Определение № 2087 от 10.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 10.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002902151 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател ЗК „Прогрес“ чрез адв. Д. П. обжалва решение № 532 от 15.05.2024 г. по гр.д. 132/24 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260000/06.01.2023 г. по гр.д. 667/19 г. по описа на ДРС, с което са уважени предявените от М. М. П. и В. М. С. искове с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на взетите решения на Общото събрание на ЗК „Прогрес“ на 21.04.2019 г., включително и в частта относно отмяна на определение № 260013/06.06.2023 г. по гр.д. 667/19 г. по описа на РС-Девня, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, за допълване на първоинстанционното решение.

Излага оплаквания за очевидна неправилност на решението на въззивния съд, в което била посочена невярна дата 01.12.2019 г., относно пропуснатия срок от ищците, некореспондираща с доказателствата по делото – молба вх. № 9469/05.12.2019 г. Срокът от жалбоподателите бил пропуснат и било налице съществено процесуално нарушение. Това нарушение довело и до възможността на ищците да извършат процесуални действия след съдебно определен от него срок. Нарушена била равнопоставеността на страните и състезателното начало в процеса. Ищците не били оспорили като доказателства по делото списъците на присъстващи на проведеното процесно ОС на ЗК „Прогрес“.

Представени били нотариално заверени декларации от лицата, чиито подписи били оспорени в списъци досежно свикано и проведено ОС на ЗК „Прогрес“. Част от тях били заверени от съответния кмет на населеното място, чиито удостоверителни функции били приравнени на функции на нотариус.

1

Неспазването на срока по чл. 193, ал. 3 от ГПК от ищците следвало да се приеме и да се заличи допуснатата СГЕ. Излага подробни съображения за липса на точно поставена задача към тази експертиза с исковата молба. Счита, че са упражнени чужди права, което не можело да става в процеса с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Дадената възможност за формулиране на задача и след изтичане срока за това и след второто по ред открито съдебно заседание, било в нарушение на съдопроизводствените правила като срокът за формулиране на задача изтичал на 02.12.2020 г. Молбата за формулиране на задача била след срока и въпреки искането на касационния жалбоподател в качеството му на ответник, не било съобразено това обстоятелство. При така допуснатите нарушения, не следвало да се цени допуснатата СГЕ, следвало да се изключи от доказателствата по делото. Порокът бил толкова съществен, че решението било очевидно неправилно.

Основанието за изключване на член-кооператора ищец било нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗК – неизпълнение на решение на органите на кооперациите. Излага подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и за наличие на предпоставките за изключване на двете ищци, член-кооператори в кооперацията.

В касационната жалба са изложени основания за неправилност на въззивното решение, в частта, с която са присъдени разноски за въззивното производство от по 450 лв. като са изложени доводи, че два броя договори не съдържат номер съгласно издаден кочан. Липсвал списък по чл. 80 от ГПК.

Следвало да се представи списък на разноските. Счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Моли да се отмени решението.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок?

Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.

2. Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с определение № 140 от 20.03.2018 г. ч.т.д. 726/18 г, 1 ТО, определение № 127 от 16.03.2018 г. по ч.гр.д. 866/18 г., 4 ГО на ВКС.

3. Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с № 5 и 6 с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на 2 кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение № 139 от 11.11.2013 г. по т.д. № 301/2012г. на ВКС, I т.о.; определение №168 от 27.02.2013 г. по т.д. № 301/2012 г. на ВКС; I т.о.; решение№ 83 от 24.07.2015г. по т.д. № 924/2014г. на ВКС, I т.о.; определение № 50 от 05.02.2018 по т.д. №1563/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 186 от 17.10.2018 г. по т.д. №1563/2017г. на ВКС, I т.о.;

Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр.д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение № 638 от 07.12.2022г. по к.т.д № 2333/2022г. на ВКС, I т.о.; определение № 637 от 07.12.2022 г. по к.т.д №2340/2022 г. на ВКС, I т.о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т.д. № 2710/2019 г. на ВКС, II т.о.; определение №127 от 16.03. 2018 г.по к.ч.гр.д. № 866/2018 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 140 от 20.03.2018 г. по к.ч.т.д. № 726/ 2018 г. на ВКС, IV гр.о.

4. Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?

5. .Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011г. по гр.д. 1299/2010г.

6. .Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 от ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение № 89/22.01,2010 г. по ч.т.д. № 752/2009 г. на ВКС I т.о.; определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г, на ВКС IV гр.о.; определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на ВКС, II гр.о.

7. .Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр.д. № 3224/2017 на ВКС.

8. .Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл.80 от ГПК? – противоречие с: определение № 89/22.01.2010 г. по ч.т.д. № 752/2009 г. на ВКС, I т.о.; определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на ВКС, II гр.о.

Ответниците по касационната жалба В. М. С. и М. М. П., чрез адвокат А. Н., оспорват подадената касационна жалба. Излагат подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

3

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

Съдът е приел, че към момента на провеждане на процесното ОС от 21.04.2019 г. двете ищци са били членове на кооперацията. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отмяна на всички решения, взети на проведено на 21.04.2019 г. Общо събрание на ЗК „Прогрес“, с. Стефан Караджа, обл. Варна, по предявените от В. М. С. и М. М. П., искове с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК, въззивният съд е приел, че на 09.03.2019 г. е проведено заседание на Управителния съвет на кооперацията. Ищцата В. С. е била член на УС. На това заседание било взето решение за свикване на редовно годишно отчетно-изборно общо събрание и за изключване на двете ищци като член-кооператори.

Прието е, че съгласно действащия Устав на кооперацията - чл. 16, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, Общото събрание е следвало да бъде свикано с писмена покана, съдържаща дневния ред, денят, часът и мястото на провеждане, която е следвало да бъде разгласена до 14 дни преди определената дата чрез писма с обратна разписка или лично връчване от определен от УС член-кооператор срещу подпис на адресата. Съдът е установил, че е налице списък с положен подпис или с посочено писмо с обратна разписка до всеки адресат, за общо събрание на 21.04.2019 г., ведно с приложени писма, връчени с обратни разписки. Срещу всеки адресат било отразено получаване на писмо или положен подпис за лично връчване преди 06.04.2019 г.

Прието е, че с оглед направеното оспорване на подписите за получаване на поканата, с оглед заключението на графологичната експертиза - подписите на Иван Иванов, Ивайло Иванов, Костадинка Кръстева, Петка П. и Станка Занкова не били положени от тях. Прието е, че липсват основания да се приеме, че не е надлежно назначена експертизата. Същата била поискана с исковата молба, с протоколно определение от 08.10.2019 г. било допуснато изслушване на експертиза, като били дадени указания за уточняване на задачите. С последващо протоколно определение от 26.11.2019 г. при неявяване на страната и депозиране от нея молба, отново бил даден срок, което било изпълнено на 01.12.2019 г. с молба вх. № 9469/05.12.2019 г.

Дадената последна възможност от съда не можело да се счете за допускане на събиране на доказателства след настъпила преклузия спрямо доказателствените искания. Искането било направено в срок, а отстраняването на нередовностите, в допълнително дадените срокове, направено след като съдът бил съобразил, че доказателствената обезпеченост налага това. Не можело да се обоснове и друг извод от представените нотариално заверени декларации от лицата, чийто подписи се оспорват в списъците досежно свиканото и проведено общо събрание, както и декларация от Росица Люцканова. Това представлявали свидетелски показания в писмена форма, които не следвало да бъдат ценени, тъй като не били събрани по предвидения в ГПК ред.

Изложени са съображения за опорочаване свикването на Общото събрание, конкретно неизпълнение на императивните изисквания, въведени с чл. 16 от ЗК. Не било изпълнено изискването за информиране на всеки член4 кооператор за общото събрание. С оглед установения факт, че съответните петима член-кооператори не били положили лично подпис, като получатели на отправената покана, бил обусловен извод за допуснато от ответника неизпълнение на определената в устава процедура по свикване на насроченото общо събрание, с което било опорочено провеждането му. Последното било самостоятелно основание за отмяна на взетите решения, тъй като редовното свикване било част от условието за валидност на приетите от него решения.

По отношение възможността да се уведомят и чрез писмо с обратна разписка за поканата на Общото събрание, въззивният съд е приел, че не е отправяна по този начин покана до лицата, за които е установено, че не са положили подпис.

Въззивният съд е изложил допълнително мотиви и относно твърдението на ищеца, че поканата не съдържа коректно формулиран дневен ред. В дневния ред не били посочени нито кои лица ще бъдат предложени, нито кои ще бъдат изключени или освободени и на какво основание. Безпротиворечива била и съдебната практика, че в съдържанието на поканата за свиване на ОС на кооперацията при включено в дневния ред предложение за изключване на член-кооператор, следвало да се посочат конкретните действия или бездействия на кооператора, респ. такива, извършени съвместно с други кооператори, които представляват несъответствие с конкретните разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Даденото разрешение било аргументирано със съображения, че предоставеното от чл. 13, ал. 1 от ЗК право на предложен за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание, предполагало възможността кооператорът да се запознае с твърденията за извършени нарушения, които представляват основание за изключването му. Прието е, че е следвало да има такива, както и че липсват данни, от които да се направи извод, че са индивидуализирани нарушенията на изключените кооператори. Изложени са мотиви, че за да е законосъобразно решението на ОС за изключване на член-кооператор, трябва да съдържа ясно и точно посочване на конкретните действия и/или бездействия, с които предложеният за изключване, е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията, и заради които спрямо него е предприето налагане на найтежката санкция – изключване от кооперацията. За целта не е достатъчно само посочване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава.