Решение № 59 от 18.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Смолян, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500624 по описа за 2025 година

С решение № 52 / 21.07.2025, постановено по гр. д. № 86/2024 г., РС Чепеларе e обявил на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК по предявен от ДФ "З." иск срещу „С. Е.“ ЕООД, К. А. Н., ЕГН ********** и Г. Ц.

Н., ЕГН **********, за относително недействителни спрямо ДФ "З." разпоредителни сделки, обективирани в следните актове:

1. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 191, том 2, рег. № 2307 от 2022 г. по описа на нотариус Х. Д., рег. № 686 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе, вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 193, том 3, с вх. peг. № 911/03.11.2022 г., дв. вх. peг. № 911, съгласно който "С. Е." ЕООД продава на К. А. Н., ЕГН **********, правото на собственост върху следните недвижими имоти:

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със заповед №РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 148141, с площ: 3788 кв. м., находящ се в с. З., общ. Ч., обл. С., местност „С. с.“, с граници съседи: ***. ***. 0034.226.120.

0034.226.122, без построената в имота сграда - къща за почивка с барбекю и гараж с РЗП 285. 92 кв. м., застроена площ /основно застрояване/ - 97, 5 кв. м. и застроена площ /допълващо застрояване/ 89,97 кв. м., с пл. № 148141, парцел УПИ I - 148141, с площ 3788 кв. м.;

- Поземлен имот е идентификатор *** по КККР одобрени със заповед №РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на 1 територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, десета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план: 148023, с площ от 706 кв. м., находящ се в с. З., община Ч., обл. С. - местност „С. с.“, с граници: ***, ***. ***;

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със заповед №РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план: 148142, площ 3789 кв. м., находящ се в с. З., община Ч., обл. С. - местност „С. с.", с граници съседи:

***, ***. ***, *** .

2. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 31, том 3, рег. № 2469, дело № 427/2022 г. по описа на нотариус Х. Д., рег. № 686 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе, вписан в Служба по вписванията - ч. под № 62, том 4, с вх. peг. № 998 от 30.11.2022 г., дв. вх. peг. № 998/2022 г., съгласно който „С. Е." ЕООД продава на К. А. Н. правото на собственост върху следните недвижими имоти, построени съгласно Разрешение за строеж № 30 от 20.05.2013 г. от Гл. архитект на Община Ч. и въведени в експлоатация, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория № 26-00-861 /1/ от 09.11.2015 г., издадено от Гл. архитект на Община Ч., представляващи обект: Къща за почивка с барбекю и гараж, а именно:

- Двуетажна сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 97 кв. м., с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

- Едноетажна сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 59 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК и

- Едноетажна сграда с идентификатор ***, представляваща постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18- 379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

С решението, РС – Чепеларе осъжда „С. Е.“ ЕООД, ЕИК ******, К. А.

Н., ЕГН ********** и Г. Ц. Н., ЕГН **********, да заплатят на ДФ "З." с ЕИК ********, сумата 4 900.01 лв., представляваща разноски по водене на делото, както и осъжда „С. Е.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати държавна такса в размер на 169.32 лв. по сметка на РС – Чепеларе.

Решението е обжалвано от „С. Е.“ ЕООД, К. А. Н. и Г. Ц. Н. посредством въззивна жалба – депозирана чрез адв. И. А., АК – П..

Жалбоподателите въвеждат твърдения за неправилност на обжалваното решение, които аргументират с факта, че PC - Чепеларе приема, че с писмо изх. №01-2600/6259# 16 от 19.10.2022 г. „С. Е.“ ЕООД било 2 надлежно уведомено на 25.10.2022 г. съгласно чл. 216, ал. 1 от ДОПК за образуваното производство чрез известие за доставяне/обратна разписка/, което било връчено лично на управителя на дружеството. Твърдят, че от известието за доставяне и от придружаващия го пощенски плик, не става ясно какъв документ е връчен, както и че това е именно посоченото писмо, както и че връчването е станало на твърдяната от ищеца, съответно безкритично възприета от съда дата - 25.10.2022 г. Видно от приложеното по делото копие от пощенски плик било, че същият е върнат заедно със съдържанието му на изпращача ДФЗ на 02.11.2022 г. с отбелязване, че адресатът е преместен, т.е. няма доказателства за връчването, след като пликът е върнат в цялост, както и няма доказателства, установяващи връчването именно на въпросното писмо точно на датата 25.10.2022 г. В този смисъл, нямало никакви годни доказателства към 03.11.2022 г., когато е изповядана първата от двете сделки, „С. Е.“ ЕООД да е било уведомено по установения в закона ред за инициираното с писмо изх. №01- 2600/6259# 16 от 19.10.2022 г. административно производство и да е осъществил прехвърлянето на собствеността с намерението да увреди интересите на ДФЗ.

Не се споделя, че след като в указания в писмото срок било подадено възражение, това доказвало, че дружеството е уведомено на 25.10.2022 г.

Самото възражение е подадено на 07.11.2022 г., т. е. след 03.11.2022 г., когато е сключен първият договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба, вписан в CB – Ч.. Нямало пречка дружеството да е узнало след 03.11.2022 г. за инициираното административно производство и впоследствие на 07.11.2022 г. да е подало възражение - нещо, което било необсъдено като хипотеза от районния съд.

Отделно от това, писмо с изх. №01-2600/6259#16 от 19.10.2022 г. нямало формата и не представлява заповед за възлагане на ревизия, в каквато форма следвало да е облечено предварителното уведомяване на длъжника за стартиране на производство по установяване на задължение. Твърди се неправилно прилагане на чл. 216, ал. 1 ДОПК, досежно начина на уведомяване и точния момент на узнаване за намерението на административния орган да започне производството.

По делото останало недоказано и знанието на „С. Е.“ ЕООД относно твърдението на ищеца за наличие на Решение за налагане на финансова корекция /РФК/ с дата на издаване 29.11.2022 г. и издател - директор на ДФЗ.

Към датата на осъществяване на втората сделка с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти, вписан в CB-Ч. под № 62, том 4, вх. peг. № 998/30.11.2022 г., дв. вх. peг. №998/2022г., дружеството не е било надлежно уведомено за издаването на цитираното решение и то не му било известно. По делото било установено, че решението за налагане на финансова корекция е съобщено на дружеството на 05.12.2022 г. Едва с издаването на посоченото решение бил определен конкретният размер на вземането на ДФЗ и станало ясно каква част от финансовата помощ, ДФЗ претендира да бъде върната.

3

На следващо място, неправилно според жалбоподателите, съставът на PC - Чепеларе приел, че са били проявени предпоставките по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за уважаване на иска и че даденото от дружеството по двете сделки надхвърля значително като стойност полученото. В това отношение решението на първата инстанция се определя, като лишено от мотиви. От същото не било ясно на база на какви точно факти и събрани доказателства и как точно е определена значителността на даденото над полученото, както и какво разбира съдът относно приложения критерий. Подробно се излагат аргументи в тази насока. Акцентира се на обстоятелството, че трите имота били продадени на втория ответник К. Н. срещу общата цена от 5500 лв.

Договорената между страните по сделката цена била по-голяма от размера на данъчната оценка на прехвърлените имоти, която, видно от атакувания нотариален акт към онзи момент била в размер на общо 5030 лв. за трите имота, съгласно удостоверения за данъчна оценка издадени от Дирекция „МДТ“ при Община Ч.. Според изготвената и приета по делото ССчЕ, вписаната в нотариалния акт цена е преведена по банков път по сметка на дружеството-продавач и е действително заплатена от купувача. Видно от приетата основна СОЕ, същата е определила отделни пазарни цени на всеки от процесиите три недвижими имота, като пазарните цени на два от имотите поотделно и сумарно били по- ниски от цената, платена по атакувания нотариален акт - факт, който останал необсъден в решението на районния съд.

В този смисъл счита, че съставът на PC-Чепеларе следвало да извърши преценка дали с продажбата на всеки един отделен поземлен имот при така определената от вещото лице цена се осъществява съставът на чл. 216, ал. 1, т.

2 ДОПК, т. е. даденото да надхвърля значително по стойност полученото.

Твърди се, че с така оценените поотделно от вещото лице два поземлени имота - 226.125 и 226.127, можело да се каже, че тяхната пазарна стойност не надхвърля полученото, а за значителна разлика между даденото и полученото изобщо не може да се говори. Стойностите на така оценените от вещото лице два поземлени имота дори и взети в съвкупност, се явяват крайно недостатъчни, за да се удовлетвори претенцията на ДФЗ относно възстановяването на изплатени от ДФЗ на „С. Е.“ ЕООД средства и по никакъв начин с прехвърлянето на тези два имота - 226.125 и 226.127, не се целяло увреждане интересите на ДФЗ. Относно ПИ с идентификатор *** по КККР на с. З., вещото лице е приела в изготвената допълнителна СОЕ, че същият има пазарна стойност от 26781, 16 лв. На практика единствено пазарната цена на този имот, така както е определена от вещото лице, надвишава платената сума по договора за продажба. Платената в нотариалния акт по-ниска цена за ПИ 226.126, обаче се счита за пазарно оправдана, като не е било цел да бъдат евентуално увредени интересите на ДФЗ. Касаело се до прехвърляне на собственост върху един имот с построени върху него сгради, който на практика има изцяло обслужващи постройките функции и не може да бъде използван самостоятелно по пълноценен начин както ако би бил незастроен. Изложеното, водело до неоснователност на претенцията на ДФЗ 4 досежно обявената спрямо него относителна недействителност на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №193, том 3, с вх. peг. № 911/03.11.2022г., сключен между „С. Е.“ ЕООД и К. Н., тъй като сумата за продажба била близка до пазарната такава, при отчитане спецификите на всеки един от трите имота.

Относно втория нотариален акт от 30.11.2022 г., с който е прехвърлена собствеността върху съответните обекти, то трите сгради са продадени на ответника К. Н. срещу общата сума от 12 000 лв. Договорената между страните продажна цена надвишава размера на данъчната оценка на прехвърлените имоти, която видно била в размер на общо 11 901. 30 лв. за трите сгради. В тази връзка жалбоподателят намира за недостатъчно точно определени пазарните стойности и на едноетажна сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със ЗП от 59, 00 кв.м., която вещото лице в основното му заключение оценило на 23 402 лв. към дата 30.11.2022г., и на едноетажна сграда с идентификатор ***, оценена на 3769 лв.

Изразява се несъгласие със заключението на вещото лице. Сочи, че използваният от вещото лице метод на разходите по отношение на двете постройки на допълващото застрояване - гараж и барбекю, е до голяма степен несигурен и с него не може категорично да се определи действителната пазарна стойност на дадена постройка.