Решение № 19 от 20.05.2025, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ардино, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20245110100110 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София твърди, че на 14.01.2020 г. между „Стик - Кредит“ АД и ответника В. П. Ч. бил сключен договор за потребителски кредит № 590941, по силата на който на последния бил предоставен кредит в размер на 200,00 лв., със задължения да върне сумата в срок до 14.04.2020 г., на 3 месечни вноски, всяка в размер на 110,13 лв.. Ищецът твърди, че на 22.03.2024 г. сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с горепосоченото дружество, по силата на който придобил и задължението на настоящия ответник, произтичащо от гореописания договор за кредит. Ищецът твърди, че е изпратил уведомление по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, на посочения от ответника имейл адрес, алтернативно, моли съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба. Поддържа още, че дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което в Районен съд - Ардино било образувано ч.гр.д. № 51/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради това, че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на дружеството били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед предходното, ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 200,00 лв., представляваща главница по Договор за 1 потребителски кредит № 590941 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 13,04 лв., представляваща договорна лихва върху главницата, за периода от 14.01.2020 г. до 14.04.2020 г., както и сумата от 134,32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , за периода от 14.04.2020 г. до 29.04.2024г.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, а по същество – за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че по делото липсват данни, че ответникът е уведомен надлежно за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, съответно за обявяване на договор за кредит за предсрочно изискуем. По изложените в отговора на исковата молба доводи, моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 51/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино, е че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 200,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 590941 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане; сумата от 13,04 лв., представляваща договорна лихва върху главницата, за периода от 14.01.2020 г. до 14.04.2020 г., както и сумата от 134,32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 14.04.2020 г. до 29.04.2024 г..

С разпореждане от 05.09.2024 г. по ч.гр.д. № 51/2024 г. по описа на Районен съд - Ардино, съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е указал на заявителя настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 590941, сключен на 14.01.2020 г. между В. П. Ч. и „Стик-Кредит“ АД, по силата на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 200,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 36 % и ГПР 42,58 %, с общ размер на плащанията 213,04 лв., а при непредоставяне на обезпечение 330,38 лв, ведно с приложен към договора погасителен план и Общите условия.

По делото е представена Разписка за извършено плащане от „СтикКредит“ АД, към ответника в размер на 200,00 лв., извършено чрез Изипей.

2

За установяване на материалноправната си легитимация ищецът е представил по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) о т 22.03.2024 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с извлечение от Приложение № 1 към него . С посочения договор „АПС Бета България“ ЕООД е упълномощено от „Стик-Кредит“ АД, да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 22.03.2024 г..

По делото е представено адресирано до ответника уведомление за извършената цесия.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за кредит, че кредиторът е изпълнил задълженията си по сключения договор, в т. ч. че е предоставено ползването на уговорената сума, че вземането е изискуемо и какъв е размерът на задължението на ответника, както и че е сключен валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил правата по процесния договор за кредит, и надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 590941, сключен на 14.01.2020 г. между В. П. Ч. и „Стик-Кредит“ АД, се установява, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 200,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 36 % и ГПР 42,58 %, с общ размер на плащанията 213,04 лв., а при непредоставяне на обезпечение 330,38 лв..

Кредитът е следвало да се върне на 3 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска 14.02.2020 г. и падеж на последната – 14.0 4.2020 г.. От представените разпечатки от имейл и СМС кореспонденция между страните е видно, че сключването на договора е станало от разстояние, като ответникът се е идентифицирал с копие на лична карта и снимка и е подписал същия електронно. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, Разписка за извършено плащане от „Стик-Кредит“ АД, към ответника в размер на 200,00 лв., извършено чрез Изипей, съдът приема, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя, с което е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по договора.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че няма доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем.

По така направеното възражения, следва да се посочи, че ищецът сочи като основание на исковата си претенция не предсрочна изискуемост, а изискуемост на вземането си, поради изтичане на крайния срок на погасяване 3 на същото, който срок е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно 14.04.2020 г.. По така изложеното, съдът намира, че е настъпила изискуемостта на кредита, поради изтичане на срока на същия.

Настоящият съд приема, че задължението на ответника по процесния договор е валидно прехвърлен на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, със сключения между него и „Стик - Кредит“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. и извадка от приложение № 1 към него. Договорът за цесията е валиден, тъй като съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера /в този смисъл са решение № 123/2009 г., II т. о. на ВКС; решение № 640/2005 г., II г. о. на ВКС; решение № 150/2009 г., І г. о. на ВКС/. Видно обаче от чл. 4, ал. 3 от приложения по делото договор за цесия е, че цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Следва да се има предвид, че не става дума за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на действието. Съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което извършването му може да бъде възложено на представител, включително и на цесионера на общо основание. Нещо повече, разпоредбата на чл. 36 ЗЗД установява принципната допустимост на представителството за всички правни действия. Възможността цедентът да упълномощи трето лице да съобщи за извършеното прехвърляне на вземането следва и от целта на установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение, а тя е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пред. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /в този смисъл е и решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. /.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявените искове.

При извършване на дължимата проверка относно наличие на 4 неравноправни клаузи в договора, съдът намира следното.

Сключеният между страните договор за кредит несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01ccfc28-492c-4308-8911-8984e6d69f9d