Акт от 04.11.2020, Административен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

Гр. Силистра, 04 ноември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Елена Чернева при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 144 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 24б, ал. 7, във връзка с ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Производството по делото е образувано по жалба на

„Пътперфект – Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра, против Решение № 32 – 150113 / 28. 05. 2020 г. на директора на ТД - Дунавска при Агенция „Митници“, с което е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) по искане с вх. № 32 – 111024 от 13. 04. 2020 г. относно обект „Асфалтова база – Силистра“, находящ се в землището на с. Калипетрово, обл. Силистра, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на населеното място.

В жалбата се изтъква, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна и за връщане на преписката на органа със задължителни указания за издаване на УОАКП. Изтъква се, че изводът на административния орган, че процесните енергийни продукти не попадат в обхвата на хипотезата по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и липсва основание за освобождаването им от акциз, е неправилен. Акцентира се, че продуктите се използват в производствено-технологични процеси при загряване на различни фракции инертни материали като единствената цел е да се произведат асфалтови смеси, т. е. с използването им се цели производство на стокови продукти, а не отопление, поради което е налице изключението по б. „б“ на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, респ. основание за освобождаване от облагане с акциз съгласно чл. 24, ал.

2, т. 4 от същия закон. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото - Директорът на ТД - Дунавска при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – гл. юриск. В. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Подробни доводи излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с отправянето на Искане вх. № 32-111024 от 13. 04. 2020 г. до Директора на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ (л. 6-8), с което „Пътперфект – Т“ ЕАД- гр. Силистра е поискало на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС да му бъде издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) за използването на тежки горива с код 27101966 и код 27101967, за обект "Асфалтова база" – Силистра, в землището на с. Калипетрово. В т. 2 от искането "Цели, за които ще се използват енергийните продукти" е посочено "Производство на асфалтови смеси – чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление". Към искането жалбоподателят е представил изискуемите по закон документи.

В хода на документалната проверка е била констатирана нередност, която е била отстранена своевременно от дружеството с писмо с вх. № 32-132436 / 11. 05. 2020 г. (л. 33).

В съответствие с разпоредбата на чл. 24б, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, на 18. 05. 2020 г. била извършена проверка на място на обекта, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена проверка № 20BG4000А019820 от 18. 05. 2020 г. (л. 40-43 от делото). Проверката е извършена в присъствието на изпълнителния директор на дружеството, който е подписал изготвения протокол без възражения.

Митническите служители са констатирали, че към момента на проверката в базата не се осъществява производствен процес. Проследили са етапите на производство на асфалтовата смес и употребата на енергийните акцизни продукти. Било констатирано, че енергийните акцизни продукти – тежки горива с код 27101966 и код 27101967 се изгарят пряко от горелка, монтирана към сушилния барабан, и получената топлина от изгарянето се използва за изсушаване и подгряване на каменна фракция до определена температура, от която след смесване с битум се получава готова асфалтова смес. Било установено, че технологичният процес и схемата на асфалтовата база напълно съответстват на документите, приложени към искането.

Въз основа на събраните по преписката доказателства, в това число и отразените резултати от извършената проверка, Директорът на ТД - Дунавска при Агенция „Митници“ е издал Решение № 32 – 150113 / 28. 05. 2020 г. , с което на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС е постановил отказ за издаване на УОАКП (л. 45-49 от делото). За да обоснове отказа, органът е посочил, че горивата с код по КН 27101966 и 271019 67, за които се иска освобождаване от облагане с акциз, участват в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва независимо от крайното ѝ предназначение, а в случая - за производствени нужди, поради което по смисъла на изменената разпоредба на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, влязла в сила от 01. 01. 2018 г., съставляват енергийни продукти за отопление, за които не са налице изключенията, визирани в т. „а“ и „б“ от посочения текст, респ. условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Приел е също, че това разрешение съответства на възприетото тълкуване на СЕС по дело С-240/01 относно израза „използвани като гориво за отопление“ по смисъла на чл. 2, § 2 от Директива 92 / 81/ ЕИО на Съвета от 19. 10. 1992 г., като е уточнил, че това решение е задължително за всички учреждения и съдилища в РБългария съгласно разпоредбите на чл. 288 от ДФЕС и чл. 633 от ГПК.

Във връзка с оспорванията на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, след като е посетило производствения обект и е проучило изградената инсталация за производство на асфалтови смеси, е дало заключение, че изгарянето на енергийни продукти служи за затопляне на скалните материали и пясъка до определена работна температура, необходима за получаването на крайния продукт. Посочило е, че няма пренасяне на топлина от използваното гориво. Енергийните продукти участват в процес с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда за основната ѝ функция, а само и единствено за производствени цели, като производствената технология не предполага отделяне на топлина, а консумация на топлина, като без енергийните продукти производственият процес би бил невъзможен. Констатирало е също, че двата енергийни продукта са предназначени само за дейности, свързани непосредствено с производството на крайния стоков продукт – асфалтовата смес, и изгарянето им не е свързано с други цели, като липсват каквито и да са инсталации и технически средства за това.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на посоченото по-горе Решение № 32 – 150113 / 28. 05. 2020 г. на Директора на ТД-Дунавска при

Агенция „Митници“, като съгласно чл. 168 АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.

146 АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС, в предвидената от закона писмена форма, като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му, поради което формата му позволява ефективна съдебна проверка на материалната му законосъобразност. Настоящата инстанция не констатира да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи отменителни основания – издаването на решението е предшествано от задължителната проверка по чл. 24б от ЗАДС относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение, като решението е постановено в указания в чл.

24б, ал. 6 от ЗАДС 30-дневен срок от отстраняване на нередовностите.

По изложените по-горе обстоятелства страните не спорят. Спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-конкретно- налице ли е хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на двата енергийни продукта и съставляват ли те енергийни продукти за отопление.

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС (ред. ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г), съгласно която енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Анализът на посочените разпоредби показва, че разрешаването на спора в процеса е свързано с изясняването на целта на използване на двата енергийни продукта.

От протокола за извършена проверка и заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че тежките горива с код 27101966 и код 27101967, за които е поискано издаване на удостоверение по чл. 24а от ЗАДС, участват в производствен процес за производство на асфалтови смеси - чрез изгарянето им се отделя топлинна енергия, която се използва за изсушаване и загряване на различни фракции инертни материали, от които се приготвят асфалтови смеси, т. е. енергийните продукти се използва за производство на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес. Вещото лице е категорично, че топлината от изгарянето не се използва за основната ѝ функция, а само и единствено за производството на крайния продукт и не е свързано с други цели, като липсват каквито и да са инсталации и технически средства за това. След като изгарянето на енергийните продукти обезпечава само производствената дейност на дружеството, то функцията отопление от енергийни продукти по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС не е налице. Изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, влязло в сила от 01. 01.

2018 г., на което се е позовал органът, не разколебава това заключение и не дава основание за по-различно тълкуване в смисъл, че под енергийни продукти за отопление следва да се разбират всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и получената топлинна енергия се използва. Чрез изменението е направено уточнение, че енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение, а включва всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни бази, бази за вторични суровини, с изключение на целите по б. „а“ и б. „б“ от разпоредбата. Изброените хипотези визират използването на топлината в основната ѝ функция, а не като част от технологичния процес за получаване на нови продукти. Приравнявайки двете хипотези административният орган е направил неправилния извод, че не са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на исканото удостоверение, тъй като енергийният продукт се използва за отопление за стопански нужди с цел изсушаване на различни фракции инертни материали като част от работния процес при производството на асфалтови смеси. Стана ясно, че тежките горива с код 27101966 и код 27101967 се използват единствено в технологията на производствения процес за получаване на нови продукти - асфалтови смеси, поради което попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и подлежат на освобождаване от облагане с акциз. По тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление" при редакцията на чл. 4, т. 37 от ЗАДС преди изменението в ДВ бр. 97/2017 г., а и след него, Върховният административен съд се е произнасял многократно като безпротиворечиво е приел, че когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на предприятието за получаване на топлинна енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтовите смеси, той не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС – в този смисъл Решение № 9275 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2019 г., I о., Решение