Решение № 120 от 23.12.2024, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 631/2024
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 16.04.2025
- Състав
- Стефка Томова Пашова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал.1т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 5, ал.4 · Конституция на Република България
- чл. 130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал.1, т.5а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Асеновград, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Пашова при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно наказателно дело № 20245310200631 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с жалба подадена от А. Р. Кармаджи, ЕГН - ********** от град Асеновград, ул."***" № 17, чрез адвокат Б. У., против Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, рег. № 239 зз 278 от 23.10.2024г. на РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив.
По същество:
Процесуалният представител на жалбоподателката адвокат У., пледира за отмяна на обжалваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност на същата.
Въззиваемата страна - Началник на РУ на МВР - Асеновград, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По фактите:
Издадена е Заповед за задържане на лице № 239 зз 278 от 23.10.2024г., с която е задържано лицето А. Р. К., ЕГН - ********** от село Якимово, област Монтана, ул."Толбухин" № 16, в 13:16 часа за това, че на 23.10.2024г. около 06:30 часа в град Асеновград, ул."***" № 17, е причинил телесна повреда на сина си А.Й.Я., ЕГН ********** в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр.чл. 130, ал.2 от НК, регистрирано ДП № 672/2024г. по описа на РУ - Асеновград.
Лицето е освободено в 13:00 часа на 24.10.2024г.
Извършен е личен обиск на лицето на 23.10.2024г. в 13,20 часа, като при обиска не са били намерени никакви вещи, като е иззета само личната карта на лицето с № 647756610.
1
Същото при задържането си е попълнило декларация, с която е посочило, че не желае адвокат.
Лицето е попълнило на 23.10.2024г. декларация и за това, че същото не е вписано в публичен регистър за кандидат за народен представител, не му е било издавано удостоверение, във връзка с провеждането на избори за представители на Народното събрание на 27.10.2024г.
С разписка от 24.10.2024г. личната карта е върната на лицето.
От разпита на свидетеля М., издал обжалваната заповед се установява, че същият, като полицейски служител, е изпълнявал служебните си задължения като дежурен по управление на МВР на РУ - Асеновград, като около обяд, при него са се явили двама служители от отдел "Закрила на детето" -в град Асеновград,с малолетно момче - А.Я., което му обяснило, че живее с майка си в град Асеновград и сутринта преди да тръгне на училище, тя му е нанесла три удара с шамар и удар с глава в носа, при което му е текнало кръв от носа. След това той е отишъл на училище, напуснал е същото, като впоследствие е отишъл в отдел "Закрила на детето", за да се жалва за извършено домашно насилие.
Случаят е докладван на Началника на РУ - Асеновград П.Б., който след това доклада на дежурен прокурор, е разпоредено образуването на досъдебно производство за причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие.
В хода на същото още същият ден, детето е било разпитано от разследващ орган било е освидетелствано съвместно с инспектор ДПС в Съдебна медицина - Пловдив, били разпитани като свидетели и социалните работници. Малко по - късно майката жалбоподателката А. К., била установена в дома й. Била поканена в районното управление за нейната версия и за да бъде запозната със случая.Тя отишла в районното управление и обяснила. След това полицаи са отишли на адреса да я търсят и не са я открили, като после тя сама се е явила в районното управление, докато свидетелят М. е работил по други случаи.
Тя обяснила случая, като е казала, че сутринта синът й не е искал да ходи на училище, тръшкал се е, отрича да го е удряла и да му е ракървавявала носа.Полицейските служители са получили информация от социалните работници, че преди това са настанили и дъщеря й по същия начин за твърдения, че е извършила домашно насилие спрямо дъщеря си и в момента че дъщеря й е настанена в село Наречен, в дом.
Към момента на задържането по ЗМВР на жалбоподателката, детето е било постоянно под надзора и протекциите на социалните работници, то е било разпитано, освидетелствано и впоследствие то не се е връщало обратно при майка си. Т
Третото дете на жалбоподателката същият ден е било предадено с протокол на баба си, тъй като то е било на 17 години, която живее в същата къща и в друга страя и реално, към момента на издаване на заповедта, не е имало случай, при който деца да са били не под сигурна защита на институция или роднина, за да се приеме, че има заплаха от страна на жалбоподателката, ако не бъде задържана.
Като повод за нейното задържане е факта на образуването на досъдебно производство за 2 телесна повреда по повод на домашно насилие, като други обстоятелства за това задържане, не е имало.
Било е образувано досъдебно производство № ДП - 672 /2024г. по описа на РУ Асеновград.
По доказателствата:
Така приетите факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетеля М., които кредитира като логични и последователни, както и като подкрепени от писмените доказателства по делото, които съдът, като надлежно приобщени и достоверни, кредитира, а именно:
Докладна записка от 25.03.2024г. от Д.Б., Протокол от проведена среща на мултидисциплинарния екип на местно ниво на 23.10.2024г. за прилагане намеханизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие, или риск от насилие и взаимодействие при кризисна интервенция, План за действие, протоколи от разпити на свидетелите А.Я., А.К.., Е.Н., Р.Г., Разписка за предадено на родителите дете, доведено в РУ на МВР, Заповед за задържане на лице рег.№ 239 зз 278 от 23.10.2024г., Протокол за личен обиск на лице, Декларация от 23.10.2024г., Декларация от 23.10.2024г., Декларация за правата на задържано лице, Декларация от 23.10.2024г., Декларация от 23.10.2024г., Разписка за върнати вещи и пари.
От правна страна:
Съгласно чл. 72 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице когато Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането;
3 б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е".
Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.
В случая, формално, обжалваната заповед за задържане, съдържа изискуемите по Закон МВР реквизити, а относно формалното законово основание за нейното издаване - данни, че лицето е извършило престъпление, са налице, доколкото има оплакване от пострадало дете, започнато досъдебно производство.
Именно това е посочено и в обжалваната Заповед за задържане на лице от 23.10.2024г., извършване на престъпление по чл. 131, ал.1 т.5а вр.чл.130, ал.2 от НК - основание по чл. 72, ал.1т.1 от ЗМВР, като е посочено, че има образувано ДП № 672/2024г. по описа на РУ Асеновград.
От правна страна, се констатира обаче липна на наличие на фактическо и правно основание за задържане на жалбоподателката, като законово разписани изисквания за задържане. Освен това, се констатира също така, че същото е било към момента на задържането й, с отпаднало основание за задържането, при което полицейските органи, следва при отпадане на основанието на задържането, незабавно да освободят лицето.
В случая, към момента на издаването на заповедта за задържане, основанието за задържането реално, вече е било отпаднало, тъй като въпреки, че безспорно е имало данни 4 за извършено от жалбоподателката престъпление, то тя на първо място, доброволно и сама се е явила в полицейското управление, изчакала е дежурният полицай да си свърши ангажиментите и е дала своите обяснения по случая.
Към часът на задържането й, вече детето - пострадал е било разпитано, освидетелствано в катедра "Съдебна медицина", както и е било настанено в институция, а другого й дете предадено на близки. Реално, към момента на явяването на жалбоподателката в полицейското управление, трите й деца вече са били изведени от дома й, настанени на безопасно място, образувано е било досъдебно производство, посочено в заповедта за задържане и са били извършени значителна част от процесуално - следствените действия.
Реално, макар да е имало данни за извършено от жалбоподателката престъпление, с образуването на ДП и започване на разследване, както и незабавни действия за извеждане на децата от дома й, не е имало основание тя да бъде задържана по ЗМВР, тъй като вече е започнала законова процедура по разследване, няма опасност за пострадалите, няма основание да бъде обезпечено нейното лишаване от свобода до 24 часа, за да започне законово разследване, тъй като такова вече е било отпочнато. Тоест, реално, към момента на издаване на обжалваната Заповед за задържане, е налице и друг компетентен орган, който да прецени дали за нуждите на разследването, е необходима мярка за неотклонение, която да обезпечи разследването чрез гарантиране явяването пред разледващите органи, на лицето, поради което и реално, нищо не е налагало ограничаването на жалбоподателката на правото й на свобода, с това 24 - часово задържане.
Формалното и безкритично, така, както именно като такова е разписано в закона, прилагане на основаннието за задържане - данни, че лицето е извършило престъпление, реално позволява едно задържане на лице, при всяко едно оплакване от тях за извършено престъпление и дори и когато тези лица напълно съдействат за изясняване на обстоятелствата, доброволно се явяват в полицията, чакат полицейските органи да се освободят, за да ги приемат и е отпочнато законово разследване, за нуждите на което и за нуждите на пострадалите лица, не се налага изолирането на заподозряното в извършване на лице, престъпление, чрез неговото задържане.
В този ред на мисли, въпреки, фриволната редакция на закона, на база накоято лицето е било задържано, то същата не следва да се прилага, без да са налице обективни причини за ограничаване на правото на свобода, тъй като това е основно право на човека и неговото ограничаване, винаги следва да бъде единствено в случаи, когато фактическите основания дават основание да се приеме от страна на полицейските власти, че ако това лице, за което има данни да е извършило престъпление, би застрашило законовите процедури по проверка на фактите, би осиутило показания на пострадало, бе застрашило пострадали лица, или би предприело действия по укриване, или заличаване на следи, или по какъвто и да е друг начин, бе осуетило проверка на случая.