Решение № 283 от 19.04.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20215530104501 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора, Община Казанлък. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, чрез който обект е присъединена към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН).Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, /със старо наименование „ЕВИ БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г.

Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК 115552190, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ 1

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

През месец октомври 2016г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, собственост на ищеца:- за м. септември 2016г. е заплатена сума в размер на 163,45 лв. по фактура № 8163521179/30.09.2016г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. По посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с повисоко напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод Рила - гр. Казанлък, след който започва собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика" 20 kV., чрез който се захранва 2

Централна помпена станция „Казанлък".Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила" ; -Вик Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик - Зимница, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признава собствеността на ищеца върху процесния обект е и факта, че видно от процесната фактура,

„ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължава да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на

Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък, чрез който се захранва Централна помпена станция „Казанлък".Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не е собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължи заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислява и съответно ищеца не заплаща към ответника. Доказателство за това е и самата процесна фактура, в която липсва начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.Логично, освен че ищецът не дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които са за негова сметка. Освен това, то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила.

Твърдят, че ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и измервателната група да е монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца 3 цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод „Хидравлика" и няма ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.

Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника.Границата на собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира недобросъвестно.Ответникът притежавал лицензия, но не притежава собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната 4 мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал, 4 във връзка с ал. 3 и ал.