Решение № 5215 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5215 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100503832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 48270 по описа за 2021 г. на СРС, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД К. Г. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сума в общ размер на 2718,03 лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.****, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.05.2021 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер на 20,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер н а 207,48 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.03.2019 г. до 15.04.2021 г. и сума в общ размер от 2,59 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 15.04.2021 г., като е отхвърлен предявеният иск за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над сума в размер от 207,48 лв. до пълния предявен размер от 209,12 лв.

С решението ответникът e осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 720,14 лв. – разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 108,95 лв. – разноски по заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати сума в размер на 0,24 лв. на адв.Т. П. – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна 1 жалба от К. Г. Г. против решението в частта, в която исковите претенции са уважени.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Оспорва да е изпълнена процедурата по чл. 28 от общите условия от 2016 г., според която упълномощено лице от етажната собственост следва да уведоми потребителите за общата изравнителна сметка, след което те да могат в 45-дневен срок да я оспорят, доколкото не се доказвало кое е било това упълномощено лице, информирало ли е то клиентите и ако да - кога, за да могат те да сторят това. В тази връзка счита, че ищецът е допуснал неизпълнение на свое договорно задължение, а това означава, че за ответниците не е възникнало насрещното задължение за заплащане на цената на начислената топлинна енергия, респ. същите не са изпаднали в забава. По отношение на вземанията за дялово разпределение счита, че липсват доказателства за това в тежест на ищцовото дружество да е възникнало задължение в претендирания размер, което да е заплатило на ФДР. Оспорва и решението в частта, в която съдът е признал за установена дължимостта на суми за лихва, начислена върху вземания за дялово разпределение, като сочи, че няма никакви данни дали и кога тези суми са платени, като било неясно от кой момент потребителят дължал възстановяването им на ответника, за да може да бъде постановен в забава. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенциите бъдат отхвърлени.

В срока за отговор е постъпил такъв от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено

Постъпила е и частна жалба от адв.Т. П. против Определение № 3598 от 10.02.2022 г., с което е оставена без разглеждане подадена молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че съдът неправилно приел, че в хипотезата на осъществено безплатно процесуално представителство, адвокатът отново бил задължен да представи списък с разноски, като в случая поради липсата на такъв молбата за изменение на решението в частта за разноските била недопустима съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да бъде отменено определението поради неговата неправилност, като молбата бъде разгледана по същество.

В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение в частта, в която са уважени претенциите за заплащане на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.03.2019 г. до 15.04.2021 г., както и за главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. е правилно, като съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и препраща към тях 2 на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави следното:

В чл.28 от ОУ е предвидено, че продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки на клиентите, които могат да направят рекламации в 30-дневен срок след получаване на изравнителните сметки, като след изтичане на този срок рекламации се приемат само с писмено съгласие на клиентите в СЕС, притежаващи 2/3 от собствеността в сградата, присъединени към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дадено по реда на ЗУЕС. Твърдението на въззивника, че липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца, че са връчени изравнителните сметки и че в срока по чл.28 от ОУ не е постъпила рекламация от ответника, е довело до липса на възникнало насрещно задължение за заплащане на доставената топлинна енергия, е неоснователно. Правото на рекламация е допълнително уредено извънсъдебно право на потребителя в срока по чл.28 от ОУ да може да възрази относно начислената стойност за доставена топлинна енергия, като срещу това право стои насрещното задължение на ответника да разгледа възражението и да отговори на потребителя какво е становището му, както и да предприеме действия, ако счете, че е основателно. Това право е уредено в изпълнение на повелителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /чл.122 и следв. от Закона за защита на потребителите/, като нарушението му може да обуслови административнонаказателна отговорност на дружеството-доставчик.Дали рекламационната процедура е била спазена, или не, няма никакво отношение дали потребителят на доставената топлинна енергия дължи цената , или не, още повече когато дължимостта на вземанията се установява по съдебен ред. Страните са обвързани помежду си от облигационно отношение, по силата на което ответникът дължи доставка на топлинна енергия, а ищецът като клиент – нейната цена, като това са релевантните моменти, които подлежат на установяване по делото.

По отношение на оплакванията за липса на дължимост на сумите за главница за дялово разпределение:

Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за 3 топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Видно от представените по делото писмени доказателства, "Техем сървисис" ЕООД е ФДР, избрано от общото събрание на етажните собственици на сградата, в която е находящ се имотът на ответника. От заключението на съдебно-техническата експертиза, както и съдебно-счетоводната експертиза, които съдът кредитира поради тяхната обоснованост, логичност и подробност, през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда - етажна собственост, е осъществявано от "Техем сървисис" ООД, като цената за извършената услуга е в размер на 20,68 лв. Без значение за изискуемостта на вземането е дали ищецът е заплатил цената за извършеното дялово разпределение, или не. Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение и предявеният иск за установяване на дължимостта й е установен по основание, поради което и му се дължи в претендирания размер.

По делото се установи наличието на непогасени задължения за главница за дялово разпределение. Не е доказана обаче втората предпоставка за уважаване на иска за мораторна лихва, а именно - моментът, от който ответниците са изпаднали в забава в погасяването на главницата за възнаграждение за дялово разпределение. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от въззивника доказателства, от които да се установи какъв е бил уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент въззивника е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани доказателства за отправена и получена покана /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо оплакванията на въззивника са основателни, поради което решението в частта, в която е уважен предявеният иск за заплащане на лихва върху главница за дялово разпределение за сума в размер на 2,59 лв. следва да бъде отменено, като вместо това претенцията бъде отхвърлена поради нейната неоснователност.

По подадената частна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските:

Адвокат Т. П. е подал молба, с която е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските. Посочил е, че неправилно съдът е присъдил възнаграждение в размер на 0,24 лв. по съразмерност, както и не се произнесъл по искането за присъждане на разноски за заповедното производство. Твърди, че когато адвокат е представлявал страна по реда на чл.38,ал.2 от ЗА – безплатно, то съдът не може да определя адвокатско възнаграждение по съразмерност в зависимост от уважената, респ.отхвърлената част от исковете, а размерът следвало да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като основен принцип бил този за възмездността на положения адвокатски труд. С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената молба, като е приел, че в случая не е представен списък по чл.80 от ГПК, 4 поради което молителят няма право да иска изменение на решението в частта за разноските с оглед постановките на Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.