Решение № 1110 от 29.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1110

Варна, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20257050702787 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И. К. К. - Заместник-кмет на Община Варна, чрез А. К. Р. - старши юрисконсулт в Дирекция "ПНО" към Община Варна, срещу Решение № 1072/18.09.2025 г. по АНД 2945/2025 г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № СК/2/-3/26.06.2025 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на „Хидроам“ ДЗЗД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на осн. чл.31 ал.1 от Наредбата за обществения ред /НОР/ на Община Варна.

В жалбата въззивното Решение се оспорва като незаконосъобразно и нецелесъобразно, издадено при неправилно тълкуване на законовите разпоредби на действащото законодателство и по специално - разпоредбите на ЗАНН и действащите нормативни актове. Твърди, че в случая може да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството по ЗЗД с налагане на имуществена санкция, тъй като такава санкция за дружествата по ЗЗД в закона е предвидена. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство безспорно е било установено извършеното нарушение на императивната забрана предвидена в разпоредбата на чл. 23, т. 2 от НОР на Община Варна. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба на посочените в нея основания и повторно моли за отмяна на въззивното решение.

Ответникът – ДЗЗД „Хидроам“, редовно призован представител не се явява. В писмена защита с.д. 697/14.01.2026г. ответникът чрез проц. представител адв. С. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че касаторът не сочи конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, а са повторени доводи, които вече са обсъдени и аргументирано отхвърлени от първоинстанционния съд. Изтъква, че въззивната инстанция е формирала правилен извод за липса на надлежно ангажирана административнонаказателна отговорност на ответника. Оспорва като неправилно релевираното с жалбата твърдение, че административнонаказателната отговорност е законосъобразно реализирана, като сочи, че в административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение. Изтъква, че в касационната жалба са смесени различни правни институти – глоба и имуществена санкция, както и субектите по чл. 24 и чл. 83 от ЗАНН, като неправилно се разширява приложното поле на административнонаказателната отговорност. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Варна, редовно уведомена не изпраща представител.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Възприетата от районния съд с оспореното решение фактическа обстановка по делото е следната: На 04.02.2025г., служители на „СК“ дирекция УСКОР, Община Варна, сред които св. И., посетили адрес, находящ се в гр. Варна, СО „Манастирски рид“. На място възприели, че от страна на „Хидроам“ ДЗЗД се извършва строеж „Доизграждане на канализационна мрежа в СО „Бриз“, „Св. Никола“, „Ален мак“,“Ваялар“, „Траката“ и „Манастирски рид“ и изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод „Варна - Златни пясъци“ – ІІІ етап. При извършен оглед св. И. възприела, че са стоварени и се съхраняват строителни отпадъци извън посочените места в одобрения инвестиционен проект – част „План за безопасност и здраве“, като възприела такива отпадъци разпръснати по [улица]. Св. И. съставила срещу „Хидроам“ ДЗЗД акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта вписала установеното при проверката. Деянието било квалифицирано като такова по чл.23, т.2 от НОР на Община Варна. В графата за възражения не били вписани такива.

На 26.06.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация по НОР и на основание санкционната норма на чл.31, ал.1 от Наредбата, на ДЗЗД „Хидроам“ била наложена „имуществена санкция“.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че същото е незаконосъобразно предвид ангажирането на отговорността на дружество по ЗЗД, което е неперсонифицирано и не е самостоятелен субект на административнонаказателна отговорност. В конкретния случай е следвало да намери приложение нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В настоящия казус не са доказвани факти и не са установявани обстоятелства, описващи от обективна и субективна страна нарушение осъществено в тази хипотеза, а наказващият орган се е задоволил с това да определи незаконосъобразна по вид санкция срещу ДЗЗД, което представлява абсолютно основание за отмяна на постановеният краен акт.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Макар и лаконични изводите на районния съд относно авторството на извършеното нарушение и неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, се споделят от касационната инстанция. В допълнение следва да се посочи, че ДЗЗД „Хидроам“ е правно организиран във формата на дружество по чл. 357 от ЗЗД (гражданско дружество), а съобразно правилата на ЗЗД, гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов и различен правен субект. Изрично в чл. 2 от представения пред въззивния съд Договор за учредяване на ДЗЗД „Хидроам“ е посочено, че консорциумът не е самостоятелно юридическо лице, като съдружниците в него запазват своята административна, юридическа и финансова самостоятелност. Следователно дружеството не е юридическо лице и не е обособено посредством отделно имущество и органи чрез които да формира своя воля, което пък означава, че е неправосубектно - т.е. поначало не може да упражнява права и да носи задължения, а носители на правата и задълженията са отделните съдружници. След като, съобразно правилата на чл. 358 - чл. 364 от ЗЗД, самото гражданско дружество не притежава имущество, то поначало не може да бъде адресат и на имуществени санкции. Правата и задълженията на такова дружество не са права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници, поради което незаконосъобразно с оспореното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството по ЗЗД, а не на неговите съдружници или представляващите дружеството. Обстоятелството, че за целите на отделни административни производства (например тези по ЗОП и ДОПК), за дружествата по чл. 357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, даваща им право да участват в административните процедури и обжалват резултатите от тях, включително и по съдебен ред, не променя горния извод. Посочените случаи на фингирана процесуална правосубектност на гражданското дружество, като изключения от правилото, са изрично законодателно уредени, а производствата от вида на настоящото не попадат между тях.

На следващо място в разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 26, чл. 83 и чл. 83а от ЗАНН изрично са посочени лицата, които могат да носят административнонаказателна отговорност и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и юридически лица или еднолични търговци. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл.83 от ЗАНН съгласно която, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Това изключение обаче се отнася само до изрично посочените в нормата правни субекти - еднолични търговци и юридически лица. Видно е, че неперсонифицираните дружества по ЗЗД не попадат сред така дефинирания кръг от субекти, дори и като носители на безвиновна отговорност. Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционни норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани разширително или да бъдат прилагани по аналогия. Различна от тази правосубектност не въвеждат и административнонаказателните разпоредби на НОР на Община – Варна. Видно от приложената санкционна норма на чл. 31, ал. 1, имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева е предвидена единствено за юридически лица, а в случая ДЗЗД „Хидроам“ не се явява такова и следователно не може да бъде адресат на горната санкция.

В случая незаконосъобразно образуваното административнонаказателно производство против ДЗЗД „Хидроам“ изначално е опорочило производството по налагане на административно наказание и съответно е довело до допуснатото от административнонаказващия орган несъответствие между извършителят на деянието и субекта, който носи административнонаказателна отговорност, което прави напълно неясна волята му.

Във връзка с горното настоящият състав споделя направения с писмената защита на ответника, извод относно смесването на различни правни институти: глоба и имуществена санкция, както и субектите по чл. 24 и чл. 83 от ЗАНН, като неправилно е разширено приложното поле на административнонаказателната отговорност. Доводите на касатора са насочени към целесъобразността на наказването, докато съдебният контрол е ограничен единствено до законосъобразността на наказателното постановление. При липса на годен субект на отговорност първоинстанционният съд правилно е отменил наказателното постановление и не е било необходимо в мотивите на решението си да обсъжда съставомерността на нарушението, поради което касационните възражения в тази насока се явяват неоснователни.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбата касационни основания.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, но доколкото не са представени доказателства за извършени такива, съдът не следва да се произнася по направената претенция.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1072/18.09.2025 г. по АНД 2945/2025 г. по описа на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: