна дясна седалка. Излага се, че в резултат на ПТП-то му била причинена средна телесна повреда фрактура на десен горен крайник, като ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово за периода от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., където му била извършена оперативна интервенция за поставяне на имплант. Твърди, че вследствие на получената травма претърпял и продължава да търпи интензивни болки и страдания. Твърди се, че ищецът изпаднал и в посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие, фобиен страх, тревожност, рецидивиращо депресивно разстройство. Заявява, че във връзка с проведеното лечение претърпял имуществени вреди в размер на 1 134.80 лв. (за закупуване на метална осиосинтеза - 1 100 лв. и таксата за болничен престой – 34.80 лв.). Излага се още, че била предявена претенция пред Гаранционния фонд, тъй като за автомобила не била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, където била заведена щета № 20210013/13.01.2020 г., но до Прави се искане съдът да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на причинената му телесна увреда, както и законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на датата на ПТП - 31.12.2019 г., а така също да бъде осъден да му заплати и сумата от 1 134.80 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на датата на ПТП - 31.12.2019 г. Иска се присъждане на сторените разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът Гаранционен фонд, гр. София с отговора на исковата молба е оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва да е налице фактическия състав на риска „Гражданска отговорност”, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия.

Оспорва се също и представеният констативен протокол за ПТП, тъй като същият не удостоверявал фактите относно „обстоятелствата и причините за ПТП”, като в тази част оспорва съдържанието на документа. Освен това се твърди, че в тази част документа макар и официален, в частта за обстоятелствата за настъпване на ПТП-то е диспозитивен свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила за настоящия съд.

Оспорва причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и ПТПто. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен обезопасителен колан от ищеца. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като силно завишен. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП-то, тъй като Гаранционен фонд не бил изпаднал в забава, същият не бил застраховател и не изплащал обезщетение по силата на договор.

Третото лице-помагач СТ. Р. Р. от гр. Дряново, въпреки предоставената му 3 възможност, не е взел становище по предявените искове.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.12.2019 г., около 15.15 ч., в с. Керека, общ. Дряново, на път III клас № 303, км 67-050, водачът на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ЕВ 11****, СТ. Р. Р., при движение с несъобразена скорост, изпуска контрола на автомобила и допуска ПТП (напускане на пътното платно и удар в електрически стълб), при което настъпило травматично увреждане на Д. ИВ. М., изразяващо се в счупване на горния край на дясната раменна кост (хумерус).

След ПТП, Д. ИВ. М. бил приет в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово. На 02.01.2020 г. била извършена оперативна интервенция на ръката. Лечението в същата болница продължило седем дни – от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., за което били заплатени 1 134.80 лв. (1 100 лв. - за закупуване на метална осиосинтеза и 34.80 лв. - такса за болничен престой).

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 258000-3055/31.12.2020 г. на ПП при РУ на МВР – Дряново, ОД на МВР гр. Габрово в графа „пострадали” е отбелязано лицето Д. ИВ. М. (фрактура на дясна мишница).

Образувано е досъдебно производство № 163/2019 г. по описа на РУ на МВР – Дряново.

Според заключението на комплексната съдебномедицинската и автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, както и представената Епикриза от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово се установява, че Д. ИВ.

М. е бил на лечение в Отделение по ортопедия и травматология от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., като на 02.01.2020 г. му е извършена оперативна интервенция. Поставена е диагноза: фрактура хумери декстра. Според наличната медицинска документация ищецът е пострадал при ПТП.

Вещите лица дават заключение, че при ПТП-то ищецът е получил многофрагментарна фрактура на тялото на дясната раменна кост на границата средна-долна трета. Предприето е оперативно лечение, прие което е извършена метална остеосинтеза, изразравяща се във фиксация на костните фрагменти посредством метална плака със заключващи винтове. Дават заключение, че тази травма е причинила трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 3 месеца. Заявяват, че издадените фактури на името на М. (Фактура № 1000003944/02.01.2020 г., на стойност 1 100 лв. и Фактура № 800007337/06.01.2020 г., на стойност 34.80 лв.) са относими към лечението на ищеца. Според вещото лице (медик) около три месеца след произшествието и извършената оперативна интервенция, ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно и се нуждал от чужда помощ от около три месеца. Имал е силни постоянни болки в дясната мишница до м. май 2020 г., когато болките започнали постепенно да намаляват по интензитет, поради което непрекъснато приемал обезболяващи. Провел е 1 физиотерапевтичен курс. Ищецът е бил в отпуск по болест 180 дни, като след решение на ТЕЛК е продължена временната му 4 нетрудоспособност още два месеца (м. юли и м. август 2020 г.). Дава заключение, че към момента на прегледа движи свободно ръката в лакътната и раменната става, но при натиск с дланта има болка в мишницата над лакътя. Вещото лице е приело, че най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване на ищеца, досежно упражняваната от него трудова дейност и физическия капацитет на работа с десния горен крайник ще остане трайно ограничен. При прегледа било установено наличието на надлъжно разположен оперативен белег, разположен по външната средна и долна трета на дясната мишница, с дължина 13 см. и ширина 7-8 мм в долната му част, където белегът е по-груб, леко надигнат над нивото на кожата в тъмнорозов цвят, като оперативния белег нарушава естетическия вид на горния десен крайник, без да го загрозява. Заключава, че не са установени характерни травматични увреждания по гръдния кош (меки тъкани и костен скелет), които да говорят за поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание пояснява, че ако ищецът е бил с дебели дрехи (палто, пуловер) може и да няма характерни травматични увреждания по гръдния кош.

Прието е, че счупването на раменната кост се дължи на директен удар на дясната мишница в предната дясна врата на автомобила.

Вещите лица дават заключение, че водачът управлявал лекия автомобил „Пежо“, рег.

№ ЕВ 11**** при заснежено и заледено пътно платно, в посока от с. Керека към гр.

Дряново. На изхода на селото навлязъл в ляв завой със скорост не по-малка от критичната за завоя от 48.75 км/ч и изгубва управлението на автомобила, излиза от пътното платно, преминава през натрупан сняг в края на платното и продължава да се движи по допирателната завоя, като след около 12 м. след края на завоя автомобилът се удря в крайпътен стоманобетонен стълб от електропреносната мрежа на селото. Вещото лице (автотехник) е приело, че от експлоатационна гледна точка ПТП-то е възникнало поради движение с несъобразена скорост, не по-ниска от критичната за завоя от 48.75 км/ч. Вещото лице е приело, че не може да даде заключение за големината на инерционната сила на движение на тялото на М. в купето на автомобила, тъй като няма данни за големината на деформациите по автомобила, поради това, че автомобилът бил разкомплектован и предаден за скрап. В съдебно заседание уточнява, че при удара в стълба инерционните сили са били напред, като има такова инерционно движение, което потвърждава и заключението в частта на съдебно-медицинската експертиза за счупване на дясната предмишница на пътника на дясната седалка. Вещото лице е приело, при разшифроване на VIN-кода на автомобила, че същият е бил оборудван с 3-точков обезопасителен колан с пиропатрон за водача, пътникът на предната седалка и пътниците. Вещото лице дава заключение, че механизмът на произшествието, описан от ищеца, отговаря същият да е бил с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай би получил доста тежки медицински травми в областта на главата, а такива не били описани в медицинската документация. Същото така заявява, че след инцидента ищецът имал болки в областта на гърдите без видими травматични увреждания, като липсата на такива можело да се обясни с дебелите дрехи, с които е бил облечен.