Определение № 2044 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2044 гр. Варна, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500862 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25268/19.03.2025 г. от М. Д. Д., чрез адв. А. Д., срещу Определение № 3671/19.03.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 259/22.01.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. по описа на ВРС в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на злоупотреба с процесуални права и излага доводи в тази връзка.

Настоява, че ответникът с поведението е станал повод ищецът да инициира конкретното производство, както и следващите образувани такива, поради което същият следва да понесе тежестта да заплати разноските по делото.

Сочи, че неприсъждането на разноски би довело до отказ потребителите да търсят съдебна защита на накърнените си права. Счита, че процесуалното представителство по делото е осъществено при предварително и реално заплащане на адвокатския труд от страна на ищеца. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба вх. № 34600/15.04.2025 г. от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Аргументира позицията си, като посочва множеството образувани граждански дела при използване на формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи и обстоятелствата, на които се основават исковете. Посочва съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Искането е за отхвърляне на 1 частната жалба.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна поради следните съображения:

С Решение № 259/22.01.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. на ВРС е прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 911317/14.08.2023 г., предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане“, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, по иска на М. Д. Д., срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. Последното е осъдено да заплати на М. Д. сумата от 35.25 лева, представляваща платена без основание „такса за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем № 911317/14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал.

1 ЗЗД. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 85.00 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от М. Д. е постъпила молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с искане за присъждане в полза на ищеца на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на ВРС е оставил без уважение молбата, като е формирал мотиви за наличието на злоупотреба с процесуални права и накърняване принципа по чл. 3 ГПК.

Видно от материалите по гр. д. № 7171/2024 г. по описа на ВРС, налице е представен договор за правна защита и съдействие /л. 70/, сключен между ищеца и адв. А. Д., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в общ размер на 480.00 лева, платени в брой.

Страната е представила и списък по чл. 80 ГПК /л.69/.

Ответникът в хода на първоинстанционното производство е релевирал възражение срещу присъждането на разноски в полза на ищеца.

На първо място, съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, § 2 ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с 2 национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай, съдът намира, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и изготвянето на молба по хода на делото, с изразяване на становище по съществото на спора. Действително, касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Макар и в случая да са предявени два иска – за недействителност на клауза на договора и за връщане на дадено без основание, то извършената работа е една и съща, доколкото исковете почиват на един и същ правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника.

Следва да се отбележи още, че по делото са налице данни за наличието на образувани и много други дела от ищеца срещу ответника с идентичен предмет, основани на идентични договори. Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, като задължение на съда е да не допуска злоупотреба с такива. Образуването на множество отделни производства между едни и същи страни и произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права.

Същевременно, настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на основание изобщо за възмездяване на заплатени от ищеца разноски в полза на представлявалия го адвокат.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че в процесния случай размер на адвокатското възнаграждение от 100.00 лева се явява съответен на осъщественото по делото процесуално представителство.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за 3 изменение на първоинстанционното решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца до размер от 100.00 лева, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което бъде изменено първоинстанционното решение чрез присъждане на разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер от 100.00 лева. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3671/19.03.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба вх. № 7864/28.01.2025 г. на М. Д. Д. за изменение на Решение № 259/22.01.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. на ВРС в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на адвокатско възнаграждение до размер от 100.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 259/22.01.2025 г. по гр. д. № 7171/2024 г. на ВРС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: г.В. жк.Т. ****, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3671/19.03.2025 г., постановено по гр. д. № 7171/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4