Решение № 255 от 28.11.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Карнобат, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232130100306 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Рачо Петров Казанджията", № 4, представлявано от изпълнителните директори Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов чрез: адв. И. Л. против М. М. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: ****************, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за продажба на изплащане №505668205 от 05.12.2019 г. , сключен с „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем “А1 България” ЕАД/:

1. 111, 68 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. 20, 05 лв. лихви за забава за периода от 05.05.2021 г. до 09.02.2023 г.;

Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №145/2023 г. на КРС в размер на 25, 00 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 05.12.2019г. между „Мобилтел" ЕАД /сега „А1 България" ЕАД/ в качеството му на Продавач и М. М. Ш. е сключен Договор за продажба на изплащане № 505668205, като на основание т. 1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - М. Ш. закупил и е станал собственик на Handset SAM А10 DS В1със сериен номер: 352113115202645. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се е задължил да заплати на "Мобилтел" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора, което не било сторено, поради което договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от същия. Сочи се, че непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 111,68 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Допълва, че на 07.11.2014г. между „А1 България" ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД, бил сключен Договор за поръчителство, на осн. Чл. 3 от който настоящият ищец се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Изтъква, че поради липса на доброволно плащане от страна на 1 длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД заплатило на „А1 България" ЕАД на 05.05.2021г. сумата от 111,68 лева, представляваща дължимата сума от М. М. Ш. по Договора за продажба на изплащане от 05.12.2019г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство, а именно – чрез предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/ №318/05.09.2020г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г, който съдържал списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Сочи, че ответникът присъствал на стр.7 от горепосочения Протокол № 318. Във връзка с извършеното плащане представя Платежно нареждане №000PWUB211251646/05.05.2021 г. В случая бил състававен и Приемо-предавателен протокол № 349/20.05.2021г. касателно извършеното плащане на осн. Т. 2.2.5 от договора, като ответникът присъствал на стр. 4 от него. До М. М.

Ш. било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 05.05.2021г. задълженията му към „А1България" ЕАД по договор за продажба на изплащане № 505668205 са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс" АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД. На 28.07.2022г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД и "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, съгл.който кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД приел поемателя "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „А1 България" ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД, като поемателят "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „А1 България" ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП",включително и на длъжника М. М. Ш. под №629 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателят "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД не е заплатил задължението на длъжника М. М. Ш., поради което Заявленението за издаване на заповед за изпълнение било с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума.

Изтъква, че тъй като "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД не е депозирало възражение в срок, заповедта спрямо него е влязла в сила, поради което искът от поръчителя, встъпил в правата на кредитора “А1 България” ЕАД бил само срещу физическото лице М. Ш.. Относно акцесорния иск за лихва за забава твърди, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 20,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на „А1 България"ЕАД - 05.05.2021г. до 09.02.2023г. Предатавя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, депозира вносна бележка към Уникредит Булбанк, видно от която последният е превел по посочената сметка на ищеца сумата от 981, 73 лв.с посочено основание „погасяване на зад. по гр.д. №306 от 2023 г. на РС Карнобат“.

Ищецът е депозирал писмена молба, с която признава, че ответникът изцяло е погасил задълженията си към него, в т.ч. главница, лихви и разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е на лице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е на лице нарушаване на субективни материални права, като се търси защита чрез установяване дължимостта на претендираните от заповедното производство вземания. Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 145/2023 г., в рамките на което с разпореждане от 16.02.2023 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 111, 68 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;

20, 17 лв. лихви за забава за периода от 01.05.2021 г. до 09.02.2023 г.;както и за разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса. Издадена е заповед №92 от 16.02.2023 г., връчена лично на длъжника Ш. на 27.02.2023 г. и на другия длъжник “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД на 23.02.2023 г. В законния едномесечен срок на 07.03.2023 г. длъжникът Ш. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, след което с разпореждане №255 от 08.03.2023 г. съдът на осн. чл. 415 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 21.03.2023 г., като пред КРС на 21.04.2023 г. в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство, с изключение на претенцията за мораторна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 04.05.2021 г. за сумата над 20, 05 лв. до 20, 17. лв., в която част производството по делото е било прекратено. Спрямо юридическото лице заповедта е влязла в сила, тъй като възражение не е постъпило. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

По делото е представен и приет договор за продажба на изплащане №505668205, сключен на 05.12.2019 г. между " А1 България" ЕАД (продавач) и ответника М. Ш.

(купувач), по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху мобилно устройство "Handset A10 DS Blue", при постигната уговорка за заплащане на първоначална вноска в размер на 6, 98 и 23 месечни вноски в общ размер от 160, 54 лева, подробно индивидуализирани в приложен по делото погасителен план. Към договора е приложен и приемо – предавателен протокол, по силата на който продавачът е предал на купувача вещта, предмет на договора.

По делото е приет и договор за поръчителство от 07.11.2014 г., по силата на който "Състейнъбъл бизнес солюшънс " АД се е задължил в качеството си на поръчител срещу уговорено възнаграждение да обезпечи задълженията на абонати, сключили с "Мобилтел" ЕАД договор за продажба на изплащане, както и анекс от 15.03.2016 г. към договор за поръчителство, по силата на който страните са се споразумели срокът на договора да бъде продължен с една година, считано от 07.11.2016 г.

Представени са също и анекс от 12.12.2016 г. към договор за поръчителство, по силата на който страните са се споразумели срокът на договора да бъде продължен с една година, считано от 07.11.2016 г. до 07.11.2017 г., както и анекс от 30.11.2017 г., по силата на който страните са се споразумели срокът на договора да бъде продължен с още три месеца, считано от 07.11.2017 г. Представени са също и анекс от 05.06.2018 г. към договор за поръчителство, по силата на който страните са се споразумели срокът на договора да бъде продължен с още шест месеца – до 07.08.2018 г.; анекс от 01.10.2018 г., с който срокът на договора е продължен до 08.08.2019; последващ анекс, с който срокът на договора е продължен до 08.08.2020 г.; и анекс от 08.08.2020 г., с който срокът е продължен до 30.09.2020 г.

По делото е представено и уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, , изпратено до ответника от ищцовото дружество, чрез което ответникът бива уведомен, че 3 задълженията му към „А1 България“ ЕАД са прехвърлени към "Състейнъбъл бизнес солюшънс " АД по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г.

По делото е представена и справка по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г., съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от "Състейнъбъл бизнес солюшънс " АД, от която се установява, че в същата фигурира и задължението на ответника М. Ш. (л. 32) по договор за продажба на изплащане. Към справката е приложен и приемо – предавателен протокол от 05.09.2020 г. , с който служител на "Мобилтел" ЕАД е предал на служител на "Състейнъбъл бизнес солюшънс " АД, на електронен и хартиен носител информацията, съдържаща се в справката по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г.

По делото е представено и платежно нареждане от 05.05.2021 г., по силата на което "Състейнъбъл бизнес солюшънс " АД е превел по сметка на „А1 България“ ЕАД сумата от 4 744, с посочено основание за плащане: "трета вноска п оспоразумение от 10.03.2021 г.“ По делото е представена и вносна бележка с вносител М. М. Ш. чрез Уникредит Булбанк, видно от която последният е превел по посочената сметка на ищеца сумата от 981, 73 лв. с посочено основание „погасяване на зад. по гр.д. №306 от 2023 г. на РС Карнобат“ , след депозиране на която ищецът е признал, че ответникът изцяло е погасил задълженията си към него, в т.ч. главница, лихви и разноски.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.