Протокол № 78 от 14.09.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 78 гр. Смолян, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20235400900020 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ И. Г. И.- редовно призован, се явява лично и с пълномощника му адв. Д. Н. от АК-Ловеч- редовно упълномощен отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД" гр. София- редовно призован, се представлява от пълномощника му адв. Т.П.- надлежно упълномощен отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ З. К. "ЛЕВ ИНС"

АД гр.София- редовно призован, се представлява от пълномощника му юрисконсулт Л.С., надлежно упълномощен отпреди.

СВИДЕТЕЛИТЕ С. И. Л. и З. Ч. К.- редовно призовани, се явяват лично.

АДВ. Н. – Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.

АДВ. П. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСК. С. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Н. – Поддържам предявения иск, нямам възражения по проекто-доклада, да се приеме за окончателен по делото.

АДВ. П. – Поддържам изцяло отговора на ИМ на Гаранционен фонд и допълнителния отговор, оспорвам изцяло предявените искове. Нямам възражения по доклада на съда.

ЮРИСК. С. – Поддържам отговора, поддържам допълнителния отговор на ЗК, оспорвам исковете, като неоснователни, нямам възражения по доклада, да се приеме за окончателен по делото.

След като изслуша предварителните становища на пълномощниците на страните и на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Приема за доклад по делото на проекто-доклада, изготвен с Определение №85/14.07.2023 г. по т.д. № 20/2023 г. на ОС-Смолян.

По доказателствата и на основание чл. 157 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага като доказателство по настоящото дело ДП № 282/2021г. по описа на РУ на МВР-Смолян, прокурорска преписка №2109/2021 г. по описа на РП-Смолян.

Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, на които сне самоличността, както следва:

С. И. Л. – български гражданин, 60 годишен, неженен, неосъждан, работи като шофьор на автобус в „Р.е.“ АД гр.Смолян, без родствени връзки и дела със страните по настоящето дело.

З. Ч.

К. – българска гражданка, 60 годишна, неомъжена, неосъждана, без родствени връзки и дела със страните по настоящото дело, работи като автоконтрольор в „Р.е.“ АД гр. Смолян.

Р. Г.а С. – българска гражданка, 73 годишна, вдовица, неосъждана, сестра на ищеца И. Г. И..

Свидетелката Р. С.- Желая да свидетелствам по делото.

Съдът напомни на всички свидетели за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

2

СВИДЕТЕЛИТЕ – Обещаха да кажат истината.

Разпитан свидетелят С. И. Л. обясни на съда : Работя като шофьор на автобус в „Р.е.“ АД, гр. Смолян от 15 години. Много добре си спомням за случая, за който се води делото: на 07.08.2021 г., аз бях на работа първа смяна от 06 часа до 12,30 часа. На спирката от кино "Дружба" в Смолян, тръгвам от спирката и пред кръстовището ме засича бял джип и завива към ул.

"Спартак". Натиснах спирачки, за да предотвратя катастрофа и да опазя пътниците. Разстоянието между спирката и мястото, където ме засече джипът, е по-малко от 20 м., скоростта, с която съм се движил не е била повече от 1520 км/ч.. Не успях да видя номера на джипа. В автобусите са сложени камери, но те наблюдават само случващото се в салона на автобуса с пътниците, тези камери нямат видимост за случващото се пред автобуса. Аз спрях рязко, изведнъж чух шум, че пада човек, горе на платформата на автобуса, обърнах се да видя, какво става с този човек. Кондукторката помогна на пътника, пострадалия беше ищецът И. Г. И., когото виждам в залата. Имаше в автобуса около 20 човека. Произшествието настъпи към 12 часа на обяд и затова автобусът беше пълен, и може би затова пътникът И. И. не беше седнал на седалка. След падането го бяха настанили на седалка. После имах смяна на депото на гаража на „Р.е.“ АД, взех леката си кола, отидох в кв.Устово, взех го бай И., който не беше слязъл от автобуса. Бай И. беше адекватен, говореше, но не можеше да слезе от автобуса, аз го свалих от автобуса и със собствения си лек автомобил го закарах в Бърза помощ. Разбрах, че имало нещо по ставата на крака, има наранявания и ключицата. По главата нямаше травма, не е имал черепно-мозъчна травма. Той тогава казваше, че го боли крака и не може да ходи. Аз с още един друг човек му помогнахме да слезе от автобуса, качих го в моя собствен автомобил и го закарах в болницата. Ходих на свиждане на бай И. в болницата, и в дома му съм ходил. В дома му, когато ходих да го видя, за него се грижеше сестра му, той беше на легло, беше легнал. Той бързо се възстанови, защото го виждах по спирките, че започна да си ходи, може би в рамките на месец мисля, че се възстанови. Аз видях бай И. къде беше застанал в автобуса, беше така: като влезеш от пътническата врата, той беше от дясната страна, а инвалидната седалка е от лявата страна.

Той не е могъл да се хване добре за тръбата и се е изпуснал. И. И. е инвалид и се предвиждаше, и преди ПТП-то, с патерици. Инвалидното място беше заето, не знам дали е било заето от инвалид. Някой му казваше да седне, той 3 не искаше да седне. Около него имаше 10 човека правостоящи. Аз бях с малкия микробус. Всички седалки бяха заети. Между автобусите разстоянието е 10 мин., не само на нашата линия, и на двойката и тройката.

Главният маршрут е един и същ за всички линии. В почивните дни автобусите са през 35 мин. Другите фирми са с малко по-големи автобуси. И ние имаме големи автобуси. Седалките за седящи пътници са 12 и 13 правостоящи, автобуса се води за 25 пътника.

На свидетеля да се изплатят разноски в размер на 20 лв. от внесения депозит.

Разпитана свидетелката З. Ч. К.: От 10 години работя като автоконтрольор в градските линии на „Р.е.“ АД гр.Смолян. Спомням си за произшествието: на датата 07.08.2021г., беше около обяд, бяхме първа смяна със С. Л. и пътувахме от кв.Каптажа за кв. Устово. Спряхме на спирка кино „Дружба“. И. И. ходи с патерица и се качи в автобуса, автобусът беше пълен, може би около 20 човека бяха. Моментално му се освободиха три места, една двойна седалка и една единична до вратата. По принцип тази седалка до вратата е за инвалиди и за майки с деца. И. И. категорично отказа да седне, тръгна назад да върви и в този момент автобуса тръгна за кв.Устово. Точно на кино „Дружба“, при отклонението за ул. „Спартак“, челно изскача черен Джип и засече автобуса. Шофьорът на автобуса рязко удари спирачки, за да предотврати удар с джипа, вътре пътниците успяха да се задържат, но И. И. падна. В момента му исках карта и не можах да видя дали е успял да се хване за лост в автобуса или за някоя от седалките. Той падна напред на платформата, аз бях права на платформата и той падна дефакто назад, а не напред. Аз веднага го вдигнах, заедно с един пътник ,и го сложихме на седалка. Той се качи от кино „Дружба“ за кв.Райково. Той не искаше да слиза и отказа да бъде закаран до бърза помощ и отиде в Устово. В Устово ми помогнаха пътници да го свалим, защото от самия удар той беше изплашен, И. И. не беше адекватен, не разбираше къде се намира, отказваше да слезе и в Райково, и в Устово. Аз постоянно го питах, къде го боли, а той посочваше горе на ръката. Аз знам, че го болят краката, от дълги години го познавам.

Свалихме го от автобуса в Устово, оставих го да седне на пейка, изчакахме шофьора да дойде, да остави автобуса в гаража, да вземе неговата лична кола и с нея да го закара до бърза помощ. Дойде С. Л., помогнахме му да го качи в 4 колата и да го закара в бърза помощ. Не съм разбрала, какви травми е получил И. И.. Знам, че шофьорът е ходил постоянно на свиждане и в болницата, и в дома му. В този момент таксувах пътниците и не можах да видя номера на джипа. Автобусът тръгна от кино „Дружба“, бай И. ми показа картата, джипа го видях преди да падне бай И.. Джипа изскочи, С. Л. заби спирачки и бай И. падна. Камерата в автобуса не работеше, тези камери ни ги спряха след Ковид пандемията може би, но камерата наблюдава в салона с пътниците, не и напред. Бай И. има патерица с канадка, която му пасва на ръката, тогава беше с нея, с една канадка беше. Микробусът не беше тръгнал още, когато поисках картата му за проверка, той беше последния качил се пътник. Докато извади картата, автобусът тръгна, той ми я показа по време на движение, даже отзад пътници отново го подканиха да седне на седалка и той пак отказа да седне. Когато падна и го вдигнахме с помощта на един пътник, освободиха първата единична седалка и го настанихме там. Аз го познавам поне от 10-15 години, понеже съм живяла в Райково на квартира, а той живее там. Не мога да кажа от колко години се ходи с патерици и защо, но последните една-две години И. И. се предвижва с канадка. И. И. имаше нестабилна походка, когато се качваше в автобуса, аз му помогнах да се качи.

И пътници са му помагали да се качва в автобуса. Нямам представа, защо той отказа да седне, но той беше неадекватен, когато се качи в автобуса, целият беше жълт. Сега не намирам И. И. за прежълтял, тогава той беше непълно неадекватен, даже го попитах, какво му е и той не ми отговори. Той почти всеки ден пътува с автобус и го виждам.

На свидетелката З. К. да се изплатят разходи в размер на 20 лв. от внесения депозит.

Разпитана свидетелката Р. Г.а С. обясни на съда: Аз съм сестра на ищеца И. Г. И.. На 07.08.2021 г., надвечер се обади брат ми и каза, че е в болницата в Смолян, че е претърпял катастрофа, в смисъл паднал е в автобуса и са го настанили в Травматология, защото има счупена ключица на дясно рамо и ключица на десен таз. Каза, че ще остане в болницата и му предлагат операция. В момента никой не разполагахме със сумата от 4 000 лв., която поискаха, защото и двамата сме пенсионери. Тогава го обездвижиха, не с гипс. Каза ми, че ще остане в болница, но ще му трябва помощ от мен, когато го изпишат. След 3 дена го изписаха и аз трябваше много спешно да се придвижа от Силистра, където живея постоянно, до Смолян. Аз го гледах в 5 неговия дом, в кв. Райково. Дойдох след обяд, той вече беше придвижен от племенницата и съпругът й. Племенницата е дъщеря на сестра ми, която почина. Племенницата нямаше как да се грижи за брат ми, защото тя си има семейство. Започна гледането на едно малко обездвижено дете, стоях в Смолян около 3 месеца, преди Коледа се прибрах в Силистра. В началото болките го притискаха и не му се ядеше. Всяко допълнително движение явно му тежеше. Преди ПТП-то не беше инвалид, той се придвижваше с бастунче, защото имаше износване на ставата на десен крак, по-скоро се подпираше. Аз съм виждала брат си с бастун, когато съм идвала преди ПТП-то, ако е имал патерица-канадка, аз не съм го виждала, но бастуна му служеше да бъде по устойчив, с оглед износването на ставата. Казаха лекарите, че поне месец и половина е необходимо да зарасне счупената ключица и таз. Самостоятелно започна да се храни може би след месец. Аз му помагах да се облича, той изпитваше голямо неудобство от това. Налагаше се да му помагам да се изкъпе, защото не можеше сам да се обслужва. Брат ми е много борбена личност и със силата на волята, след месец и половина, започна сам да се храни, да се облича, в общи линии бавно, бавно, но още имаше нужда, когато аз си тръгнах след три месеца брат ми още не беше се възстановил, но се наложи да се прибера в Силистра, защото и аз имам семейство. За тези три месеца, които се грижех той изпитваше силни болки и страдания. Ние спяхме в две съседни стаи с отворени врати, аз го чувах, той бълнуваше, мислех, че ме вика, имаше неспокоен сън, но като отивах той спеше. Питала съм брат ми, какво е сънувал и той ми е обяснявал, че се връщал към кошмара си, имам предвид катастрофата. Той по професия е часовникар и се занимаваше с часовници, даже бяха му дали два часовника преди катастрофата, които той трябваше да ги поправи. Но той не беше в състояние въобще да ги поправи, дори не можеше да мисли и казваше, че тези часовници трябва да ги върне, но аз не знам на кого са. Казах му да се обади на хората да дойдат да си ги вземат, хората са казали „като ти мине, тогава ще ги направиш“, но той не беше в състояние да върши тая работа, даже и до сега. Преди ми викаше „дай да ти видя часовника, да видя добре ли е“, а сега не се занимава и отказва на хората. Аз не съм непрекъснато с него, но поне във времето, в което се срещаме след инцидента, той е много внимателен, даже и на мен ми казва: