Решение № 378 от 21.10.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 924/2024
- Вид
- Решение № 378
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 378 гр. Видин, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320200924 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ж.к. „Младост“, бл. 41, вх. „А“, ет. 1, ап. 1, против Наказателно постановление №24-1786-000535 от 25.04.2024г. на Началник на РУ в ОДМВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП– глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, изпраща процесуален представител ,който заема становище в с.з. да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не из-праща процесуален представител в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
Съставен е АУАН и е издадено НП на жалбоподателя за това, че като водач на автомобил, влекач „МАН ТГХ“ с регистрационен № СВ9084 ХМ с прикачено ремарке „ШМИТЦ“ с регистрационен № СВ 6750 ЕВ, собственост на „КРОС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД нарушава пътен знак „В-18“, забранено влизането на ППС с маса с товар по голям от обозначената.
Свидетелят П. твърди в разпита си в с.з. от 16.10.2024г. че товарният автомобил се е движил в града и полицейските служители спирали товарните автомобили и ги глобявали. В града не се допускали тежкотоварни автомобили над 12 тона. Не сме установили от кой вход е влязъл. Не може да каже кой знак, от всичките поставени, е нарушен. На всички входове на града е видял, че има знак „В-18“.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П. Б. П. – актосъставител, и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
В разпоредбите на Закона за движението по пътищата е направено ясно разграничение между участниците в движението като е посочено какво представлява „водач на пътно превозно средство”. Дефиницията за това се съдържа в чл. 5 ал.2 т.2 „. /изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г./ с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми...” От същата е видно,че това е лице което управлява превозно средство. Водач на пътно превозно средство е точно определена категория участник в движението и като такъв той се подчинява и на общите правила на ЗДВП в частност на чл.6 „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
2
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В чл. 3 от Наредба № 11 е указано, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.
7. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.
Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Установено е по делото, че управляваното от жалбоподателя ППС е товарен автомобил влекач „Ман ТГХ „ с прикачено полуремарке „Шмитц“ с без установяване на това към 15.03.2024г. същото с колко оси е; каква е била неговата маса /надвишавала ли е максимално допустимата от 40 тона/.
Липсват каквито и да било доказателства в тази насока, поради което настоящият състав счита, че в случая жалбоподателят не е извършил административно нарушение.
Според разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката
АНО следва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши разследване на спорните обстоятелства. Така отразените факти отразяват една неизяснена фактическа обстановка, при което наказващият орган е следвало да проведе разследване за спорните обстоятелства. Към административно наказателната преписка липсват такива – лично или чрез възлагане на други длъжностни лица да бъдат 3 проверени спорните обстоятелства. С това си бездействие административно наказващият орган е опорочил процедурата при издаване на наказателното постановление и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това, същото се явява и липса на описание на нарушението в АУАН и НП, което абсолютно задължителен реквизит съгласно разпоредбите на ЗАНН –/чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, чл. 57, ал. 1 т. 5 от от ЗАНН/, което не може да бъде санирано чрез законосъобразното му повтаряне и посредством събиране на гласни доказателства в съдебното производство, а именно разпит на актосъставителя в качеството му на свидетел по делото. Същият заяви, че са поставени пътни знаци на всички входове на гр. Видин, без да уточни къде точно са поставени пътните знаци В-18. Същото представлява нарушение на процесуални правила от категорията на съществените, засягащи правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в правото му да научи в извършването на какво нарушение е обвинен с АУАН и наказан с НП, за да може адекватно да организира защитата си.
При така установеното съдът прие, че на това основание атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова изцяло.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР - Видин.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1786-000535 от 25.04.2024г. на 4
Началник на РУ в ОДМВР - Видин, с което на жалбоподателя В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ж.к. „Младост“, бл. 41, вх.
„А“, ет. 1, ап. 1, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП– глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати на В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ж.к. „Младост“, бл. 41, вх. „А“, ет. 1, ап. 1, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5