Решение № 149 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 5.01.2026 г. на ищците „Газстроймонтаж“ АД и „Аква Модул“ АД и по въззивна жалба от 30.12.2025 г. на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството против решението от 18.12.2025 г. по търг. дело № 1413/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, в частта, с която: ответникът е осъден да заплати на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД на ищеца „Аква Модул“ АД, като съдружник в ДЗЗД „Аква Марица“, сумата 391 399,48 лв., представляваща стойност на технологично оборудване: а) блок „Окисление“, част „Технологична“; позиция 5 Колектор смукателен смесители ежекторни – 16 бр.; позиция 6 Колектор нагнетателен смесители ежекторни – 16 бр.; позиция 12 Колектор озонов – 32 бр.; б) блок „Филтриране“, част „Технологична“: позиция 28 Филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили – 8 бр., съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № 39/30.01.2009 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1 201 929,17 лв. искът е отхвърлен; ответникът е осъден да заплати на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД на ищеца „Газстроймонтаж“ АД, като съдружник в ДЗЗД „Аква Марица“, сумата 39,15 лв., представляваща стойност на технологично оборудване: а) блок „Окисление“, част „Технологична“; позиция 5 Колектор смукателен смесители ежекторни – 16 бр.; позиция 6 Колектор нагнетателен смесители ежекторни – 16 бр.; позиция 12 Колектор озонов – 32 бр.; б) блок „Филтриране“, част „Технологична“: позиция 28 Филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили – 8 бр., съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № 39/30.01.2009 г., като за разликата до пълния предявен размер от 120,22 лв. искът е отхвърлен; ответникът е осъден да заплати на двамата ищци общо сумата 35 194,16 лв. – съдебни разноски; ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 54 137,25 лв. – съдебни разноски.

1

Жалбоподателите – ищци „Газстроймонтаж“ АД и „Аква Модул“ АД обжалват решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел за доказана претенцията само до общия размер от 435 072 лв., от която е приспадната присъдената сума по предходния частичен иск. Сочи се, че съдът не взел предвид всички представени доказателства, според които доставеното от „Елфи тел“ ООД на изпълнителите и заплатено технологично оборудване е на обща стойност 1 335 744 лв. Претендират разноски.

Жалбоподателят – ответник МРРБ обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, че неправилно и немотивирано съдът е отхвърлил възражението за погасяване по давност на претендираното вземане. Сочи се, че съдът не е следвало да възприема мотивите по решението от 28.06.2023 г. по т.д. № 36/2023 г. на САС, а следвало да изложи собствени мотиви. Твърди се, че приетото в предходното дело по частичния иск, че давността не е изтекла, се отнасяло само до предявената част от вземането, но не и за разликата, която е предмет на настоящото дело. Претендира разноски.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя част от мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбите следва да се добави и следното:

Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) с договор № 39/30.01.2009 г. за възлагане на обществена поръчка ответникът МРРБ е възложил на ищците като изпълнители и част от консорциум „Аква Марица“, извършването на инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи на пречиствателна станция за питейни води в гр. Свиленград, подробно описани в техническа спецификация и одобрено техническо задание – приложение към договора, в сроковете по чл. 2 и срещу заплащане на възнаграждение в общ размер на 14 780 397,60 лв. с ДДС; 2) според договора за консорциум от 1.12.2008 г., изменен с анекси от 9.01.2009 г. и 19.12.2017 г., дяловото участие между съдружниците в консорциума, представляващ гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, е следното: „Аква Модул“ ООД – 99,98 % /впоследствие преобразуван от 22.12.2009 г. в „Аква Модул“ АД /, „Газстроймонтаж“ АД – 0,01 % и „Водоканалпроект Металпроект Инженеринг“ АД – 0,01 % /последният е заличен от търговския регистър на 25.06.2025 г. на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ/; 3) за обекта е издадено разрешение за строеж № 34/23.04.2009 г., но строителството не е започнало поради недадено съдействие от възложителя и липсата на съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, но въпреки това договорът не е развален от изпълнителите, нито е прекратен по друга причина; 4) във връзка с договора за инженеринг от 30.01.2009 г. от „Аква Модул“ ООД е бил сключен договор № 305/27.01.2009 г. с подизпълнителя „Елфи Тех“ ООД за доставка на технологично оборудване за пречиствателна станция за питейни води; 5) с фактури № 50188/28.01.2009 г. и № 50203/29.04.2009 г. „Елфи Тех“ ООД е доставило на „Аква Модул“ ООД оборудване на обща стойност 699 120 лв. с ДДС, като фактурите са заплатени по банков път на 6.02.2009 г. и 28.05.2009 г.; 6) с влязло в сила решение от 28.06.2023 г., поправено с решение от 18.07.2023 г., по т.д. № 36/2023 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 3178/29.11.2024 г. по т.д. № 1892/2023 г. на ВКС, след частична отмяна на 2 първоинстанционното решение от 4.03.2020 г. по т.д. № 2605/2018 г. на СГС, образувано по искова молба с вх. № 162283/10.12.2018 г., са уважени предявените от настоящите ищци срещу настоящия ответник частични искове по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на част от обезщетение за вреди от неизпълнението от ответника на задълженията му по договора от 30.01.2009 г., изразяващи се в извършени разходи за закупуване на технологичното оборудване, предмет и на настоящите искове, като на ищеца „Аква Модул“ АД е присъдена сумата 43 507,20 лв., а на ищеца „Газстроймонтаж“ АД е присъдена сумата 43,51 лв.

Спорните въпроси, наведени в двете жалби и лимитиращи обхвата на въззивен контрол съобразно чл. 269 ГПК, са: 1) относно размера на претендираното обезщетение за вреди, и 2) относно възражението за изтекла погасителна давност. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

Съобразно т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС – ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. По тази причина влязлото в сила решение по частичните искове, предмет на т.д. № 2605/2018 г. на СГС, обвързва съда по настоящото дело относно основанията за възникване, изискуемостта и естеството на претендираното вземане – че е налице неизпълнение от ответника на процесния договор № 39/30.01.2009 г., което е причинило вреди на ищците, изразяващи се в извършени разходи за закупеното процесно оборудване, което е довело да възникване в полза на ищците на изискуеми вземания към ответника за обезщетения за причинените вреди в размер на извършени разходи, вследствие на неизпълнения договор. Независимо от резервите към така приетото в предходното дело /подобно вземане за обезщетение за тези разходи е в съзвучие само с хипотезата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД след развалянето на договора, което в случая не е извършено/, то настоящият съдебен състав е обвързан от решението по частичните искове по посочените въпроси. В настоящото дело е допустимо да се обсъжда само дали над присъдените с решението по частичните искове суми са налице и други вреди от същото естество, т.е. какъв е размерът на извършените разходи за процесното оборудване.

Според уточнителната молба от 20.11.2020 г. предмет на претенцията са само разходите за следното оборудване: колектор смукателен – смесители ежекторни – 16 бр., колектор нагнетателен – смесители ежекторни – 16 бр., колектор озонов – 32 бр., и филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили – 8 бр. Според представените договор № 305/27.01.2009 г., фактура № 50188/28.01.2009 г. и фактура № 50203/29.04.2009 г. това процесно оборудване е на стойност, както следва: 1) 7 603,20 лв. с ДДС – за колектор смукателен – смесители ежекторни – 16 бр.; 2) 17 472 лв. с ДДС – за колектор нагнетателен – смесители ежекторни – 16 бр., 3) 6 796,80 лв. с ДДС – за колектор озонов – 32 бр., и 4) 403 200 лв. с ДДС – за филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили – 8 бр.

Общият размер на тези суми е 435 072 лв. Останалите закупени с посочените фактури елементи от оборудването не са предмет на настоящия иск, а и на предходния частичен иск.

Ето защо общият размер на процесните вреди възлиза на 435 072 лв.

От тази сума следва да се приспадне присъдената сума по частичните искове в общ размер на 43 594,22 лв., т.е. остава 391 477,78 лв. Спрямо дяловото участие в консорциума от тази сума за ищеца „Аква Модул“ АД се полага 99,98 %, т.е. 391 399,48 лв., а за ищеца „Газстроймонтаж“ АД – 0,01 %, т.е. 39,15 лв. Извън обхвата на въззивна проверка е отхвърленото в обжалваното решение възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока.

Що се отнася до своевременно направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания следва да се отбележи следното:

Несъмнено производството по частичните искове, предмет на т.д. № 2605/2018 г. на СГС, приключило с влязло в сила на 29.11.2024 г. съдебно решение, е довело до спиране и 3 прекъсване на давността само за предявената част от вземанията, а не и за останалата част от същите – чл. 116а ЗЗД и т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС – ОСГТК.

Естеството на едно вземане и началният момент на неговата изискуемост предопределят продължителността на погасителната давност и момента, от който тя започва да тече /чл.

110, чл. 111 и чл. 114 ЗЗД/. Тези въпроси обаче също се обхващат от СПН на влязлото в сила решение по предходните частични искове, предмет на т.д. № 2605/2018 г. на СГС, с което е прието, че процесните вземания са такива за обезщетения за вреди, причинени от неизпълнението от договора от 30.01.2009 г., както и, че тяхната изискуемост настъпва при условията на чл. 6 от процесния договор № 39/30.01.2009 г., т.е. в срок от 10 работни дни от представяне на отчет за действително извършени разходи и сметка за изплащане на СМР, както и фактура, каквито документи не са били съставени. Настоящият съдебен състав е обвързан с така приетото по частичните искове, независимо от очевидното вътрешно противоречие относно изискуемостта – ако тя не е настъпила, то и вземането за обезщетение не би било изискуемо и частичните искове не е следвало да се уважават. Съдебното решение обаче е влязло в сила и то поражда законните последици. Ето защо в настоящото производство съдът не може да приеме нещо различно относно естеството и момента на изискуемостта на процесната останала част от същите вземания.

Естеството на процесните вземания /обезщетения за неизпълнен договор/ обуславя, че същите са подчинени на 3-годишната давност по чл. 111, буква „б“ ЗЗД. Предвид горното и липсата на настъпили условия по чл. 6 от процесния договор, то давността не е почнала да тече и не е изтекла и към датата на подаване на настоящата искова молба. Същевременно, логически е изключено да се приеме, че давността по настоящото дело е изтекла, а да не е изтекла за частичните вземания по т.д. № 2605/2018 г. на СГС. Това е така, защото това дело е образувано по искова молба с вх. № 162283/10.12.2018 г. /копие от същата се намира на л.