Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 646 от 14.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14868/2024
Вид
Определение № 646
Подписан
14.01.2025
Състав
Стою Христов Згуров, Румяна Спасова, Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. София, 14.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20241100514868 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С. П. К. чрез адв. М. срещу отказ на ЧСИ С.Я. да постанови размера и основанията на таксите по изпълнително дело № 1405/2016 г., както и да й възстанови пълния размер на събрани суми над необходимите за удовлетворяване на вземането на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че с решение по в.гр.д. № 4734/2014 г. на СГС е уважена жалбата му срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело, а в частта за оспорените разноски е приета за преждевременно подадена.

Посочва, че с Постановление от 10.09.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да се произнесе по подадената от нея жалба от 09.02.2024 г., уточнена с молба от 17.06.2024 г., което е й повод за настоящата жалба. Сочи, че обжалва и това, че към този момент ЧСИ С.Я. преднамерено се бави с възстановяване на неоснователно секвестиране на суми и не посочва размер на сумата, която е решил да възстанови. Счита, че интересите й са сериозно засегнати от поведението на частния съдебен изпълнител, който не изпълнява решението на СГС. Иска да се постанови и да се осъди частният съдебен изпълнител да възстанови всички събрани суми след февруари 2024 г., ведно със законната лихва от момента на тяхното секвестиране; да се отмени юрисконсултското възнаграждение от 422 лева, за което няма доказателства, че е платено и същевременно е прекомерно; да бъдат намалени обикновени такси само за образуване на изпълнителното дело и необходимите за запор; да бъдат намалени пропорционалните такси след приспадане на недължимото юрисконсултско възнаграждение; както и да се отменят допълнителните такси от 13 лева като недължими. Претендира разноски.

Със становище взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за 1 изцяло недопустима, тъй като излиза вън от предмета на законовоопределените актове, които подлежат на обжалване от страна на длъжника, като в случаят последният обжалва отказа на съдебния изпълнител да постанови размера и основанията на таксите по изпълнението, както и да възстанови на длъжника събраните суми. Счита, че всички действия на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че подадената жалба е недопустима, неоснователна, неправилна и недоказана.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

В чл. 435 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване действия.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и 7. разноските по изпълнението.

Видно е, че с обжалваното Постановление от 10.09.2024 г. на ЧСИ С.Я. е указано на длъжника да посочи валидна банкова сметка за възстановяване на сума, заделена за погасяване по присъединеното изпълнително дело № 3490/2018 г. /т. 1/. В т. 2 е посочено, че искане за произнасяне на разноските не е направено в жалба от 09.02.2024 г., а размерът на дълга вече е коригиран с постановление от 29.05.2023 г. В т. 3 е указано да се уведоми длъжника за разпореждане от 25.04.2024 г. за приключване на производството по изпълнително дело № 1405/2016 г.

С подадената жалба длъжникът С. К. иска от съда да се отмени отказа на частния съдебен изпълнител да постанови размера и основанията на таксите по изпълнително дело № 1405/2016 г., както и да й възстанови пълния размер на събрани суми над необходимите за удовлетворяване на вземането на взискателя.

При тези данни следва да се приеме, че в обжалваното постановление от 10.09.2024 г. липсва произнасяне на съдебния изпълнител, във връзка с което длъжникът да има право да подаде жалба, доколкото не се отнася до действия изрично изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК. Оплакванията в жалбата за отказ на съдебния изпълнител да посочи размер и основания на таксите, и да възстанови събрани суми над необходимите не попадат в нито една хипотезите от лимитативно изброените в закона, които да предвиждат действия, подлежащи на обжалване. По отношение възстановяване на суми в мотивите ЧСИ С.Я. изрично посочва какви суми са възстановени на длъжника, което е станало след подаване на настоящата жалба и в случай, че страната не е доволна, то пътят й на защита не е чрез подаване на жалба по чл. 435, ал. 2 ГПК, доколкото това действие не е сред лимитативно посочените, а евентуално чрез търсене на отговорност на съдебния изпълнител за обезщетение за вреди.

В допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбата се отнася до разноските по изпълнението, за които ЧСИ С.Я. в посочил в постановлението, че няма искане, доколкото в петумната част на жалбата се прави искане да се отмени 2 юрисконсултско възнаграждение определено по изпълнително дело № 1405/2016 г., да се намалят обикновените и пропорционалните такси и да се отменят допълнителни такси от 13 лева, то съдът намира, че жалбата е подадена след изтичане на законоопределения срок. В чл. 435, ал. 2, т. 7 е предвидено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, но това следва да се направи в предвидения за това срок от узнаването им. Оспореното юрисконсултско възнаграждение в размер на 422 лева е определено още с Постановлението от 27.04.2016 г. за образуване на изпълнителното производство. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, в която се съдържа и претенцията за разноски. В хода на производството по искане на длъжника С. К. са издавани от ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 1405/2016 г. удостоверения за актуалния размер на дълга, включително и за разноските по изпълнителното дело, както следва: на 10.02.2021 г., на 11.01.2023 г. и на 26.01.2024 г. От приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че длъжникът не е оспорил определените разноски по изпълнението, въпреки че е бил наясно с техния размер. Същевременно, с разпореждане от 25.04.2024 г. по изпълнително дело № 1405/2016 г. е постановено от ЧСИ С.Я., че изпълнителното производство е приключило, което е още едно основание да се приеме, че оспорване на разноски през м. 11.2024 г., след като производството е приключило на 25.04.2024 г. се явява безпредметно и подадено след изтичане на всички законоустановени срокове.

При съобразяване разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, заявеното в жалбата и приложените доказателства, съдът намира, че жалбоподателят не обжалва действия на съдебния изпълнител, които да попадат в предметния обхват на цитираната разпоредба, а дори да се приеме, че жалбата е срещу определени разноски по изпълнението, то тя се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника С. П. К. чрез адв. М. срещу отказ на ЧСИ С.Я. да постанови размера и основанията на таксите по изпълнително дело № 1405/2016 г., както и да й възстанови пълния размер на събрани суми над необходимите за удовлетворяване на вземането на взискателя, както и да се отмени юрисконсултското възнаграждение от 422 лева, за което няма доказателства, че е платено и същевременно е прекомерно; да бъдат намалени обикновени такси само за образуване на изпълнителното дело и необходимите за запор; да бъдат намалени пропорционалните такси след приспадане на недължимото юрисконсултско възнаграждение; както и да се отменят допълнителните такси от 13 лева като недължими, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4