Решение № 280 от 17.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20203100901151 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е правото на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК 124701637, със седалище гр. София, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератора с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградени в поземлени имоти в землищата гр.

Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) да получи от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, в пълен размер дължимите продажни цени за произведените и продадени количества електрическа енергия през м. септември и м. октомври 2017 година. За м. септември 2017 година дължимият остатък се заявява в размер на 44 377,73 лева, определен като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар от 19,5952 лв./ MWh за произведеното количество от 219,221 MWh по издадената фактура №118/11.10.2017г. и дължимата при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.01.2018 г., до окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в съда, вкл., се заявява в размер на 12 462,67 лева.

За м. октомври 2017 година дължимата цена се претендира в размер на 199 907,99 лева, определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 18 015,47 лева за произведеното количество от 980,779 MWh по издадената фактура №120/31.10.2017г. и дължимите при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на 1

КЕВР преференциални цени по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за част от произведеното количество от 780,779 MWh (188,29 лв./MWh), съответно по т.9 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за останалата част от произведеното количество от 200,000 MWh (172,95 лв./MWh). Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.01.2018 г., до окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в съда се заявява в размер на 56 140,83 лева.

Твърди се от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , че съгласно клаузите на сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г. (“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника е преференциалната цена, определена с Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, а с Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. ( “Решение Ц-10”) е въведена нова преференциална цена на изкупуване. По силата на чл.18, ал.2 от Договора, именно преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10, следва да се прилага между страните. Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по т.8), съответно за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (по т.9). Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик („НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“ Решение СП-1”), с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената цена – 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа. С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена до достигане на максималното количество от 2 000 kWh при условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че 2 вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10 за количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни годишни часове работа.

Ако производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа, то произведената електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10 до достигане на максималното количество от 2 300 kWh (НСП). След като бъдат достигнати 2 300 kWh електроенергията на тези часове се изкупува по цена за излишък на балансиращ пазар.

През м. септември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което се е прилагало нетното специфично производство от 2 000 kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена). През м. октомври 2017 г., обаче, централата е достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично производство от 2 300 kWh, което не е било достигнато през месец октомври 2017 г. С оглед на това дължима за произведеното през м. септември 2017г. и доставено на ответника количество ел. енергия в размер на 219,221 MWh е преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС. За количеството от 780,779 MWh, произведено през м. октомври 2017 г. преди достигане на 2250 ефективни часа, е приложима преференциалната цена от 188,29 лв./MWh (т.8 от Решение Ц-10, съотв. т.1.8 от Решение СП-1). За останалото произведено през този месец количество ел.енергия от 200,000 MWh е приложима преференциалната цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение Ц-10, съотв. т. 1.9 от Решение СП-1), тъй като същото е произведено след достигане на 2250 ефективни часа работа на централата, но без да е достигнат прага от 2 300 кWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Поради това общият размер на дължимата цена за произведеното през м. септември 2017г. и доставено на ответника количество електрическа енергия от 219,221 MWh е 49 532,55 лева (с ДДС).

Ищецът е издал фактура №118/11.10.2017г. на стойност 5 154,80 лева (с ДДС), остойностявайки произведеното количество от 219,221 MWh по цена за излишък на балансиращия пазар. Тази сума е била заплатена от ответника. След издаване на фактурата ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът от 2250 часа ефективна работа и поради тази причина е издал на ответника дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. за сумата от 44 377,73 лева (с ДДС), с което е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh). Ищецът изпратил на ответника дебитно известие №119/31.10.2017 г., като сумата по него следвало да бъде заплатена в срок до 01.01.2018г. Ответникът отказал да стори това като сумата и понастоящем не била заплатена на ищеца.

За произведеното през м. октомври 2017 г. количеството електроенергия в общ размер на 980,779 MWh ищецът е издал фактура №120/31.10.2017г. на стойност 217 923,46 лв. (с ДДС), по първата преференциална цена от 188,29 лв./MWh за количеството от 780,779 3

MWh, съответно по втората преференциална цена от 172,95 лв./MWh за количеството от 200,000 MWh. Ищецът изпратил на ответника фактурата на 31.10.2017г., която следвало да бъде заплатена в срок до 01.01.2018г. Ответникът заплатил само сумата от 18 015,47 лв., а остатъка от 199 907,99 лв. изрично отказал да заплати на ищеца.

В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД и липсата на становище по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че няма да заплати дължимите суми, докато не получи изрично становище по тълкуването на Решение Ц-010 и Решение СП-1 по отношение на това кои количества електроенергия следва да се изкупуват по преференциална цена и кои по цена за излишък на балансиращ пазар, като явно позицията му е продиктувана от възможният риск общественият доставчик НЕК да не закупи/заплати количествата електрическа енергия по цената, по която ответника – краен снабдител я е закупил. Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати остатъка от дължимите цени за доставената ел. енергия за м. септември и м.октомври 2017г. за неоснователен.

При аргументиране на защитната си позиция по исковете ищецът се основава и на частичната отмяна на Решение СП-1 (по т. 1.7) с влязло в сила с Решение № 1177/ 23.022018 г. по адм.д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, съответно на нищожност на приетото впоследствие Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което КЕВР е определила НСП на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-010) в размер на 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, т.е. същата стойност като определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1. Сочи се, че с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ Решение СП-5 е обявено за нищожно. И тъй като обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, всички позовавания от страна на ответника на това решение и/или на установените с него стойности нетно специфично производство на електроенергия са неоснователни и не могат да породят правно действие. Счита, че съдът не следва да прилага Решение СП-5 към настоящия правен спор, а в случай че го приложи предвид предварителната му изпълняемост, прави искане съдът да се произнесе инцидентно относно неговата законосъобразност на основание чл.17, ал.2 ГПК.

Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочените в процесните документи (дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. и фактура №120/31.10.2017г.) стойности, 4 доколкото същите не са съобразени с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че определените с т.1.7. и т.1.8. от Решение №СП-1 ограничения на нетното специфично производство следва да се прилагат последователно към една и съща ВяЕЦ, която е технологично годна да работи (произвежда електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и над 2250 часа с оглед продължаващото производство, съответно да се заплащат двете преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., като счита, че същото не намира подкрепа в приложимата нормативна уредба. Като аргументира становище за характера на правоотношението между страните ответникът твърди, че влизането в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.) съставлява предвиденото в чл.38 от сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г. основание за неговото изменение в частта му по чл.18 от договора относно нормираната цена за изкупуване. Така, считано от 24.07.2015 г. нормативно е уредено изменението на съществените елементи в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ - количество и цена на електрическата енергия.