Акт № 584 от 28.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Милен П. Славов

Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500540 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на И. К. И., подадена чрез адв. Т., за изменение на решение № 143/06.10.2026 г., постановено по в.гр.д. № 540 по описа на съда за 2024 г., в частта за разноските чрез отмяна на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. П. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, евентуално за отмяна на присъденото в полза на адв. П. адвокатско възнаграждение в размер на 5 112,92 евро за производството пред първата инстанция. Молителката е настоявала, че предвид отпадането на правния интерес за водене на иска й в хода на въззивното производство, тя не следва да отговаря за разноските и не дължи на адвоката на насрещната страна адвокатско възнаграждение за безплатната защита на ответниците Б.и. Евентуално, за производството пред първата инстанция е съществувал правен интерес за водене на делото, поради което поддържането на иска във въззивното производство не обосновавало възлагането на отговорността за разноските за приключилото първоинстанционно производство. Отделно, въззивният съд бил длъжен служебно да прекрати производството след получаване на информация от ЧСИ на 22.07.2026 г. и установяване отпадането на правния интерес на ищцата. Тъй като прекратяването на делото станало поради последващо отпадане на правния интерес, то ищцата не следвало да носи отговорност за разноски и обосновавало хипотеза на чл. 78, ал.4 ГПК, а не на чл. 78, ал.3 ГПК.

Адв. А. П., процесуален представител на Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б., е подала писмен отговор, с който е оспорила молбата и по съображения за неоснователността й е молила за отхвърлянето й.

1

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С решението, чието изменение по чл. 248 ГПК се настоява, Варненският апелативен съд, след като е установил, че в хода на въззивното производство е отпаднал правния интерес на ищцата от водене на иска по чл.

464 ГПК, е обезсилил решение № 902/01.08.2024 г. по гр.д. № 752/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд и е прекратил производството по делото.

Предвид продължилото поддържане на иска от ищцата след отпадане на правния й интерес, съдът е разпределил отговорността за адвокатското възнаграждение на адвоката на насрещната страна в нейна тежест, като я осъдил да заплати на адв.А. П., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 5 112,92 евро за производството пред първата инстанция и сумата от 1 704,30 евро за въззивното производство - адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна правна защита по делото на ответниците Б.и. В случая, правният интерес на ищцата е отпаднал с прекратяване на изпълнителното дело още на 08.05.2025 г., който факт е бил известен на ищцата като взискател по същото, но тя не е уведомила съда и не е предприела действия в тази връзка, като е продължила да поддържа висящността на делото по иска по чл. 464 ГПК с въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение. Предвид поддържаната от ищцата висящност на производството пред въззивната инстанция, съдът е бил длъжен да се произнесе с решение по въззивната й жалба срещу първоинтстанционното решение и по предмета на воденото от нея дело. Затова и напълно несъстоятелни са изложените в молбата съображения, черпени от несъществуващо задължение на въззивния съд да прекрати делото, след отпадане на правния интерес на ищцата. Искане за прекратяване, поради оттегляне или отказ от иска, ищцата не е отправила до съда, като напротив - с писмената си молба в съдебното заседание тя е настоявала за уважаване на иска. Именно, защото разноските се възлагат с оглед крайния резултат, а той е в полза на ответниците, то ищцата дължи заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. П. за двете инстанции, като без значение е обстоятелството, че правният интерес е отпаднал в хода на въззивното производство щом искът е поддържан от ищцата и след това и до решението и срещу него ответниците са се защитавали. Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. К. И., подадена чрез адв. Т., за изменение на решение № 143/06.10.2026 г., постановено по в.гр.д. № 540 по описа на съда за 2024 г. в частта за разноските чрез отмяна на присъденото на основание чл.38, 2 ал.2 ЗА в полза на адв. П. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, евентуално за отмяна на присъденото в полза на адв. П. адвокатско възнаграждение в размер на 5 112,92 евро за производството пред първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3