Решение № 260566 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.10.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3748 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3748/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН ********** *** срещу решение №9692 от

13.01.2020 г постановено по гр.д.№20178/2019 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че всеки от въззивниците дължи по ½ от : сумата от 1417 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент

№37 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 19.12.2018 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 81,25 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 05.12.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2019 г по ч.гр.д.№79754/18 г на СРС , 26 състав .

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като :

-

Исковата молба е недопустима поради неплатени държавни такси ;

-

Не са потребители на топлинна енергия – няма доказателства за собственост върху имота и нямат молба за откриване на партида ;

-

Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС ;

-

Вещото лице не е работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на въззивника ;

-

Неправилно са присъдени лихви за забава при липса на данни за публикуване на сумите на сайта на ищеца ;

-

Не са представени доказателства , че абонатната станция е въведена в експлоатация и са извършвани периодични проверки на топломерите ;

-

Неправилно са отчислени технологичните разходи на абонатната станция и не е ясно дали топлинната енергия е измерена правилно ;

-

Претендираната сума за дялово разпределение не кореспондира с предмета на делото , който е доказване на реално потребена енергия ;

-

Начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп няма характер на неустойка .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 23.01.2020 г, поради което въззивната жалба от 03.02.2020 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е частично неправилно .

На практика въззивниците оспорват цялостната уредба на доставките на топлинна енергия . Въззивниците биха искали тази уредба да е различна – да има възможност да се „откажат от доставките , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното им жилище се възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .

Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153