Решение № 35 от 19.03.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Русе , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500095 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Е.К. от РАК, със съдебен адрес гр. Русе, пл.

„Средец“ № 1, ет. 5/507, против Решение № 260496/01.12.2020 г. по гр.д. № 1966/2020 г. на РС – Русе, с което е било признато за установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, че ищецът С. С. С., ЕГН: **********, не дължи сумата от 2 913,73 лв., представляваща извършена корекция на потребена ел. енергия за периода 14.07.2015 г. до 15.04.2020 г. по фактура № 0106211927/18.05.2020 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилен анализ на събраните по делото доказателства. На 15.04.2020 г. в присъствието на клиента С.С. била извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) за електрическа енергия с фабричен № 1114021564332846, като електромерът бил демонтиран, а показанията на отделните регистри били записани в 1 протокола. СТИ било заменено с ново, с нулеви показания по съответните регистри. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 5700450/15.04.2020 г. Въз основа на извършена от БИМ, РО – Русе, метрологична експертиза на СТИ която е установила външна намеса в тарифната схема на електромера и преминаване на електрическа енергия през тарифа 15.8.3. – 016895,946. Направено било заключение, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на протокола от БИМ, РО – Русе въззивникът изготвил становище за начисление на електрическа енергия от 15.05.2020 г., за което било начислено допълнително количество енергия в размер на 16 895 кВтч за периода от 15.02.2017 – 21.02.2020 г, за което била издадена фактура № 0106211927/18.05.2020 г. на стойност 2 913,73 лв. с ДДС.

Счита, че страните се намират в облигационни правоотношения относно продажбата не електрическа енергия по силата на ПИКЕЕ и действащите ОУ за ДПЕЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (одобрени с Решение № ОУ-060 на ДКЕВЕР от 07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение № ОУ-004/06.04.2009 г.) и ОУ за ПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД (одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г.). Въззивникът намира, че осъществената външна намеса в софтуера на електромера не може да се вмени във вина на дружеството, тъй като същото осъществило защита на частите и механизмите на СТИ срещу нерегламентиран достъп съобразно нормативните изисквания и го е поддържало технически изправно.

Обстоятелството, че била налице софтуерна намеса било потвърдено от БИМ – единствения оторизиран държавен орган за извършване на метрологична експертиза на средство за измерване. Счита проведената корекционна процедура съгласно ПИКЕЕ в хипотезата на неизмерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ за правилна, доколкото е налице съставен констативен протокол и е извършена метрологична проверка на електромера. Изводите на първоинстанционния съд за липсата на специфична регламентация на реда и начина на реда и начина на извършване на проверки на СТИ и корекция на сметките за електроенергия противоречали на материалния закон – чл. 183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период. При липса на нормативна уредба, регламентираща правото на оператора на електроразпределителната мрежа 2 едностранно да коригира, респективно да начислява допълнителни количества електроенергия, тези обществени отношения се регулирали от разпоредбите на ЗЗД и ЗЕ. Налице е доставена електроенергия, за която купувачът дължи съответната цена по договора за продажба – чл. 183 ЗЗД.

Нелогичен бил изводът на съда, че доказано след проверка на БИМ метрологично годно СТИ може да регистрира показания за електроенергия без да има реално преминала през него такава. В условията на евентуалност, ако въззивният съд счете, че ПИКЕЕ били неприложими към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело заустановено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установените между страните облигационни отношения за покупко-продажба на електрическа енергия. Освен това, при липса на специални правила, съдебната процедура по ГПК била достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Поради изложените съображения моли за отмяната на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна С. С. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Мартен, общ. Русе, ул. „Ю.Г.“ № 18, не е подала отговор. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия – адв. И.В. И. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „М.“ № 11, прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 3 ЗЗД, тъй като периодът за начисляване е от 14.07.2015 – 15.04.2020 г., който е по-голям от три години. Счита, че е невъзможно да се установи какви са били стойностите на показанията на скритите регистри на електромера към момента на монтирането му и така да бъде обоснован категоричен извод, че констатираната при проверката на електромера електрическа енергия е реално потребена от въззиваемия. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че няма информация, която да позволява да се определи момента, в който е извършена софтуерната намеса и електромерът е започнал да записва потребление на електроенергия в невизуализиращи се регистри. Вещото лице е заявило, че не може да определи какви са били стойностите, записани в регистри 1.8.3 и 1.8.0 към момента на монтажа на електромера в имота на 3 ищеца. Цените, определени при корекцията, се явявали произволно определени. Операторът на електроразпределителната мрежа е бил длъжен да осигури възможност за контрол на страната, която купува електрическа енергия, на показанията на СТИ. Показанията на електромера в този смисъл трябва да са достъпни за абоната по всички тарифи, по които се отчита електроенергия. При отчитането в „скрит“ регистър потребителят нямало как да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия. В случая т.н.

„скрит“ регистър не се използвал по предназначение, като така се създавали предпоставки за манипулиране, а негативните последици от това следвало да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел. енергия. За манипулацията на СТИ е необходим софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ, и БИМ. Необходими били и съответните компютърни познания за опериране с този софтуер, които средният потребител не притежавал. Моли за отхвърлянето на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните се намират в облигационни правоотношения във връзка с продажба на електроенергия като въззивникът е доставчик, а въззиваемият – потребител на електрическа енергия. Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 15.04.2020 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (ЕРП СЕВЕР) извършили проверка на СТИ с фабричен № 1114021564332846, представляващ електромер с идентификационен № 1114 0215 6433 2846, тип 4

МЕ162-D1A52-M3K0 – статичен, еднофазен, двутарифен електромер, с производител “ISKRAEMECO”, за директно свързване с мрежата с напрежение 230 V, ток 0.25-5/85/А, клас на точност „А“, честота 50 херца.

Същият бил монтиран на 13.07.2015 г. и бил в срока на метрологична годност – до 13.07.2021 г. Електромерът бил свързан към имот, собственост на ищеца и въззиваем по настоящото производство С.С. на адрес гр. Мартен, общ. Русе, ул. „Ю.Г.“ № 18. Проверката била извършена от двама служители на „ЕРП СЕВЕР“ АД – Д.Ю. и Ивайло Киров, като първият е разпитан и като свидетел по делото. Абонатът С.С. присъствал по време на проверката, за която бил издаден Констативен протокол № 5700450/15.04.2020 г., подписан от него и двамата служители на електроразпределителното дружество. В констативния протокол били записани следните показания на електромера – регистър 15.8.0 – 056170, регистър 15.8.1 – 009174, регистър 15.8.2 – 030101, регистър 15.8.3 – 016895 и регистър 15.8.4 – 000000. Тъй като констативният протокол е частен удостоверителен документ, носещ подписа и на двете страни, то същият се ползва с формална доказателствена сила. Тези показания са потвърдени и от извършената метрологична експертиза от БИМ, РО – Русе, при която било установено, че налице външна намеса в тарифната схема на електромера, поради която е отчитана преминала енергия на тарифа 15.8.3 в размер на 016895,946 която не се визуализира на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на съставения Констативен протокол № 5700450/15.04.2020 г. и експертното изследване от БИМ, РО – Русе, „ЕРП СЕВЕР“ АД начислило на основание чл. 55 ПИКЕЕ общо количество електроенергия 16895 кВТч, разпределена за период от 14.07.2015 (датата на монтиране на СТИ) г. до 15.04.2020 г. (датата на установяване на неотчетената ел. енергия). За начислената енергия била издадена Фактура № 0106211927/18.05.2020 г., според която абонатът дължал сумата от 2 913,73 лв. с ДДС за неотчетената електрическа енергия.

Назначената по делото съдебна електротехническа експертиза е потвърдила констатираното от БИМ, РО – Русе. Допусната е само техническа грешка по отношение изписването номерата на регистрите – вместо с поредни номера 15.8.0-15.8.4, както е отразено в протокола на БИМ и Констативен протокол № 5700450/15.04.2020 г., вещото лице е наименувало регистрите с 5 номера от 1.8.0 до 1.8.4. Това обстоятелство обаче не може да повлияе върху правилността на заключението, доколкото дадените в него стойности на отделните видове тарифи съответстват на посоченото в Констативния протокол и протокола на БИМ. Вещото лице е заявило, че за да отчита СТИ по трета тарифа, която не се визуализира на дисплея, заводските настройки на електромера са били променени. В случая ставало въпрос за препрограмиране на СТИ, налице е умишлено действие, което е довело до неотчитане на консумирана електрическа енергия. Абонатен техник нямал възможност да отчете тази натрупана в скрит регистър. Повреди по СТИ не са били установени. Направените изчисления на стойностите на определеното задължение за плащане на неотчетената електроенергия били математически правилни и съобразно утвърдените от КЕВР цени за периода на корекцията.

Настоящата въззивна инстанция не се съмнява в правилността на заключението на вещото лице, същото не е било и оспорвано от страните, поради което съдът го кредитира като компетентно дадено и изчерпващо в пълнота всички зададени въпроси.