Решение № 332 от 18.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Стара Загора, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500362 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от първоначалния въззивник Общинско предприятие „К.д.п.и.“, гр.К. – представлявано от Директора – А.М. против Решение № 150 от 21.03.2024г. постановено по гр.дело № 1753/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, с което частично е уважен предявения от Х. М. О. иск за неимуществени вреди и изцяло обективно съединения такъв за имуществени вреди.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, като излага подробни съображения. Счита, че съдът правилно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат на злополуката от страна на ищеца, но неправилно е определил неговия процент на 75 %.

Въззивника счита, че степента на съпричиняване е в размер на 95% и неправилно първоинстанционният съд е намалил процента на твърдяното съпричиняване с доводи, че пострадалият не носил отговорност за липса на проведен инструктаж по безопасност през 2022г.

Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е нарушил заложеното му в чл.126, ал.2 от КТ, което той следва да спазва независимо дали има проведен инструктаж или не.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли всички обективно съединени искове, като неоснователни, като по основание, така и по размер.

1

Алтернативно, ако съдът счете, че същите са основателни, молят да намали размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди – до размера на доказаните и необходими разноски във връзка с инцидента.

Моли съда да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди до минималния, присъждан в сходни случаи, както и да им бъдат присъдени сторените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна Х. М. О. от гр.К..

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Х. М. О. от гр.К., чрез адв.Р.

М. от САК, в който изразява становище, че решението в обжалваната му от тях част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане на чл.201, ал.2 от КТ.

От всички събрани по делото доказателства – приети експертизи и изслушани свидетели, ищецът счита, че е успял да докаже тежкия характер на получените от него телесни увреди при процесната трудова злополука, както и че размера от 50 000 лева отговаря на претърпените и доказани от него болки и страдания, поради което е определели справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди преди същото да бъде намалено неоснователно с приетия процент съпричиняване.

Освен това насрещния жалбоподател счита, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е съобразено, както с принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и със съдебната практика постановена по сходни дела. Цитира съдебна практика. Счита, че първоинстанционният съд е определил процент на съпричиняване 75 % без да се посочват мотиви защо съпричиняването се оценява точно на такъв процент, поради което и решението в тази част е изцяло необосновано.

Претендират отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за имуществени вреди над сумата 375 лева до размера от 1500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 28.07.2023г. и бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният от ищеца срещу ответното дружество иск за претърпени неимуществени вреди за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2022г.до окончателното и изплащане, както и предявения иск за претърпени имуществени вреди за сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 28.07.2023г.

Доказателствени искания и с насрещната въззивна жалба не са направени.

Подробни съображения и доводи относно всички оплаквания и възражения против първоинстанционното Решение са изложени в 2 първоначалната и насрещната въззивна жалба на двамата жалбоподатели и въззивници.

Постъпило е и писмено становище от третото лице-помагач на страната на ответника “Д.з.“ АД, гр.С., чрез юриск.И. Г., в което застрахователното дружество моли съда да постанови решение, с което бъде уважена, като основателна подадената от Общинско предприятие „К.д.п.и.“, гр.К. въззивна жалба и бъде изменено решението на първоинстанционния съд в тази насока, като отхвърли, като неоснователна подадената от Х. М. О. насрещна въззивна жалба. Подробните съображения са изложени в писмената молба на третото лице помагач.

П ъ р в и я т в ъ з з и в н и к Общинско предприятие „К.д.п.и.“, гр.К. – представлявано от Директора – А.М., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото.

Насрещния въззивник Х. М. О. редовно и своевременно призован, не се явява, и не изпраща процесуалния си представител адв. Р. М. по делото.

Съдът констатира и е докладвал, че на 16.09.2024г. е постъпила молба по делото от Х. М. О., чрез адв.Р. М. от САК, с която заявява, че няма възможността да се яви на насроченото за 25.09.2024г. съдебно заседание, поради служебната си ангажираност по друго търговско дело.

Не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, както и да се даде ход на същото.

Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и оспорват изцяло въззивната жалба подадена от ответната страна. Заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма други доказателствени искания.

В случай, че бъде даден ход по същество, моли да бъде уважена подадената от доверителят й насрещна въззивна жалба по съображенията подробно изложени в същата и да бъде отхвърлена въззивната жалба на ответната дружество, като напълно неоснователна, както и да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от тях част, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение, което счита, че не съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът констатира и е докладвал, че на 24.09.2024г. по делото е постъпила молба и от третото лице-помагач „Д.з.“ АД, чрез юриск. И. Г., с която заявява, че поради служебна ангажираност, моли да се гледа делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа така подаденото становище, с което са изложили своите съображения относно подадената въззивна жалба, както от страна на ищеца, така и от страна на ответника. Няма доказателствени искания и няма да сочат нови доказателства.

В случай, че делото бъде изяснено от към фактическа страна, моли да им бъде даден срок, в който да представят писмени бележки, в които да 3 изложат допълнително своите аргументи по съществото на спора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Съдът намира, че подадените две въззивни жалби се явяват процесуално допустими, но разгледани по съществото си, са неоснователни, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото от първостепенния съд доказателства, както и трудов договор под № 5 от 29.03.2017 г. се установява, че насрещният въззивник Х. М. О. е бил в трудови правоотношения с ответника и първоначален въззивник Общинско предприятие „К.д.п.и.“- гр. К., ЕИК ***, на длъжност „сметосъбирач“, с код по НКПД - 96110001 и с място на работа гр. К.. Трудовият договор между страните бил сключен за неопределено време, на пълно работно време.

Страните не спорят, че на датата 26.08.2022 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения - обработване на контейнери за смет тип бобър с автомобил сметосъбирач, когато около 13:30 ч., на ул. „И.“ № 4, при слизане от степенката, която се намирала в задната част на автомобила сметосъбирач, същият паднал на уличното платно, при което е получил сериозни телесни увреждания.

След настъпването на инцидента по надлежния ред е уведомено съответното ТП на НОИ, посредством декларация за трудова злополука и след разглеждането на преписката и проведено от НОИ разследване, злополуката е призната за „трудова“ на основание чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 92 от 08.09.2022 г. на ТП на НОИ- гр.Стара Загора, което разпореждане не е обжалвано от работодателя и е влязло в законна сила.

Видно от приложения Протокол за извършена проверка с № ПР2228621 от 15.09.2022 г. на 01.09.2022 г. и 15.09.2022 г. длъжностни лица от Д „ИТ“ С.З. извършили проверката по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд в ОП „К.д.п.и.“ към община К..

При направената проверка се установило, че дадените две предписания с протокол № ПР2207640 са изпълнени. Работодателят е предприел действия по преразглеждане на оценката на риска за работно място «сметосъбирач» след настъпилата трудова злополука на 26.08.2022 г. с Х. М. О.. Работодателят ОП „К.д.п.и.“ към община К. е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, а именно: в Инструкция № 8 за БЗР на работници при сметосъбиране в т. 1 е записано „Да не се допуска до работа лице, употребило алкохол или под въздействието на упойващи вещества”, а в протокола за Трудова злополука № 1/29.08.2022 г., изградената комисия е констатирала нарушение /Грубо нарушение на трудовата дисциплина. Употреба на алкохол по време на работа/, с което е нарушил чл. 1б, ал. 1, т. б от Закона за здравословни и безопасни условия на 4 труд.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с вх. № 2121/09.02.2024 г., по която вещото лице д-р С. е дало заключението си, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил силни болки в областта на левия крак, рана на лявата подбедрица и деформация на същата в областта на раната. По спешност е транспортиран до УМБАЛ - С.З.. В ЦСМП е прегледан, направени са изследвания, консултации и е уточнен диагностично с: Фрактура аперта крурис синистра /Открито счупване на костите на лявата подбедрица/.

Разчитането на рентГ.ите изследвания от рентгенолог са: Многофрагментна фрактура с дислокация на тибията; фрактура с дислокация на фибулата.

Касаело се за две отделни счупвания на двете кости на лявата подколенница.

Счупването на тибията /голям пищял/ било тежка травма, която води до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник и неговата функционалност за период по-дълъг от 30 дни. При правилно лечение на фрактурата с тази локализация болковият синдром продължавал поне 3-3,5 месеца, а общият възстановителен период е около 6 месеца. В конкретния случай фрактурата на тибията е многофрагментна, което означава, че помалките фрагменти са с нарушено /прекъснато кръвоснабдяване, което води до по-дълъг оздравителен период - около 7-8 месеца. Тази фрактура покрива медико - биологичния признак на средна телесна увреда. Счупването на фибулата /малък пищял/ е травма, която води до затрудняване на движенията за чувствително по-къс период, но все пак за по-дълъг период от 30 дни. В конкретния случай счупването на фибулата е без раздробяване. При правилно лечение на тази фрактура, болката е около 30 дни, а общият възстановителен период е около 3 месеца. Тази фрактура покрива медико - биологичния признак на средна телесна увреда. Счупването на големия и малкия пищял, на почти еднакво ниво, на лявата подколенница, на ищеца Х. О. по отношение на характерът и интензивността на болката и нейната продължителност не могат да се разглеждат по отделно, а винаги в съвкупност. В този смисъл силният болков синдром продължава около 10-15 дни след оперативното лечение. Той се обуславя и от травматичния момент и от нарастващия и наличен оток. След разсейването и омекването на отока /след 10-я - 15-я ден/болката рязко намалява, но е налична до 3-ия -4-ия следоперативен месец и се провокира от опит за движение на коляното и глезена. След 4-ия месец тя е чувствително по-слаба и тогава започва да се разрешава постепенно, но частично натоварване на левия крак. Получената травма на лявата подколенница на ищеца е комплексна увреда, тъй като освен костните фрактури е налично и относително разкъсване на мускулите около фрактурите. То също е свързано с болеви синдром, кървене, продължително поддържане на оток и функционална немощ. След като е транспортиран във ФСМП са извършени мероприятия по спешното диагностициране, наложена е гипсова лонгета и е хоспитализиран в КОТ, където е включена медикаментозна терапия и е подготвен за оперативно лечение. От Епикриза към ИЗ №16275 е било видно, че са проведени консултации с кардиолог и анестезиолог; включена е терапия 5 с аналгетик /аналгин/, антикоагулант /фраксипарин/, антибиотик /Цефтриаксон/. На 27.08.22 г. е добавен и втори антибиотик /гентамицин/. На 28.08.22 г. /Оп. пр. № 707/ под обща анестезия е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и фиксирането й с остеосинтезно средство /плака/. На 31.08.22 г. е включен в терапевтичната схема и трети антибиотик /флажил/. Следоперативния период е протекъл със стабилизиране на общото и локалното състояние, с подобрение и на 02.09.22 г. в 09,00 ч. е дехоспитализиран с препоръката за щадящ двигателен режим /с помощни средства/, периодична смяна на стерилните превръзки и с назначена терапия за дома /АБ и аналгетик/. Към съдебната документация е представен БЛ № Е20213014799 за период от 38 дни - от дата 26.08.22 г. до 02.10.22 г.