Решение № 182 от 08.05.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 131/2024
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000131 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от З* „Л.И.“ АД, ЕИК ***, гр.С., бул."С.ш." №* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 255/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 368 от 22.11.2023 г. изменено в частта за разноските с определение № 71 от 29.01.2024 г.
Решението се обжалва в частите, с които З* „Л.И.“ АД, ЕИК ***, гр.С., бул."С.ш."№* е осъдено да заплати следното: на В. М. В., ЕГН **********, гр. К., ЖК"И.", бл.*, вх.*, ап.* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 28 500 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП причинено на 18. 04. 2021 г. на път* от гр.П.Б. на кръстовището с ** от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Т.К.В.“, рег.№ ** изразяващи в болки и страдания от телесно увреждане / контузия на гръдния кош, счупване на ребро-седмо в дясна гръдна половина, косо кръвонасядане по дясна гръдна половина, контузна рана на дясна 1 подколеница/ и емоционален стрес, ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
- на И. Г. В., ЕГН **********, гр.К., ж.к."И." бл.*, вх.*, ап.* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 48 500 лв. частичен иск от 50 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП причинено на 18. 04. 2021 г. на път * от гр. П.Б. на кръстовището с ** от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Т.К.В.“, рег.№ ** изразяващи в болки, страдания и причинени неудобства от телесно увреждане / контузия на гръдния кош, счупване на три ребра/3,4,5-то/ в лявата гръдна половина, масивно кръвонасядане по горната повърхност на дясната гръдна половина и лявата поясна област, контузия на дясната подколеница/, емоционален стрес и психическа травма, ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, иска се отмяната им и постановяване на друго отхвърлящо исковете, респ. отмяна или изменение на решението и в частта за разноските.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 14.12.2022 г. в Казанлъшкия ра*К „Л.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 18.04.2021 г. около 15, 20 ч. по път * от гр. П.Б. в посока юг-север се движил лек автомобил „Т.К.В.“, рег. № ** управляван от Ц.Н.Н.. Тя на кръстовището с *, км. * намиращо се в землището на общ. П.Б., КПП „Г.“ в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснала движещия се по пътя с предимство в посока запад-изток лек автомобил „Р.Л.“, рег. № ** и станала причина за реализиране на ПТП. Вследствие на удара са пострадали водачът на лекия автомобил „Р.Л.“ В. В. и пътуващата в в същия И. В., негова съпруга.
След инцидента пострадалите били откарани от екип на спешна помощ във ФСМП – К..
В. В. имал оплаквания от болка в гърдите и затруднено дишане. Там след направените му прегледи и изследвания било установено, че има 2 контузия на гръдния кош, счупване на ребро и рана на дясна подбедрица.
След прегледите и обработване на травмите бил пуснат за домашно лечение.
Оплаквания от болка и затруднено дишане станали причина за посещение на лекар на 19.04.2021 г., както и на ортопед на 21.04.2021 г. При тези прегледи също се установили контузия на гръдния кош с кръвонасядане, пулмо затруднено дишане, кървяща контузна рана на подбедрицата на десен крак, счупено ребро. Установило се и че пострадалият се чувствал стресиран и изплашен. Били му издадени и болничви листове.
Ищецът посетил на 22.04.2021 г. и съдебен лекар, който установил контузия на гръдния кош, счупване на ребро в дясна гръдна половина, косо кръвонасядане по дясна гръдна половина, контузна рана на дясна подбедрица, контузия на други и неуточнени части на подбедрицата и други.
За И. В. е казано, че във ФСМП-К. били установени контузия на гръдния кош, счупване на ребро и рана на дясна подбедрица.
На нея същото поради оплаквания за влошено здравословно състояния й били извършени няколко прегледана дати идентични с тези на съпруга й, на които се установили кръвонасядане на гръден кош вляво, уголемена мамила, хематом на лява подбедрица с големина на ябълка, пулмо затруднено дишане, емоционална лабилност, стрес, болка при говорене, трудно поемане на въздух и тремор на ръцете.
На 22.04.2021 г. при прегледа от съдебен лекар се установили контузия на гръдния кош, счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребра в ляво, масивни кръвонасядания по горната повърхност на дясна гръдна половина, лявата гърда и лява лумбална област, контузия на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане, като при движение и поемане на въздух били налице силни и остри болки в лява и дясна гръдна половина. Счупването на трите ребра според съдебния лекар причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на снагата за срок по - дълъг от 30 дни.
В ИМ се споменава и за преглед от психиатър, при който се установило, че И. В. била напрегната, лабилна и плачлива. Чувства се потисната и тревожна с мисли за безизходица и вина, както и липса на желание за дейност и контакти. Налице били анхедония, апсихотична, хипобулична с нарушения на обичайното социално функциониране и със затормозени памет и интелект.
По- надул ищците сочат, че от уврежданията търпели силни болки и 3 много страдания, като не се чувствали добре физически и емоционално. В подкрепа на това е казано, че следвало да спазват дълго време режим на покой и да не се натоварват физически. През този период не били в състояние да се грижат за себе си, поради което за ежедневното им обслужване и извършването на елементарни дейности от ежедневието имали нужда от чужда помощ. Преди процесното ПТП били в отлично здравословно състояние, без никакви оплаквания и проблеми от здравословен характер.
След инцидента обаче за дълго време били лишени от възможността да водят предишния си начин на живот. Споменава се и че оплакванията от болки и дискомфорт по контузените места не са отшумели и към момента на подаване на исковата молба. Не били възстановени напълно от получените увреждания и им предстояло и допълнително лечение. Заявява се, че освен болките ищците изживели и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнанието им. Наложило им се да правят и имуществени разходи във връзка с лечението.
На база изложеното е направен извод, че следва да бъдат обезщетени за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от виновната за инцидента водачка на лек автомобил „Т.“.
В тази връзка е посочено, че за същия към момента на инцидента имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ те могат да търсят обезщетенията направо от застрахователя.
По тази причина ищците предявили застрахователните си претенции пред застрахователя с писмо с обр. разписка от 28.04.2021 г. Той от своя страна образувал на 29.04.2021 г. щети № №* и *, но в определения в КЗ срок обезщетения на двамата пострадали не били изплатени. На тази база се прави извод, че в патримониума им възникнал интерес да търсят обезщетенията си по съдебен ред.
В тази връзка се споменава за образувано гр. дело № 2851/ 2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, по което било постановено решение за обезщетяване на двамата ищци с по 1 500 лв. за претърпените неимуществени вреди с оглед предявените по това дело частични искови претенции в този размер.
4
С описваната до тук искова молба са отправени нови претенции за осъждане на застрахователя да заплати на В. М. В. сумата от 1 500 лв. като част от общо дължимите му 30 000 лв., а на И. Г. В. сумата от 1 500 лв., като част от общо дължимите й се 50 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП. Отправено е и искане застрахователят да заплати на В. В. сумата от 185, 23 лв. , а на И. В. сумата от 91, 24 лв. за обезщетяване и на претърпените от тях имуществени вреди.
Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от 28.04.2021 г. до окончателното им изплащане.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало такъв.
С него не е оспорено наличието на застрахователното правоотношение.
По същество е възразено, че не са налице елементи от ФС на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на застрахованото при ответника лице. В тази връзка се говори за липса на противоправни действия, причинно следствена връзка между описаните в ИМ травми и ПТП-то, вина. Споменава се и че самите ищци са допринесли за настъпването на деликта и травмите от същия.
По повод на тези защитни възражения е оспорен описаният с ИМ механизъм на настъпване на произшествието. Посочено е, че изводите на органите на МВР в представения с ИМ констативния протокол за ПТП с пострадали лица относно същия не се ползват със задължителна сила за гражданския съд, т.е. не било ясно чий действия са довели до възникване на произшествието.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци с оглед пътуването им без обезопасителни колани.
Оспорено е и твърдението за настъпването на неимуществени вреди, респ. твърденията за тежестта и продължителността на възстановителния процес.
Съответно съдът е предприел действия по събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства. В хода на същите с оглед влизането в сила на решението по цитираното по горе гр. дело на Кз РС ищците са се отказали от събиране на част от поисканите и допуснати доказателства и респективно са увеличили исковите си претенции. Така тази на |В. е увеличена на 28 500 лв., а тази на В. на 48 500 лв. Съответно съдът е 5 допуснал поисканото увеличение на исковите и с оглед на това е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Сз ОС.
Там е образувано т. дело № 255/2023 г. и след едно заседание делото е било обявено за решаване.
В постановеното по същото решение е формиран извод за наличие на предпоставките обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетения във връзка с претърпените от тях вреди получени вследствие на реализираното от застрахованата водачка ПТП.
Прието е, че ищците са получили посочените в ИМ травматични увреждания. На тази база е направена преценка на характера на същите по отношение на всеки един от тях, периода и начина на възстановяване и получените психическите травми от инцидента. Това и икономическата обстановка в страната е дало основание на Сз ОС да приеме, че за обезщетяване на претъпените от ищеца вреди е нужна сумата от 30 000 лв., а на тези от ищцата сумата от 50 000 лв. Възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.
Горните суми не са присъдени в пълния им размер с оглед наличието на влязло в сила решение по предходните частични искови претенции. Така на ищеца е присъдена сумата от 28 5000 лв., а на ищцата такава от 48 500 лв.
Върху тези суми е присъдена и законна лихва от 28.04. 2021 г.
С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за присъждане на обезщетения за имуществени вреди.
Съответно е направено искане за постановяване на допълнително решение. Такова е постановено и с него ответното дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетения за имуществени вреди от по 185, 23 лв. за ищеца и 91, 24 лв. за ищцата също ведно със законната лихва от 21.04.2021 г.