Решение № 77 от 22.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Русе, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520105339 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Постъпила е искова молба от Ю. И. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в която се твърди, че на 16.12.2022г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит в размер на 10 000лв. Към същият имало дължима и застрахователна премия в размер на 2987.62лв. Фиксираният лихвен процент по договора бил 30.39%, годишният процент на разходите 34.24%, а срокът на кредита определен на 36 месеца. Твърди се, че в годишния процент на разходите по процесния договор не са включени разходите за допълнителни услуги и по-специално за застрахователни премии, в случаите, в които те се явявали задължително условие за отпускане на кредита, какъвто се счита, че е процесния случай. Дължимата от ищеца застрахователна премия, независимо дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца, следвало да бъде включена в ГПР по процесния договор. Счита се, че въпреки че в чл. 19 от договора е уговорена застраховката като незадължителна, същата представлява условие за отпускане на процесния кредит, тъй като в конкретния случай застрахователната премия била предварително определена 1 в договора за кредит към датата на сключването му и е включена в размера на главницата по погасителния план.

Сочат се и други неясноти в договора, свързани с определянето на годишния процент на разходите и точно кои компоненти са включени в него освен договорната лихва, което също се явявало предпоставка за недействителност на процесния договор. Порок в последния бил и начинът, по който е съставен погасителния план, тъй като същият не съдържал изискуемите от закона реквизити, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислени на база на лихвен процент и когато е приложимо допълнителните разходи. Също така договорът за потребителски кредит бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 10, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, т.е. не е съставен по ясен и разбираем начин и не съдържа условията за издължаване на кредита.

Поради тези пороци на договора, ищецът го счита за недействителен и моли да бъде постановено съдебно решение, с което договорът да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество излага становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни аргументи, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания за формиране на годишен процент на разходите, за съдържанието на погасителния план, както и че договорът е съставен по ясен и прозрачен за потребителя начин, който му позволява в достатъчна степен да се ориентира за поетите задължения.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 16.12.2022г. между Ю. И. И. като кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит при следните параметри: размер на предоставената в кредит сума – 10000лв., общ размер на застрахователна премия – 2987,62, включваща две отделни застрахователни премии, с които общия размер на кредита става 12987,62лв., ГЛП в размер на 30,39%, ГПР 34,24% и общо дължима сума от потребителя 19947,95лв. В чл. 19 от договора е посочено, че потребителят не е длъжен да 2 сключва застраховка. В договора е поместен и погасителен плана, съдържащ разбивка на дължимите за погасяването на кредита общо 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 554,11лв. (само последната 554,10лв), с които се изплаща общо дължимата сума от 19947,95лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Всяка страна по договора има правен интерес да поиска прогласяване недействителността му или недействителността на отделни негови клаузи, което да внесе яснота в отношенията на страните. Поради това предявеният иск следва да се приеме, че е процесуално допустим.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава императивни разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, по следните съображения:

Ищецът е основал претенцията си на наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата цялостна недействителност.

Доколкото клаузите на договора между страните са били предварително съставени от кредитора и последният е сключвал договори с идентично съдържание (или сходно) с много други потребители в качеството им на кредитополучатели, то по спорните между страните по делото въпроси е налице установена съдебна практика във връзка с разглеждани други идентични спорове, основани на същия договор, но с друг потребител. Така например в определение №40/12.01.2026г. по ч.гр.д.№1/2026г. по описа на ОС – Русе е прието, че „Неравноправни са онези клаузи в договор, които са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В частност, неравноправни са клаузите, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради това ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да е съставен на разбираем език и да съдържа задължителни реквизити, сред които общият размер на кредита, условията за усвояване, годишният 3 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК начин. Неспазването на посочените изисквания, представлява основание за недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.

Основателни са наведените в жалбата доводи, че в сключения между страните договор за потребителски кредит не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т. н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти.

Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране - чл.19, ал.2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в Приложение №1 ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост по чл.10, ал.1 от ЗПК договора за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл.19, ал.2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно той да съдържа данни и яснота кои точно разходи формират ГПР.

В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само, когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по 4 дело C 448/17 на СЕС/. В случая към заявлението е представен Договор за потребителски кредит, в който ГПР е посочен само като абсолютна цифрова величина, без посочване на отделните компоненти, които го формират, без да е посочено дали в него се включват и уговорените застрахователни премии.

Съгласно Решение на СЕС то 21.03.2024г. по дело С 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директивата разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. При това положение настоящия състав намира, че претендираното в заповедното производство от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД вземане е основано на неравноправна клауза и поради това допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК следва да бъде отменено“.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки гореизложеното от въззивната инстанция и съпоставяйки съдържанието на обсъдения от нея договор за потребителски кредит с този предмет на настоящото производство, не намира основание да направи различен правен извод относно недействителността на договора от 16.12.2022г. между Ю. И. И. като кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Посочените нарушения на императивни изисквания на ЗПК са достатъчно основание за прогласяване цялостната недействителност на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК, съответно за уважаване на предявения по делото иск.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 797,92лв. държавна такса и 850лв. адвокатско възнаграждение или общо 1647,92лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на 5 потребителски кредит №***, сключен на 16.12.2022г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Димитър Хаджикоцев“ №52-54 и Ю. И. И. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул. „Свети Наум“ №55, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на Ю. И. И. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул.

„Свети Наум“ №55 сумата от 842,57 евро (1 647,92лв.) разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6