Решение № 144 от 14.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Разлог, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100048 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена о т А.И.Д., с адрес: с.Г.Д.,общ.Разлог, о.Б., у.”Д.т.”2, с ЕГН*, против Б.И.Б., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№62, М.С.П., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Щ.” № 7, К.Й.К., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Ч.”№7 и Б.Н.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№27.

Иска се на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 6`000.00 лева - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, както и неудобство, унижение и психически такива - стрес и редица други негативни състояния, които са влошили качеството му на живот, в резултат на деянието, за което ответниците са осъдени с влязла в сила Присъда по НОХД №857/2018 г. по описа на РС-Р., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на главницата, както и сторените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците не представят писмени отговори и не изразяват становище по предявения иск.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящето дело НОХД №857/2018 г. по описа на Рг.РС се установява, че с влязло в сила определение е одобрено споразумение м/у ответниците и РП-Р., с което същите са признати за виновни в това, че на 01.03.2018 г. около 00.30 часа в с.Г.Д., о.Р., о.Б., у.„Д.т.”, в района пред дом №2, съучасти, ч/з нанасяне на удари с ръце и крака, причинили на А.И.Д. от с.Г.Д., о.Р., о.Б., средна телесна повреда - трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник (счупване на костите на лявата предмишница) - престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.ІІ, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на всеки един е наложено и съответното наказание съгласно разпоредбите на НК.

Споразумението според чл.383, ал.1 от НПК, има сила на присъда. Влязлата в сила присъда на нак. съд съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за гр. съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, от което следва, че наличието на противоправно 1 виновно извършено деяние от Б.И.Б., М.С.П., К.Й.К. и Б.Н.П., е установен по категоричен начин от ищеца.

От заключението на назначената СМЕ, работила въз основа на писмени данни, се установява, че ищецът е получил счупване на лявата предмишница в областта на диафизите им с дислокация, поради което е извършено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупените кости и метална остеосинтеза. Същият е имал силни и интензивни болки. Ищецът в процеса на възстановяване е бил със затруднени движения на левия крайник с практическа стойност. След проведеното опертивно лечение болковия синдром е намалял, като възстановителния период е около 3-4 месеца, но може да бъде и по-дълъг.

От разпитания по делото свидетел се установява, че от престъплението, за което Б.Б., М.П., К . К . и Б.П. са осъдени, ищецът първите месеци е изпътвел силни болки и е пиел обезболяващи, 6 месеца е носел шина на ръката, ходел на рехабилитация. Не е ходел на работа и спрял социалните контакти, поради неудобство.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като има преки впечатления от събитията, за които свидетелства, а също така показанията се потвърждават от останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка м/у деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай, противоправното поведение на ответниците е установено с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД №857 по описа на Рг.РС за 2018 г. Съгласно цитирания съд. акт Б.И.Б., М.С.П., К.Й.К. и Б.Н.П. са признати за виновни в това, че на 01.03.2018 г. около 00.30 часа в с.Г.Д., о.Р., о.Б., у.„Д.т.”, в района пред дом №2, съучасти, ч/з нанасяне на удари с ръце и крака, причинили на А.И.Д. от с.Г.Д., о.Р., о.Б., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник (счупване на костите на лявата предмишница) - престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.ІІ, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на Б.И.Б. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години; на М.С.П. е наложено наказание „Пробация“, включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; на К.Й.К. е наложено наказание „Обществено порицание“ и на Б.Н.П. е наложено наказание „Обществено порицание“.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, от което следва, че наличието на противоправно виновно извършено деяние от Р. е установен по категоричен начин от ищеца.

Видно от заключението на приетата по делото СМЕ е, че с деянието си ответниците са причинили на ищеца разстройство на здравето, покриващо критериите на медикобиологично разтройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда.

Ищецът е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от ответниците. Тези неимуществени вреди подлежат на обезвреда, като дължимото обезщетение за това се определя по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. Трайната съд. практика на ВКС ( Решение №214/11.10.2017 г. по гр. д. №171/2017 г. на IV г. о на ВКС, Решение №61/27.03.2018 г. по гр. д. №3291/2017 г. на III г. о на ВКС и др.) указва, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с 2 преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на р-ра, след като обуславят вредите. Трябва да се посочват конкретните обстоятелства и значението им за р-ра на неимуществените вреди. В раздел втори на ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. на съдилищата е указано при определяне на р-ра на обезщетението за неимуществени вреди от деликт да съобразяват характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и пр. Не без значение е и възрастта на пострадалия, както и болките и страданията, които евентуално ще търпи в бъдеще. В конкретния случай пострадалото лице е млад човек, който е получил телесната увреда от повече от едно лице. От нанесените удар с ръка /юмрук/ по главата ищецът е паднал на земята, като след падането му ответниците нанесли множество удари с ръце и крака в различни области на тялото. Вследствие на тези удари ищецът получил средна телесна повреда, която според заключението на вещото лице довела до болки и страдания с период на възстановяване около 4 месеца. При определяне на р-ра на обезщетението съдът взе предвид тези обективни критерии относно претърпяната физическа травма.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане, имащо хар-р на средна телесна повреда; това увреждане изисква продължителен период на възстановяване и е свързано с много болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за ищеца, претърпения стрес, вида и хар-ра на увреждането, периодът на възстановяване, отражението което деянието е дало в/у пострадалия - ищец. С оглед на всички тези обстоятелства и с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съд. практика съдът по справедливост определя размера на обезщетението за претърпените от пострадалия - ищец неимуществени вреди общо от 6`000.00 лв. В този смисъл е многобройната, постоянна и непротиворечива практика по аналогични казуси на съдилищата в страната.

В/у уважения размер на иска следва да се присъди и законна лихва, считано от увредата до окончателното изплащане.

При този изход на спора, право на разноски има ищеца, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение на ВЛ и на адвокат - от 1`300.00 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съд. власт по сметка на РС-Рг сумата от 240.00 лв. – държ. такса за уважения иск.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№62, М.С.П., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Щ.”№7, К.Й.К., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Ч.”№7 и Б.Н.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№27, да заплатят на А.И.Д., с ЕГН*, от с.Г.Д., о.Р., о.Б., у.„Д.т.”№2 , сумата от 6`000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, в извършването на което Б.И.Б., М.С.П., К.Й.К. и Б.Н.П. са признати за виновни по НОХД №867/2018 г. по описа на Рг.РС, ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на извършване на деянието – 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№62, М.С.П., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Щ.”№7, К.Й.К., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Ч.”№7 и Б.Н.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№27, да заплатят на А.И.Д., с ЕГН*, от с.Г.Д., о.Р., о.Б., у.„Д.т.”№2, сумата от 1`300. 0 0 лева за сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№62, М.С.П., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Щ.”№7, К.Й.К., ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„Ч.”№7 и Б.Н.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., о.Р., у.„П.”№27, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплатят в полза на държавата, по сметка на бюджета на 3 съд. власт, държ. такса по делото от 240.00 лева, съразмерно на уважената част от иска.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4