Решение № 260108 от 26.04.2021, Районен съд - Несебър

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260108

Град Несебър, 26.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ с участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 327/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците Х.В.Б. с ЕГН **********,***, и В.В.Б. с ЕГН **********,***, твърдят, че са наследници на В.Х.Б., починал на 25.06.2018г., който през 1995г. закупил, по силата на договор за покупко-продажба, от Комисията за доразпределение на имуществото на ТКЗС Несебър, битова сграда (кантон) в землището на село Тънково, заедно с 260 кв.м. земя за сумата в размер на 138 200 лева – продажната цена, след което е влязъл във владение. При изготвянето на кадастралната карта имотът е попадал в рамките на Поземлен имот с идентификатор *********, а след изменението й със Заповед КД-14-02-682 / 19.04.2011г. процесният имот е нанесен с идентификатор *********.

На 09.06.2011г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 4768, с който ответникът – О.Н. ***, представлявана от Кмета Н.К.Д., се легитимира като собственик. Този акт е съставен в нарушение на закона и на база становището, изразено от СГКК – Бургас. Молят да бъде признато за установено по отношение на О.Н. че ищците са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в землището на село Тънково, местност “Герена”, ведно с изградената в него стопанска сграда (кантон) с площ 51 кв.м.

В отговора на исковата молба ответникът – О.Н. изразява становище за неоснователност на иска поради недоказаност на наличието на договор за покупко-продажба, въз основа на който ищците твърдят, че са придобили собствеността, като липсват дори твърдения кога е сключен такъв и че този договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма. Останалите доказателства не доказват плащане на продажната цена от купувача. Позовава се на разпоредбите на § 13 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.4 и ал.8 от ППЗСПЗЗ за да обоснове довода, че наследодателят на ищците не е договарял с надлежен орган, който да е бил компетентен да извършва разпореждане с имущество на ТКЗС.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и упълномощен адвокат, който заявява, че Актът на О.Н. не създава право на собственост, като не е имала основание да заяви себе си за собственик на процесния имот, а сумата, с която наследодателят на ищците е закупил процесния имот, е заплатена от него на 06.09.1995г., като допуска договорът за покупко-продажба да е изгубен или унищожен. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които заявява, че от събраните гласни доказателства се доказва начина и средствата, с които е закупен имота, а от писмените доказателства се установява и основанието, на което наследодателят на ищците е придобил собствеността, и че същият от 1995г. осъществява владение върху този имот. Отбелязва предназначението на сградата, както и че земята има обслужващо преназначение.

За първи път в тези свои писмени бележки въвежда ново основание за придобиване на собствеността – изтекла придобивна давност, която не е въведена като предмет на исковата претенция, съответно съдът не дължи произнасяне по въпроса дали собствеността върху имота е придобит от ищците, респ. техния наследодател, на оригинерно основание. Отбелязва, че заповедта на Началника на СГКК – Бургас от 19.04.2011г. не е основание за придобиване на собствеността от страна на О.Н.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва иска като неоснователен, като в представените писмени бележки се твърди, че ищците не са доказали, че собствеността е придобита по силата на писмен договор и че цената по него е платена. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Протокол на Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС град Несебър, с председател Стоян Колев Вълчев, и членове Георги Атанасов Марков и Петър Г.Р., според който протокол Комисията е разпределила чрез заплащане с талони за дялово участие обект: “Битова сграда (Кантон) село Тънково”, на В.Х.Б. на стойност 133 000 лева за сградата и 5 200 лева за земята – обща стойност 138 200 лева.

За тези суми за издадени фактура №

566/06.09.1995г. за сумата от 5 200 лева и фактура № 672 от 06.09.1995г. за сумата от 133 000 лева.

От представеното удостоверение на

Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС град Несебър, в състав: С.К.В.– председател, и Г.А.М.– член, се установява, че имуществото, продадено на правоимащия В.Х.Б. по силата на покупко-продажба на “Кантон Овощна градина село Тънково”, е записано в инвентарните книги на ТКЗС Несебър под инвентарни номера, описани в инвентарен опис.

По делото е разпитан единия от членовете на

Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС и на Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС – Георги Атанасов Марков, от чиито показания се установява, че първоначално сградата сее продавала на търг, но тъй като при проведените два или три търга не са се явили желаещи да участват в търга, е взето решение те да се продадат без такъв търг. Сградата (кантонът) е на два етажа, като първият етаж, който е приземен, се състои от голяма стая, коридорче, баня и тоалетна, а на втория етаж се намират две стаи и коридор.

Като желаещ да закупи сградата и земята се е явил В.Х.Б., с когото през 1995г. е бил сключен договора за покупко-продажба, и който е заплатил стойността им – продажната цена съгласно договора, в размер на 138 000 лева. Тази стойност е определена въз основа на направена оценка на имуществото, а сумата е била заплатена с бонове, издавани от ликвидационните съвети – 138 бона, всеки на стойност 1 000 лева. За стойността на продаваното имущество са издадени фактури, приети като доказателства по делото. На купувача В.Х.Б. са били предоставени екземпляри от фактурите и от сключения от него договор, като въз основа на тях, ведно с предоставените му и посочените по-горе документи – протокола и удостоверението, същият е имал възможност да се снабди с констативен нотариален акт. Никоя от страните по делото не твърди В.Х.Б. да се е снабдил с такъв нотариален акт за собственост върху закупените от него земя и постройка. Ведомостите със съдържащите се документи, включително и сключените договори, са били иззети предоставени от Комисията първоначално на Общинския съвет – Несебър, а впоследствие са били дадени на ТД на НАП – Бургас.

От показанията на свидетеля Х.

Николов Николов се установява, че сградата се е ползвала от администрацията, а земята е била овощна градина, както и че след закупуването на имота от В.Х.Б., същият го е заградил и в него той е съхранявал селскостопанската си техника, с която обработва земята си, което е продължило до 2017г., когато се е влошило здравословното му състояние. Докато е бил жив В.Х.Б., никой не е предявявал претенции към имота, той се е ползвал единствено от него и е осъществявал сам владението върху имота.

На 20.01.2011г. е бил съставен

Акт № 4263 за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията – Несебър с № 153, том 1, рег.№ 243 от 24.01.2011г., на Земеделски имот, площ 4889 кв.м., трайно предназначение:

Земеделска, Начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория, местонахождение село Тънково, местност “Герена”, поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК. Като основание за издаване на акта в него е посочено чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ.

На 01.02.2011г. В.Х.Б. е подал заявление до АГКК, а въз основа на Акт № 51 от 12.04.2011г. за непълноти и грешки в ПИ ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на дело Тънково, о.Н. *** е издал Заповед № КД-14-02-682 / 19.04.2011г., с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, ЕКАТТЕ 73571, о.Н. одобрена със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, според която за нанесени три нови обекти в кадастралната карта – поземлени имоти, единият от които е Поземлен имот с идентификатор *********; площ 260 кв.м., начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, както и Сграда с идентификатор *********.1, площ 51 кв.м., предназначение: Селскостопанска сграда, а в кадастралните регистри като собственик на този поземлен имот и на сградата е записан В.Х.Б. без данни за документ за собственост. Със същата заповед е заличен като обект в кадастралната карта и кадастралните регистри

Поземлен имот с идентификатор *********, за който е съставен горепосочения акт за общинска собственост, на мястото на който са нанесени трите нови поземлени имот пак с обща площ 4889 кв.м.

Така, според кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, о.Н. одобрена със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-682 / 19.04.2011г. на Началника на СГКК-Бургас, закупената от В.Х.Б. земя се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор *********, адрес: село Тънково, местност “Герена”, площ 260 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория на земята: 4, при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********, а постройката в Поземления имот се индивидуализира по същата одобрена кадастрална карта като Сграда с идентификатор *********.1, разположена в Поземлен имот *********, застроена площ 51 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: Селскостопанска сграда.

Въз основа на заповедта на

Началника на СГКК – Бургас обаче, и на основание чл.56, ал.1 от ЗОС и чл.59, ал.2 от ЗОС, е издаден друг Акт № 4768 от 09.06.2011г. за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията – Несебър № 107, том 16, вх.рег.№ 4536/21.06.2011г., този път за процесния земеделски имот, площ 260 кв.м., трайно предназначение:

Земеделски, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория – Поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, изменени със Заповед КД-14-02-682/19.04.2011г. на Началника на СГКК-Бургас.

В.Х.Б. е починал на 25.06.2018г. и е оставил за свои законни наследници сина си Х.В.Б. и дъщеря си В.В.Б. – ищците.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За основателността на иска в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване осъществяването на обстоятелствата, които изграждат фактическия състав на заявените от тях придобивни основания в полза на техния праводател: за признаването на собственост, възникнала по силата на правна сделка (покупко-продажба), следва да се установят наличието на валидно облигационно правоотношение, породило желаните от страните правни последици.

При условията на насрещно доказване ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, че имотът не е бил обект на валидна правна сделка, следователно праводателят на ищците не е придобил собствеността върху процесния имот на това основание, както и че имотът е бил общинска собственост, като установи моментът и основанието на това придобиване.

С § 12 от ПР на ЗСПЗЗ (дв, бр.28/1992г.) се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от ПЗР на ЗК от 1991г. (отм.), както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/1989г. и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл.33, ал.1 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя. Законовата уредба, регламентираща реда за извършването на ликвидация на имуществото на заличените ТКЗС-а, е динамична. Първоначално е било предвидено ликвидацията на тези организации да се извърши от ликвидационен съвет - § 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - § 28, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.45/1995г., в приложимата им в случая първоначална тяхна редакция), организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително прекратените ТКЗС в ликвидация, се заличават от съдебния регистър и се прекратява дейността на ликвидационните им съвети, като имуществата на тези организации остава съсобствено на т. нар. “правоимащи лица” по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ (собствениците на земите, включени в тези организации) или определени от общото събрание на тези лица физически или юридически лица