Решение № 4264 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100502815 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 1797 от 07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 9532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, ответникът „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на „Драгомировкомерс“ ЕООД следните суми: 24999 лева – застрахователно обезщетение за повредите на товарния автомобил; 16242 лева – застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето, ведно със законната лихва върху главницата за времето от предявяване на иска пред Софийски градски съд на 16.09.2021 г. до окончателното плащане, като искът за застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето е отхвърлен за горницата до 19680 лева.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000,50 лева, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 53,86 лева.

Срещу решението в частта, с която исковите претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, подадена чрез юрк. Б.М., в която са изложени съображения за нищожност, както и за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт.

На първо място според въззивника решението е нищожно поради липса на задължителен реквизит в съдържанието му – не е посочена банкова сметка, по която ответникът да преведе присъдените по делото суми. Изложено е, че 1 банкова сметка не била посочен и в исковата молба, с оглед на което според въззивника районният съд е разгледал една нередовна искова молба.

По същество въззивникът намира, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалния закон, доколкото не е отчел изобщо поведението на водача управлявал имуществото на ищцовото дружество въпреки наличните доказателства в кориците на делото за това. Според въззивника в хода на първоинстанционното производство се е доказало, че водачът К.П. без да се съобрази с намиращите се от дясната му страна МПС е навлязъл надясно от активната лента в ускорителната лента от изхода на село Лозен, в която се е намирал товарен камион марка „Рено“, модел „Премиум“, с рег. № *********, в който се е ударил. Намира и, че по делото се е доказало, че процесното произшествие е настъпило в ускорителната лента. В жалбата е посочено още, че районният съд не е обсъдил в решението си показанията на свидетеля Д., от които се установявало, че водачът на увредения автомобил е бил заспал поради дългото шофиране, поради което се е отклонил надясно и е навлязъл в ускорителната лента към камиона, застрахован при ответника. Намира, че съдът не е отчел и показанията на водача, управлявал камиона на ищцовото дружество, който описал, че се движил в лентата за отбиване в посока към село Лозен.

С жалбата се оспорва и механизмът на настъпване на процесното ПТП, като в тази връзка въззивникът излага, че от заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) не може да се установи какъв точно е механизмът на настъпване на произшествието, нито точното местоположение на настъпването му. Посочва още, че вещото лице е уточнило в проведеното по делото открито съдебно заседание, че не може да се установи с категоричност кой водач в коя пътна лента се е намирал, без да се съпоставят данните от тахографите и GPS устройствата на двата камиона, но районният съд не съобразил, че ищецът, въпреки че бил задължен да представи тези данни, отказал да стори това.

По отношение размера на застрахователното обезщетение въззивникът намира, че първоинстанционният съд не е отчел, че при хипотезата на т. нар.

„тотална щета“ от дължимото обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство, които части чл. 390 КЗ фиксира на 30 %. Застъпена е теза, че в случая дължимите обезщетения са 23014,60 лева за товарния автомобил и 14347,90 лева за ремаркето.

В законоустановения срок от насрещната страна

„Драгомировкомерс“ ЕООД чрез адв. В. У. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата.

На първо място въззиваемият намира за неверни твърденията на жалбоподателя, че по делото не е представена банкова сметка, по която да бъде преведено присъденото обезщетение, като посочва, че такава е представена с молба, приета в проведеното на 15.08.2022 г. открито съдебно заседание.

С отговора въззиваемият оспорва и твърденията на насрещната страна 2 относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Според него в протокола за ПТП и приложената към него скица ясно е посочено, че причината за ПТП е навлизане на товарен автомобил „Рено“ в лентата за движение на товарен автомобил „Мерцедес“, с което при наличие на знак „Б2“ не пропуска движещия се по път с предимство товарен автомобил „Мерцедес“. Сочи още, че няма твърдения по делото от водача П., че е навлязъл в друга лента за движение на автомагистралата, когато е настъпило произшествието. Въззиваемият сочи още, че не е възможно и двата камиона да се движат в лентата за ускорение, след което единият камион да застигне другия и да настъпи страничен удар в предната част на кабината. В отговора се подчертава още, че водачът на застрахования при ответника товарен автомобил не е възразил срещу акта за установяване на административно наказание (АУАН), съставен от служителите на ПП – СДВР, нито е обжалвал наложеното му наказание с наказателното постановление и е заплатил глобата за него във връзка с тези нарушения. С оглед изложеното намира, че вината за настъпване на ПТП на водача Д. Д. е безспорно доказана, а ответникът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат.

На следващо място въззиваемият излага, че правилно вещото лице по изслушаната САТЕ е изчислило размера на застрахователното обезщетение по „тотална щета“ с приспадане на запазени части, като оспорва възраженията на въззивника в обратния смисъл.

С оглед изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В хода на първоинстанционното производство е постановено и определение № 38874 от 31.10.2023 г. , с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 1797 от 07.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 9532 по описа на Софийския районен съд, в частта му за разноските, направено от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с въззивна жалба, постъпила в съда на 09.03.2023 г.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в която са изложени съображения за неправилност и необоснованост на същото. Според частният жалбоподател неправилно районният съд е приел, че ищецът е претендирал и доказал разноски в размер на 2450 лева, тъй като в приложения с исковата молба договор за правна защита и съдействие страните са уговорили, че ще се окаже безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, т. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), а погрешно съдът е приел, че в договора е уговорено плащане при условията на чл. 36, ал. 4 ЗАдв.

С оглед изложеното в жалбата е отправена молба за отмяна на атакуваното определение и постановяване на такова, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на разноски за адвокатска защита по чл. 38, т. 1 ЗАдв, а в условията на евентуалност – същите да бъдат намалени поради прекомерност.

В законоустановения срок от насрещната страна „Драгомировкомерс“ ЕООД е постъпил отговор на частната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата. Излага, че по делото има налични два договора за 3 правна помощ, които са подписани от ищцовото дружество, като заплащането на адвокатски хонорар е станало на по-късен етап от производството, за което е бил подписан договор от 11.08.2022 г., в който ясно е посочено основанието за заплащане на сумите. В допълнение сочи, че по делото е представен и списък на разноските, в който също не е претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. С оглед изложените съображения е отправена молба до настоящата инстанция за оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която искът за застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето е отхвърлен за горницата над уважения размер от 16242 лева до 19680 лева е влязло в сила и не е предмет на проверка в настоящото производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението в останалата обжалвана част е валидно и допустимо.

Оплакването на въззивника за нищожност на обжалваното решение е неоснователно, доколкото липсата на посочена банкова сметка в диспозитива на решението не би могло да обуслови нищожност на същото. Освен това в проведеното на 15.08.2022 г. открито съдебно заседание ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК е посочил начин на изпълнение на предявените искове, а именно по банкова сметка, посочена в молбата.

Решението е и правилно в обжалваната част поради следните съображения:

Пред СРС са предявени за разглеждане искове с правно основание чл.

432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ от „Драгомировкомерс“ ЕООД срещу „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24999 лева (след допуснато изменение на размера на иска в открито съдебно заседание от 19.10.2022 г.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“ с рег. № *********, както и сумата от 15185 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по прикачено към товарния автомобил ремарке „Лор Евролор“ с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП от 02.02.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ в района на с. Лозен, гр.

София, на пресечна точка с ул. „Съединение“.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна. На 02.02.2021 г., около 13,30 часа в гр. София, на автомагистрала „Тракия“, в района на с. Лозен, на пресечката с ул.

„Съединение“ настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег. № *********, управляван от Д. Д. и 4 товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“ с рег. № *********, управляван от К.П.. От удара настъпили имуществени вреди върху товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“, както и по прикаченото към него ремарке „Лор Евролор“ с рег. № *********. Местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, като бил съставен Протокол за ПТП с № 759240 от 02.02.2021 г. от младши автоконтрольор в сектор „Пътна Полиция“. Бил съставен АУАН № 336807 от 02.02.2021 г. против водача на товарен автомобил „Рено Премиум“ за извършено от водача нарушение на правилата за движение по пътищата. Издадено е и наказателно постановление № 21-4332-002776 от 23.02.2021 г., с което на Д. Д. е наложена глоба в размер на 200 лева за това, че на 02.02.2021 г., около 12,30 ч. в с. Лозен, на ул. „Съединение“ като водач на товарен автомобил „Рено Премиум“ с прикачено полуремарке „Кьогел СНЦ 024“ при движение по ул. „Съединение" от с. Лозен и на пътната връзка с автомагистрала „Тракия“ при наличие на пътни знаци „Б-1“ и „Б-2“ при маневра десен завой към гр. Пловдив не пропуска и става причина за ПТП по движещия се по път с предимство от гр.