Решение № 108 от 20.06.2025, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 620/2024
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 08.12.2025
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100620 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителните директори З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А., чрез пълномощник, срещу К. К. К., ЕГН **********, с адрес:***.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), във вр. с чл.
99 от ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – съответно за сумата от 5 947,29 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 7053220145 от 01.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, и ответника, за сумата от 2 725,37 лева – договорна възнаградителна лихва, договорена между страните по същия договор за периода от 04.01.2022 г. до 05.11.2023 г. и за сумата от 3 031,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски по същия договор за периода от 05.01.2022 г. до 01.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на 01.11.2021 г., между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит с № 7053220145. Предоставен е кредит в размер на 6 115,76 лева, като кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на кредитополучателя. Договорната лихва по кредита е уговорена 1 между страните в размер на 2 948,79 лева, като общото крайно задължение по договора възлиза на 9 064,55 лева, която сума е разсрочена на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка от първите 23 вноски в размер на 377,69 лева и последната в размер на 377,68 лева. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца. Срокът на договора е изтекъл на 05.11.2023 г. Твърди още, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на месечните погасителни вноски на 05.01.2022 г. Сочи, че на 30.10.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ищеца е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.10.2023 г., по силата на който от последния са придобити вземанията по договора, сключен с ответника – изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Твърди, че ответникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/7053220145 от 26.08.2024 г., което не се твърди да е получено от ответника, но същото е приложено към исковата молба. Твърди също, че се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, издадена по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге за сумите, предмет на настоящото производство. Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответникът К. К. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата о т 5 947,29 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 7053220145 от 01.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, и ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 725,37 лева – договорна възнаградителна лихва, договорена между страните по същия договор за периода от 04.01.2022 г. до 05.11.2023 г. и сумата от 3 031,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски по същия договор за периода от 05.01.2022 г. до 01.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноски за производството.
С отговора ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че процесният договор е сключен в противоречие с императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и освен това в договора не е посочена каква е договорната лихва, която потребителят следва да заплати, посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита не отговаря на действителния и не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и в договора, и в погасителния план, инкорпориран в същия, не се съдържа информация относно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Поради това, се заявява становище, че договорът е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Оспорва се и размерът на претендираните вземания. Претендира се присъждане на разноски за производството.
2
В открито съдебно заседание страните не изпращат представител, но пълномощниците им с писмени молби подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от страните и са изслушани съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебнотехническа експертиза (СТЕ), чиито заключения също не са оспорени от страните, като съдът ги кредитира като логични безпротиворечиви и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд Своге, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 300 от 01.08.2024 г., с която е разпоредено длъжникът К. К. К. да заплати на ищеца в настоящото производство сумата от 5 947,29 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053220145 от 01.11.2021 г., сключен между К. К. К. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 725,37 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по същия договор за периода от 04.01.2022 г. до 05.11.2023 г. и сумата от 3 031,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски по същия договор за периода от 05.01.2022 г. до 01.08.2024 г. и 334,09 лева разноски по делото, от които 234,09 лева за заплатена държавна такса и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът, чрез пълномощник, е оспорил заповедта за изпълнение. Поради това, с определение от 07.08.2024 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 19.08.2024 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил на 19.09.2024 г. настоящите искове за установяване на вземанията си със сила на пресъдено нещо.
Между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит № 7053220145 от 01.11.2021 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 5 000,00 лева. Освен тази сума обаче се посочват още общ размер на застрахователна премия от 1 115,76 лева, както и общ размер на кредита от 6 115,76 лева (чл. 7.1 от договора). Не е посочено как се изчислява общият размер на кредита и защо има една сума с наименование размер кредита, която се различава от общия размер на кредита, което може да доведе до объркване от потребителя. Съгласно чл. 7.2.2 от договора сумата за застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на 3 застрахователя. В чл. 9.1 от договора е постигнато съгласие за лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 41,05 % годишно към датата на сключване на договора. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка (чл. 7.2.1, вр. чл. 11.2 от договора), като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета по делото ССЕ. Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, платими на 5-то число на месеца, а крайният падеж е 05.11.2023 г. (чл. 11.2 от договора).
Процесният договор за кредит е подписан на ответника, което обстоятелство не се оспорва от него.
По делото е представен застрахователен сертификат
№
170532201452021 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, издаден от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане, клон България“ КЧТ в полза на ищеца. Последният в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски кредит е дал изрично писмено съгласие за присъединяването му като застраховано лице към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, за което е заплатил следните суми: еднократна застрахователна премия в размер на 1 109,04 лева за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“, както и данък върху еднократната застрахователна премия в размер на 6,72 лева. Посочените суми са събрани и преведени на застрахователите от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на застрахователен посредник.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че текстовете на процесния договор са отпечатани с шрифт Arial Narrow и размер 12 пункта.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на 01.11.2021 г. от ответника, като за погасяване на задълженията по договора на 08.12.2021 г. от ответника е платена сумата от 379,30 лева, както и че ГПР по процесния договор за кредит при вземането предвид на разхода за заплатена сума за застрахователна премия, възлиза на 147,42 %.
По делото са ангажирани доказателства, че на 30.10.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – цедент и ищеца – цесионер, е сключен Договор за продажба на вземания (цесия), по силата на който цедентът е продал на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение № 1 от 30.10.2023 г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието им към момента, в който списък са включени и процесните вземания срещу ответника.
В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за покупко-продажба на вземания и 4
Приложение № 1 към него.
По силата на писмено пълномощно цедентът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е овластил цесионера (ищеца в настоящото производство) с правото да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съгласно договора за покупко-продажба на вземания, всички длъжници за сключения договор.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото производство, подписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, което дружество действа от името на цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.