Решение № 91 от 04.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110112630 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. ............ Г. с ЕГН **********, от ..........., срещу ........., адрес: .........., с която моли да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 4 320 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата и се храна за периода от 36 месеца, считано от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 181, ал. 1 от З МВР.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, като оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 181 ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) на служителите на ...... се осигурява храна или левовата и равностойност. Налице и постановено ТР на ВКС № 1/2024 от 27 ноември 2024 г., съгласно което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност 1 съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Доказан е размера на иска, което се установява от приетата и неоспорена ССчЕ. С протоколно определение от 17.11.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявеният иск, и същият следва да се счита да 3 600 лева, за периода от 30 месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в ........

Няма спор между страните, че в процесния период е заемала длъжността „Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ........., както и че през процесния период ищцата е била със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е изпълнявала през цялото това време служебните си задължения.

Спорните по делото въпроси са от правен характер, а именно: 1) обстоятелството, че в процесния период ищцата е била държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл означава ли, че статутът й се урежда само от ЗДСл или той се прилага единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно правоотношение и 2) съобразно правната уредба на ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на 2

ЗМВР кои са служителите на ........, на които се следва храна или левовата и равностойност.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се определя изключително от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на ...... са държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението (т. 1); държавни служители (т.

2) и лица, работещи на трудово правоотношение (т. 3). От събраните доказателства се установи, че през процесния период страните по делото са били обвързани от служебно правоотношение, като ищцата е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 З МВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл.

56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.

186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, но разпоредбата на чл. 142, ал.

4 ЗМВР следва да се тълкува във връзка с чл. 1 З МВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е обща и се отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 доколкото не са налице изрични норми, които да изключат приложението й по отношение на тези служители. Оттук и ЗДСл е приложим относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон.

Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.

2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 З МВР.

Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на ..... се осигурява храна или левовата равностойност – т. е. на всички служители на ...... В цитираната норма не е предвидено изключение на определена категория служители от системата на ....... и конкретно за държавните служители, какъвто е и ищецът.

Обстоятелството, че в чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на 3 служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на .... по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР не променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на вътрешните работи да определя кои служители следва да получават храна или парична равностойност, респ. да ограничи кръга на работещите с право да получат храна или парична равностойност, а само да определи условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1- 3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 З МВР/. Дори да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на нормативния акт от по-висока степен, т. е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва да изходи единствено и само от ЗМВР.

На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната служба в .... и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона, посочено от ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от системата на ....... в неравностойно положение спрямо другите служители на ........, които са назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Така, възможно е сходни длъжности да се заемат, както по трудово правоотношение, така и по служебно по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Още повече според § 69 от ПЗР на З МВР (в сила от 01.02.2017 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на З МВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от Медицинския институт на ...... и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на този 4 закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично З МВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал.

1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З МВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на ......... Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищцата е имала качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същата да получи от работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на ........

Така приема преобладаващата съдебна практика напр.: решение № 6314 от 7.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2937/2023 г.; решение № 3861 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12113/2021 г.; решение № 261141 от 5.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11135/2019 г.; решение № 2750 от 30.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9912/2022 г.; решение № 3516 от 3.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2307/2022 г.; решение № 3859 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3889/2022 г.; решение № 3157 от 14.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4496/2022 г.; решение № 1519 от 21.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 14332/2021 г. и мн. др.

Както се спомена по-горе за заварените правоотношения се прилага § 69, ал. 1 ПЗР на ЗМВР, съгласно която служебните правоотношения на държавните служители в ......, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр.

14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. За служителите, работещи по така преобразуваните служебни правоотношения в § 69, ал. 6 ПЗР на ЗМВР, се предвижда да се определи индивидуална основна заплата, включваща допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Още 5 повече съгласно изменението на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, при уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се прилага нормата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, предвиждаща право на държавните служители да получават безплатна храна или левовата и равностойност.

Тоест, в преходните и заключителните разпоредби, а и в чл. 142, ал. 4 ЗМВР е изрично уредено, че на служителите, работещи по преобразувани във служебни правоотношения по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото е процесното, се дължи допълнително възнаграждение за храна. Следователно, искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане.