Решение № 4886 от 08.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4886 гр. Пловдив, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330105813 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Г. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. ** против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 699,84 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от **** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 44,5 % и ГПР 54,51 %. Била постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че задължението следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 699,84 лева - разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.

Посочената клауза, според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правото на другата страна по облигационното задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водило до нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от 1 договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш” ООД. Излага се становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишният процент на разходите и по какъв начин се формира последният с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е дължима след сключване на договора единствено при условие, че заемополучателят не предложи обезпечение. Твърди, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетите с подписване на договора задължения за предоставяне на обезпечение. Позовава се на разпоредбата на чл.

11, т. 18 ЗПК, като твърди, че предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране представлява съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед.

Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имал за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. В този смисъл поддържа, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент и фиксирани параметри за срока на договора. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави, като преценката за това следва да бъде осъществена във всеки конкретен случай. Позовава се на практика на ВКС, в която се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която тази неустойка е уговорена. Твърди, че наличието на шест на брой идентични договори за кредит между страните и на други два с аналогични параметри, сключени между ищеца и финансова институция от групата на „Ем Ви Файненс“ ООД опровергава твърдението за недействителност на неустойката. Сочи, че във всички сключени от страна на ищцата договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка. Твърди, че вместо след сключване на първия договор ищцата да упражни правото си на отказ от договора, последната е сключила още седем на брой договора с идентично съдържание, като при сключване на всеки следващ договор потребителят е бил запознат с условията за предоставяне на обезпечение и за заплащането на неустойка, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.

Счита, че тези обстоятелства водят до извод за индивидуално договаряне и за добросъвестност от страна на кредитора. Поддържа, че договора следва да се тълкува в контекста на трайните взаимоотношения между търговеца и потребителя, доколкото ищецът се е ползвал от кредитни продукти на ответното дружество в периода от 2021 г. до 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за потребителски кредит № **** от **** г. се установява, че по силата на същия ищцата е получила в заем сумата от 800 2 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 44,5 % и ГПР 54,51 %. В разпоредбата на чл.5 от договора е предвидено, че задължението следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания.

Съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 699,84 лева разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от **** г., ведно с погасителен план към него, стандартен европейски формуляр, искане за сключване на договор за кредит, извлечение от извършени и предстоящи плащания, справка з движенията и актуалния дълг и уведомление за предсрочна изискуемост.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 800 лева от ищцата, както и наличието на клауза предвиждаща неустойка в размер на 699,84 лева при непредоставяне на обезпечението, предвидено в чл. 5 от договора.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора като обезпечение физическо лице поръчител, което да отговарят на изброените в клаузата условия. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 699,84 лева, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на 3 материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.

По гореизложените съображения предявеният установителен иск ще се уважи, като се прогласи нищожността на процесната клауза предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева заплатена за производството държавна такса.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 400 лева.

По отношение на направеното от ответника възражение и искане за събиране на писмени доказателства относно материалното положение на ищеца и неприсъждане на възнаграждение на процесуалния му представител, тъй като ищецът не бил материално затруднено лице, следва да се посочи, че същите биха били относими единствено при преценката на съда за освобождаване на ищец от държавна такса по смисъла на чл. 83 ал. 2 от ГПК. При осъществяване на безплатна правна помощ според чл. 38 от ЗА такова изискване за събиране на информация от съда за икономическото положение на клиента на адвоката не съществува, поради което исканията се явяват неоснователни.

По изложените съображения, съдът