Решение № 188 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 189/2026
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
М. П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500189 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.
№ 5497/11.02.2026 г. от П. Л. З., представляван от адв.А. Д., против решение № 93/11.02.2026г. постановено по гр.д.2342/2024г. по описа на ОС-Пловдив , с което е отхвърлен предявеният от П. Л. З. против Е. Д. З., Д. И. З., и М. Д. З., иск за изкупуване от ищеца на 2/3 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор *****.***.**** съгласно КККР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД -18-48/ 03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, с адрес ****, целият с площ 340 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи на имота: ПИ *****=.***.****; ПИ *****.***.****; ПИ *****.***.**** и ПИ *****-***-****, ведно с построените в имота: 2/3 идеални части от Сграда с идентификатор *****.***.****.*, със ЗП от 52 кв.м. и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 27,66/ 35 идеални части от Сграда с идентификатор *****.***.****.*, със ЗП от 35 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда, предмет на договор за покупко 1 продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, рег. № 3016, нот. дело № 492/ 2018г. по описа на нотариус Радилена Ставрева, рег. № 641 на НК, с район на действие РС – Пловдив, вписан в СВ Пловдив под Акт № 60, том 105, дело № 21201, Дв. вх.рег. № 37014, Вх.рег. № 37827/ 12.11.2018г., сключен на 12.11.2018г. между Д. И. З. и М. Д. З., като продавачи, и Е. Д. З., като купувач, срещу сумата от 9 900 лв..
Жалбоподателят развива съображения за неправилност и немотивираност на обжалваното решение ,постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и заявява искане същото да бъде отменено като бъде постановено друго , с което предявените от него иск бъде уважен .Претендира присъждане на разноски.
От въззиваемите Е. Д. З., Д. И. З., и М. Д. З.,представлявани от адв.Н., е постъпил отговор , с който оспорват въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него заявяват искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено,ведно с присъждане на разноски
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от П. Л. З. против Д. И.
З. ,М. Д. З. и Е. Д. З. за изкупуване по реда на чл.33 ал.2 от ЗС на процесния недвижим имот – 2 / 3 ид.ч. от описан поземлен имот ,ведно с построените в него две еднофамилни жилищни сгради ,както и 27,66/ 35 ид.ч. от построената в него стопанска постройка , с който съсобствен имот първите двама ответници са се разпоредили в полза на третия ответник ,на когото същият е продаден за сумата от 9 900 лв.
Ищецът е твърдял с ответниците Д. И. З. и М. Д. З. да са съсобственици на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *****.***.****, подробно описан в исковата молба, ведно с построените в имота сгради с идентификатор *****.***.****.*, с идентификатор *****.***.****.* и с идентификатор *****.***.****.*. Твърдял е да е съсобственик на основание 2 съдебна делба и по наследство , като в тази връзка излага подробни фактически твърдения като ответниците Д. И. З. и М. Д. З. през 2018 г.да са продали притежаваните от тях идеални части от описаните недвижими имоти на ответника Е. Д. З. срещу сумата от 9 900 лв. без да му било предложено като на съсобственик да закупи техните идеални части преди да се разпоредят с тях в полза на лице ,което не е съсобственик. Настоявал е да е научил за разпоредителната сделка на 16.05.2024г., когато бил уведомен от адв. Д., упълномощен от него да извършва фактически и правни действия, свързани с имота, от името м у и за негова сметка като за разпоредителната сделка пълномощникът му научил след като се снабдил с данъчна оценка на имота, издадена на 16.05.2024г. При тези твърдения и дококото искът му е предявен в преклузивния двумесечен срок от узнаването , е заявил претенция за изкупуване по реда на чл.33 ал.2 от ЗС.
Ответниците ,от своя страна ,са оспорили иска.Оспорили са ищецът, респ. неговият наследодател да е придобил право на собственост в съсобственост с ответниците Д. и М. З., върху сградите, предмет на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, рег. № 3016, нот. дело № 492/ 2018г. - сгради с идентификатор *****.***.****.*, с идентификатор *****.***.****.* и с идентификатор *****.***.****.*.
Ответниците не са оспорили между ищеца и ответниците Д. и М. З.и д а е съществувала съсобственост върху поземления имот към датата на процесната нотариална сделка, но считат дворното място д а съставлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, с оглед на което и да не подлежи на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС. Ответниците са направили и възражение за нищожност на процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот като относително привиден, твръдейки сделкада да е симулативна като прикриваща действително извършеното от ответниците Д. и М. З.и дарение на недвижимите имоти, описани в нотариалния акт, в полза на ответника Е.
З.,техен син ,като на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД са настоявали да бъде зачетено действието на прикритата действителна сделка- дарение.По тези съображения желаят искът като неоснователен да бъде отхвърлен.
С протоколно определение от 18.03.2025г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на сграда с идентификатор *****.***.****.1,поради оттегляне на иска ,поради което същата е извън предмета на делото ,а по отношение на останалата част от процесната тук 3 разпоредителна сделка и правото на ищеца на изкупуване съдът с решението си е приел следното :
Сграда с идентификатор *****.***.****.2 е установил да е изключителна собственост на ответника Д. З. и да не е налице съсобственост, в която ищецът да участва; дворното място съдът е приел да е съсобствено между ответника Д. З. и ищеца (това обстоятелство не е спорно между страните), но същото да е обща част, обслужваща сградите построени в него, които са собственост на различни лица, и д а се приравнява като такава на режима на етажната собственост и да не подлежи на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС. По отношение на сграда с идентификатор *****.***.****.* е приел да е съсобствена между ищеца и ответника Д. З. ,но е приел договорът за покупко продажба на съсобствената вещ да е симулативен ,прикриващ договор за дарение ,която е действителната сделка ,сключена между ответниците.При тези съображения е намерил иска за изцяло неоснователен и го е отхвърлил.
Недоволен от този резултат е останал ищецът ,който настоява дворното място да не съставлява обща част ,а твърдяната симулация да не е доказана ,тъй като представеното обратно писмо не носи подписа на ищеца ,нито е датирано ,поради което не съставлява годно доказателство в процеса ,а също и навежда възражение по смисъла на чл.17 ал.2 от ЗЗД за непротивопоставимост на симулацията спрямо него .
Няма спор по делото И. М. З. ,починал **** г. ,да е оставил за свои наследници по закон съпруга Р. З. ,и ответникът Д. З. ,Л. З., наследодател на ищеца, и М. З. ,и тримата негови низходящи като не е спорно синът му М. З. да се е отказал от наследството от баща си .
Със спогодба ,одобрена с протоколно определение от 18.04.1977 г.
,постановено по гр.д. 2419 / 1977 г. по описа на РС-Пловдив недвижимият имот ,останал в наследство от И. З. и представляващ дворно място, цялото от 340 кв.м., застроено и незастроено, с построената в северната част на имота едноетажна жилищна сграда с три входа, бараки, клозет и други подобрения, е поделен между наследниците му както следва :
-в реален дял на Д. И. З. / ответник по делото / е постановен дял първи от разпределителния протоколСевероизточната част от едноетажна сграда, обособена като самостоятелно жилище с вход от запад и състояща се от стая, кухня и салон;
4
½ идеална част от клозета, намиращ се в северозападната част на имота ;
½ идеална част от застроеното и незастроено дворно място;
Две бараки, намиращи се в югозападната част на имота, от които едната голяма и прилепнала към нея по- малка за гариране на мотор;
- в реален дял на Л. И. З. / наследодател на ищеца / и Р. С. З.,съпруга на общия наследодател , е поставен дял втори на разпределителния протокол– Северозападната част от едноетажна сграда, обособена като самостоятелно жилище с два входа, единия от юг, другия от изток и състояща се от две предверия, две стаи и кухня;
½ идеална част от клозета, намиращ се в северозападната част на имота ;
½ идеална част от застроеното и незастроено дворно място; две бараки, намиращи се в северозападната част на имота .
Не е спорно от фактическа страна и това ,че след смъртта на Р. З. ,чиито законни наследници са синовете й Л. И. З., М. И. З. и Д. И. З., Л. и М. са дарили през 1993 г. на Д. наследствените си дялове от наследствения им недвижим имот, останал от майка им, а именно:
2/6 идеални части от северозападната част от едноетажна сграда, обособена като самостоятелно жилище с два входа, единия от юг, другия от изток и състояща се от две предверия, две стаи и кухня;
2/12 идеална част от клозета, намиращ се в северозападната част на имота ;
2/12 идеална част от застроеното и незастроено дворно място;
2/6 идеална част от две бараки, намиращи се в северозападната част на имота.
Нямо спор и относно това ищецът да е единствен наследник след смъртта на братя му О. З. на баща си Л. И. З. ,починал като разведен през 2000 г.
С нот.акт № 136, том ІІІ, рег. № 3016, нот. дело № 492/ 2018г. ответниците Д. и М. З.и са се разпоредили в полза на ответника Е. З.,техен син с притежавани недвижими имоти , като са сключили договор за покупкопродажба на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, ведно с построените в имота :
5 сграда с идентификатор *****.***.****.* сграда с идентификатор *****.***.****.*, и 27,66/ 35 идеални части от сграда с идентификатор *****.***.****.*, общо за сумата от 9900 лв., която е посочено да платена и зцяло ив брой на продавачите в деня на подписване на договора ,при запазено безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху описаните недвижими имоти, предмет на сделката.
Няма спор ,че дворното място,съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.***.**** е идентично с дворното място ,предмет на посочената по горе спогодба и като такова същото се явява в режим на съсобственост между ответника Д. З. и ищеца като единствен наследник на съделителя Л. З. .
Несъмнено е сграда с идентификатор *****.***.****.*,построена в горепосочения поземлен имот ,предмет на разпоредителната сделка ,по отношение на която ищецът оттегли исковата си претенция ,да е изключителна собственост на ответниците Д. и М. З...
Изключителна собственост на ответника Д. З. е и сграда с идентификатор *****.***.****.*, доколкото от допълнителното заключение на СТЕ се установява същата да е идентична със североизточната част от едноетажна сграда, обособена като самостоятелно жилище,попадаща изцяло в дял първи от разделителния протокол от 1977 г.,собственост на ответника Д. З..
Не се спори в настоящето производство сграда с идентификатор *****.***.****.* да e съсобствена между Д. и П. ,което се и установява от допълнителното заключение на СТЕ видно от което тази стопанска постройка е идентична с двете бараки в югозападния край на имота – дял първи от разделителния протокол от 1977 г. за Д. З. , ведно със северозападната стопанска постройка ,заедно с тоалетната - дял втори от разделителния протокол от 1977г. ,съсобствен между ищеца и ответника Д. З..