Решение № 10 от 09.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ловеч, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101369 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от В. В.

Х. против П. А. Е. претенции за връщане на сума по заемно правоотношение и за заплащане на обезщетение за забава.

В молбата се твърди, че на 18.02.2023 г. ищецът предоставил на ответника сумата от 10 000,00 лв., която тя се задължил да му върне на 05.03.2023 г.

На 19.02.2023 г. ответникът върнала на ищеца сумата от 1 000,00 лв.

Ищецът поддържа, че сумата от 9 000,00 лв. не му е върната на уговорената дата и търси връщането й, ведно с обезщетение за забава в размер на 565,00 лв. за времето от 05.02.2023 г. до 08.09.2023 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 9 000,00 лв., дадена в заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до заплащането й и 565,00 лв. – обезщетение за забава за периода 05.02.2023 г. до 08.09.2023 г. и сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва да му е предадена сумата от 10 000,00 лв. Поддържа, че по силата на трудов договор, сключен с ЕТ „Л.П.“, работила на длъжност продавач-консултант в обект в с. Йоглав.

Ищецът, който е близък с работодателя на ответника, е работил на същия обект.

През декември 2022 г. Х. обвинил Е., че е присвоила от касата на магазина сумата от 10 000,00 лв. и я принудил на 18.02.2023 г. да подпише разписка за получена сума в размер на 10 000,00 лв. и запис на заповед за същата сума.

1

Е. твърди, че на ръка предала на В. сумата от 1 000,00 лв., а по-късно и сумата от 9 000,00 лв., които получила от отпуснат й кредит в размер на 10 000,00 лв. на 02.03.2023 г. от дружеството „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Преди отпускането на кредита Х. я съпровождал по кредитни институции и я назначил в представляваното от него дружество „В И В.И“ ЕООД, гарантирайки по този начин, че тя ще получи поисканите от не в заем средства.

След получаване на сумата от 10 000,00 лв. Х. уведомил Е., че е направена ревизия на магазина й, установена е липса в размер на 20 000,00 лв., но не й предостави препис от протокола с резултатите от нея.

Ответникът поддържа, че в рамките на образувана по случая преписка № 272/2023 г. по описа на РП Ловеч ищецът е признал, че е получил сумата от 10 000,00 лв. Във връзка с вземането по издадения от Е. запис на заповед се твърди, че е образувана гр. д. № 1133/2023 г.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Р., която по същество излага становище за основателност на заявените искове. В депозирани по делото писмени бележки адв. Р. твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че между страните е възникнало заемно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ищеца сумата от 10 000,00 лв. със срок за връщане до 05.03.2023 г., от която тя е върнала 1 000,00 лв.

Поддържа, че ответникът е издала в полза на ищеца още два запис на заповеди за суми от по 10 000,00 лв., като изпълнение е предложено само по едни от тях, след което той е унищожен, а вземанията по втория са предмет на разграждане в производството по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Ловеч.

Ответникът се представлява от адв. Н., който по същество заявява позиция за неоснователност на заявените претенции. Н. оспорва по делото да е установено предаването на сумата от 10 000,00 лв. от ищеца на ответника и поддържа, че в рамките на образуваните прокурорски преписки ищецът е признал какъв е произхода на задълженията, предмет на настоящото производството и на издадения запис на заповед и кому са дължими тези суми, както и че е получил на два пъти суми в размер на 10 000,00 лв. от ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на представителите на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

В периода 08.06.2022 г. до 14.02.2023 г. П. А. Е. е работила по трудово правоотношение при ЕТ „Л.П.“ на длъжност асистент-продавач в обет „хранителен магазин в с. Йоглав“, при осемчасов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 710,00 лв. От заеманата длъжност тя е освободена по взаимно съгласие, считано от 15.02.2023 г.

През 2021 г. ищецът поел управлението на магазина на Л.П. – доставката на стока, контрол на персонала и обекта - охрана и видеонаблюдение. С 2 дъщерята на П. В. живеел на семейни начала и имал с нея дете. Всички (В., свидетеля В.а и майка й П.) живеели в едно домакинство, а магазина на П. бил в двора към къщата. През времето, в което Е. работила в магазина на П., В. установил липси. Той поискал от ответника да възстанови липсващите суми в касата, а тя се задължила по заемно правоотношение да му върне парите, които той бил предал на П. за покриване на липсите. Наред с това Е. подписала дава запис на заповеди, с който се задължила да върне на ищеца суми от по 10 000,00 лв. Е. предала на В. веднъж сумата от 1 000,00 лв., а след това още 9 000,00 лв. След изтеглен кредит от 10 000,00 лв. (на 21.03.2023 г. между Е. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е сключен договор, по силата на който втория се е задължил за предостави на първи кредит в размер на 10 160,00 лв., от която 10 000,00 лв. – чиста стойност на кредита и 160,00 лв. – такса за разглеждане на кредита) Е. върнала на В. сумата от 10 000,00 лв. и той скъсал саморъчно изготвения от нея запис. Вземането по втория запис на заповед в размер на 10 000,00 лв. е предмет на установяване в производството по гр. д. № 1133/2023 г. по описа на РС Ловеч.

Фактите по делото се очертават на база приложените по делото преписи на трудов договор, сключен между ответника и ЕТ „Л.П.“ и заповед за прекратяване на трудовата връзка, показанията на свидетеля В.а, които съдът кредитира, тъй като те се подкрепят от обясненията, дадени от ищеца в рамките на образуваната преписка по жалба на ответника, в които той признава, че е управлявал магазина на П., установил е липси в касата и за покриване на част тези липси Е. се е подписала под разписка за предоставяне в заем на сумата от 10 000,00 лв. и е издала два броя запис на заповеди в полза на В.. Тези извънсъдебни признания на ищеца се подкрепят и от направеното от него признания относно отношенията с ответника и поведа за подписване на разписката от 18.02.2023 г., представена по делото, чрез процесуалния му представител, в молба от 15.07.2023 г. (пункт втори на молбата).

Коментираните доказателства опровергават изцяло съдържанието на разписка за получена от ищеца сума в размер на 10 000,00 лв. по заемно правоотношение, вкл. предаването й от ищеца на ответника на соченото основание. В тази връзка този документ и поканата за заплащане на сумата не се ползва от съда при очертаване на фактите.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са претенции за връщане на сума по заемно правоотношение, с правна квалификация чл. 240 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забава, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

По делото не се доказаха твърденията на ищеца, че е предал на ответника сумата от 10 000,00 лв. в заем. Договорът за заем е реален и поражда правни последици от предаването на сумата. Ищецът е признал, че сумата, за която търси връщане, не е предадена в заем на ответника.

Отношенията, по повод на които се търси връщане на процесната сума почиват на друго основание, по което страна е не ищецът, а работодателя на 3 ответника. При данни за установени липси, за които носи отговорност ответника, връщането на липсващите суми може да се търси в рамките на производството по реализация на имуществена отговорност на работника, но не и по гражданско правен ред, дори те (сумите) да са възстановено от трето лице, вкл. при наличие на интерес то да изпълни вместо длъжника.

По делото е установено, че ответникът е предавал на ищеца сум, но не във връзка с предоставен му заем, а за „установени“ липси на средства в магазин, в който Е. е работила за близка на В. (майката на жената, с която той съжителства на семейни начала).

В тежест на ищеца е да установи както предаването на парите, чието връщане търси, така и основанието за това, респективно условията за тяхното връщате, с оглед претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Доказване в тази насока не е проведено.

След като в хода на производството не е установено съществуването на главно вземане в полза на ищеца, за което ищецът не е предложил изпълнение в рамките на уговорен срок, то за връщането му ответникът не дължи и обезщетение за забава.

По изложените съображения заявените претенции за връщане на дадена в заем сума, ведно с обезщетение за забавеното й изпълнение, следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът е заявил искане за разноски. При изхода на спора (отхвърляне на заявените претенции) разноските в производството следва да останат в негова тежест.

Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от адвокат. В договор за правна помощ и съдействие представителят на ответника е поел защита му безплатно. При изхода на спора (отхвърляне на заявените срещу доверителя му искове) на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв той (адвоката на ответника) има вземане срещу ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение. Отчитайки обема на предоставена защита в производството (защита по две искове претенции), проявената активност от представителя (ангажиран отговор с наведени възражения по фактите, с искания за тяхното установено и по същество, участие в две открити съдебни заседания, в едно от които са събрани посочени от ищеца доказателства, като във второто е изложена позиция по съществото на спора) съдът приема, че справедливия размер възнаграждение за представителя на ответника е в размер на 1 200,00 лв. Този размер на възнаграждението следва да се възложат за заплащане в тежест на ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: *** 4 против П. А. Е., с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 240 и чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 9 000,00 лв. (девет хиляди лева) – предоставена в заем, ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащането й и 565,00 лв. (петстотин шестдесет и пет лева) обезщетение за забавеното и изплащане за периода 05.03.2023 г. до 08.09.2023 г.

ОСЪЖДА В. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв. Д.

Д. Н., с ЕГН **********, вписва в ЛАК, с адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв. (хиляда и двеста лева) за предоставена безплатна правна помощ в полза на П. А. Е. в производството по делото.

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 5