Решение № 15789 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15789 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110111623 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Р. П. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за топлоснабден имот с абонатен номер 1135, находящ се в гр. София, бул. ***********адпартерен, апартамент – източен, в общ размер от 527,83 лева, от които 398,07 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2022 г. до окончателното плащане; 6 1 , 4 6 л е в а – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., 54,09 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане и 10,25 лева – мораторна лихва за забава върху задължението за цена за услугата дялово разпределение за периода 30.03.2019 г. – 21.03.2022 г., за които суми по ч.гр.д. № 16963/2022 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата като собственик на процесния недвижим имот е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена, като разпределението на топлинна енергия между клиентите в процесната сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, а сумите за топлинна енергия са начислени от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителните сезони са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за 1 дялово разпределение на база реален отчет на уредите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения от съда особен представител. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружеството и ответницата и се твърди, че претендираните суми не касаят имот, собственост на последната. Оспорва доставката на топлинна енергия до имота на претендираната стойност. Поддържа, че отчитането и начисляването на доставената топлинна енергия е извършено в нарушение на нормативната уредба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

В настоящия случай, доколкото от Протокол от 06.08.1993 г. по гр.д. № 1583/1993 г., Делбено отделение, 62 състав на Софийски районен съд (л.17-18), се установява, че по силата на съдебна спогодба ответницата А. Р. П. е придобила правото на собственост върху източния апартамент, находящ се в гр. София, на третия надпартерен етаж в сградата на ЖСК „Народна република“, на бул. „Дондуков“ № 105, а в представения Списък на етажните собственици (л.24) ответницата е декларирала, че е собственик единствено на апартамент № 14а в сградата и с Молба-декларация до ищцовото дружество е поискала да бъде открита партида за имота на нейно име, то съдът приема за установено, че ответницата е собственик на процесния апартамент, установяване на вземания за топлинна енергия, за който се иска. В тази връзка, макар в представения Протокол за проведено общо събрание на етажните собственици и списък към него (л.24-25) да не е посочен адреса на етажната собственост, то поради това, че лицето, упълномощеното от общото събрание да сключи договор с фирмата за дялово разпределение и това, сключило договора от името на етажните собственици в сградата на бул. „Дондуков“ № 105 е едно и също, то съдът приема, че се касае до сградата в режим на етажна собственост, находяща се на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 105. Списъкът на етажните собственици, както и Молбата-декларация за откриване на партида в ищцовото дружество представляват частни диспозитивен документ, които носят подписа на страната, която ги е оспорила, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта да обори тяхната автентичност е на страната, която ги оспорва. Ответницата не е ангажирала доказателства за установяване на обстоятелството, че подписите са положени от друго лице, а не от нея, поради което съдът намира, че формалната доказателствена сила на тези документи не е оборена и ги използва за изграждане на доказателствените си изводи.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието без възражения от страните и представено в писмен вид на лист 96-101, се установява, че макар, че 2 метрологичната проверка на общия топломер, монтиран в абонатната станция е направена след изтичане на законоустановения срок, от техническа гледна точка последващо извършената такава със заключение, че топломерът съответства на изискванията дава основание на вещото лице да заключи, че за процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. За процесния период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД съгласно изискванията на действащите през периода нормативни актове. Вътрешната отоплителна система на сградата е от открит тип с коефициент 0,15. Изчислената от вещото лице стойност на топлинната енергия, отдадена от сграданата инсталация и разпределена на абоната за процесния период съвпада с отразеното в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение, като незначителните отклонения се дължат на различната точност, с която работи вещото лице и програмата на ФДР.

Топлинната енергия от сградна инсталация е начислявана от фирмата за дялово разпределение за открита отоплителна инсталация с коефициент 0,15. Вещото лице посочва, че не може да потвърди, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация са начислени съобразно нормативните изисквания, тъй като липсват данни както за пълния отопляем обем на процесния апартамент по проект, така и за общия отопляем обем на сградата, а това са двата показателя, въз основа на които се изчислява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която се приспада на абоната. Начислената на абоната сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация възлиза на 369,60 лева. Вещото лице посочва, че според главните отчети и изравнителните сметки, както и по данни на г-жа Найденова в процесния имот има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане, като абонатът почти не ползва радиаторно отопление, освен за обезвъздушаване на инсталацията при първоначално пускане в началото на отоплителния сезон. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на 1 бр. водомер в имота, като записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение, като на абоната не е начислявано допълнително количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Сумата за топлинна енергия, която абонатът дължи според ФДР е 397,99 лева, като сумата, която абонатът дължи без тази за сградна инсталация е 28,39 лева.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, прието без възражения от страните и представено в писмен вид на лист 87-90 по делото, се установява, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. ответницата не е заплащала суми за топлинна енергия, в резултат на което задълженията за топлинна енергия възлизат на 398,07 лева, мораторната лихва върху задълженията за топлинна енергия е в размер на 75,59 лева, дължимата главница за услугата дялово разпределение е в размер на 54,09 лева, а мораторната лихва върху сумите за дялово разпределение възлиза на 10,02 лева.

Предвид констатираното изчисление на сумите за топлинна енергия за процесния период в съответствие с действащите нормативни изисквания, ответницата дължи заплащане на сумите за топлинна енергия с изключение на тези, отдадени от сградната инсталация, тъй като по отношение на тях беше установено, че не е ясно въз основа на какви показатели са начислявани. Така цената на топлинната енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за процесния имот възлиза на 28,39 лева.

3

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и за преодоляване на последиците за периода 13.03 – 20.05.2020 г. давност не е текла. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.03.2022 г., от което следва извода, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 06.06.2019 г., за които към 30.03.2022 г. са изтекли повече от 03 години от изискуемостта им, въпреки спирането на давността за периода 13.03. – 20.05.2020 г.

Поради това, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.03.2019 г. За изчисляване размера на вземанията, които не са погасени по давност съдът раздели установената от вещото лице като дължима сума за топлинна енергия в размер на 28,39 лева на броя месеци, включени в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г.

/36 месеца/и получената сума от 0,79 лева умножи по броя на месеците, вземанията за които не са погасени по давност – 25 месеца, в резултат на което получи резултат от 19,75 лева, който представлява дължимата сума за топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г.

Относно иска за заплащане на законна лихва върху главницата за топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки от търговеца, продавачът издава кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срок. Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Поради това, мораторна лихва върху задълженията за периода 01.05.2018 г. – 30.03.2019 г. не се дължи. Предвид това и обстоятелството, че задълженията за топлинна енергия за целия период са в общ размер от 19,75 лева, а за процесния период са издадени три изравнителни сметки – през юли 2019 г., юли 2020 г. и юли 2021 г., то за изчисляване на мораторната лихва върху задълженията за топлинна енергия съдът раздели сумата от 19,75 лева на броя на месеците, включени в периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г. /25 месеца/ и полученият резултат 0,79 лева умножи по броя на месеците включени във всеки отоплителен сезон 1 месец за отоплителен сезон 2018/2019 г. и по 12 месеца за отоплителен сезон 2019/2020 г. Така размерът на задължението за отоплителен сезон 2018/2019 г. е в размер на 0,79 лева и законната 4 лихва, изчислена върху него за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. /на основание чл. 6 от ЗМИПИППП законна лихва не се дължи за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г./ и 09.04.2020 г. – 21.03.2022 г. възлиза на 0,20 лева. Задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г. възлиза на 9,48 лева и законната лихва, изчислена върху него за периода 15.09.2020 г. – 21.03.2022 г. възлиза на 1,46 лева. Задължението за отоплителен сезон 2020/2021 г. е в размер на 9,48 лева, а законната лихва, изчислена върху него за периода 15.09.2021 г. – 21.03.2022 г. възлиза на 0,50 лева. Така общият размер на задълженията за мораторна лихва върху главницата възлиза на 2,16 лева, до който размер искът е основателен, а в останалата част искът следва да бъде отхвърлен.