Решение № 4196 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110203272 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3272 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Ф. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332008167 от 19.04.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Жалбоподателката иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна не чрез своя процесуален представител в съдебно заседание иска жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 31.03.2024 г. Д.З. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН като посочил, че има възражения. Същите обаче не били конкретизирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 19.04.2024 г. Д. Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушенията са достатъчно ясно описани и съответни на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 31.03.2024 около 14:40 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал мотоциклет *** с № *********, по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул. „Мария Луиза" към бул.

„Христо Ботев“, като бил спрян за проверка от служители на СДВР, които забелязали, че регистрационната табела не е поставена на определеното за това място – стойката на табелата била счупена и тя била поставена под калника, което затруднявало прочитането и.

Въз основа на тези констатации служителите на СДВР приели, че С.Ф. е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Д.Ч. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Разпитан в настоящото производство, св. Ч. възпроизвежда относително детайлно 2 непосредствените си спомени от инцидента и възприятията си за мястото на поставяне на регистрационната табела на жалбоподателя. Свидетелят изяснява и, че се касае за печатна грешка при посочване мястото на поставяне на табелата, същата е била разположена под „калника“ на мотоциклета. Съдът кредитира тези показания като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е предубеден или заинтересован, а и показанията му се подкрепят от писмените доказателствени материали по дело.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията и към процесната дата) е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

Разпоредбите на чл. 10, ал. 5 и ал. 7 от от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства предвиждат, че табелите с регистрационен номер се поставят на превозното средство на определените от производителя за това места, като на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.

По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, на който табелата не е била поставена на определеното от производителя място, като стойката за табела е била счупена и същата е сложена под калник, по начин, по който не може да бъде ясно видяна. С оглед на това съдът приема, че тя е извършила от обективна страна вмененото и нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – той е осъзнавал, че табелата му не е поставена на законоустановеното й място, като е искал именно това.

Наложената на жалбоподателя кумулативна санкция е определена над минималния предвиден в закона размер, без да се посочи причината за това, с оглед на което съдът приема, че не са спазени в пълнота принципите на чл. 27 от ЗАНН, доколкото липсва излагане на отегчаващи вината обстоятелства, обуславящи завишен размер на административното наказание. Поради това атакуваното НП следва да бъде изменено в частта относно наложеното наказание, като размерът на двете наложени административни наказания бъде намален до минималния, предвиден в закона към датата на нарушението, съответно – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Това би съответствало на установените в настоящото производство характер и тежест на извършеното нарушение и на целите, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

За така констатираните нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-008167 от 19.04.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на С. С. Ф. на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, като на основание чл. 63, ал.7, т. 2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" до сумата от 50 лв., а размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до срок от един месец.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН С. С. Ф. да заплати на СДВР сумата от 80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4