Определение № 2131 от 06.06.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№………../……….06.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН А. като разгледа докладваното от съдията А. търговско дело №893 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, етаж 2, представлявано от И Д - М и Е К, действащо чрез юрисконсулт Т Х - Т, с адрес за призоваване: ***, против Решение

№1260/26.03.2019г. по гр.д.№9671/2018г. на РС Варна, с което е уважен предявения от С.А.С.,с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.М Н, против жалбоподателя, иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане на установено, че въззиваемия не дължи въззивника сумата от 17202.11лв., от която 11215.09лв., присъдена сума по изп.лист №91/24.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№133/2012г. по опис на РС Девня и 5987.02лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението-23.02.2012г. до образуване на изпълнително дело №20187120400083.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и постановено по недопустим иск. Поддържа се, че не е налице една от предпоставките за допустимост на иска по чл.439 от ГПК, а именно настъпили факти и обстоятелства, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая след стабилизирането на изпълнителния титул, вземането по който се оспорва. Поддържа се, че стабилизирането на титулите е станало с връчване на покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на 14.12.2013г. и уведомяването му за извършена промяна на кредитора по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, което е получено на 02.11.2012г. с писмо с обратната разписка. Сочи се, че ищеца има качеството на поръчител по Договор за потребителски кредит №110000000015086393 от 31.01.2008г., сключен между “Банка ДСК“ ЕАД и С К Р като кредитополучател. Поради необслужване на задължението банката, подала заявление за снабдяване с изпълнителни титули по реда на чл.417 от ГПК, за което е образувано е ч.гр.д.№133/2012г. на PC Девня. Подаденото заявление е уважено, съответно са издадени Заповед за незабавно изпълнение №91/24.02.2012г. и изпълнителен лист от същата дата. На 17.09.2012г. между “Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, с който последния придобива вземането срещу С К Р. Въз основа на изпълнителните титули, издадени в полза на цедента, цесионерът е образувал изп.дело №1461/2013г. на ЧСИ с рег.№712, като заповедта за изпълнение се е стабилизирала, с изтичане на 14 дневния срок за подаване на възражение, считано от датата на получаването й-14.12.2013г. Сочи се, че в последствие посоченото изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като за същите вземания е образувало ново изпълнително дело №83/2018г. при същия съдебен изпълнител като на основание чл.428 от ГПК и при наличието на предходно редовно връчване на заповедта за незабавно изпълнение, на длъжника не е даден нов срок за доброволно изпълнение. Поддържа се, че уведомяването на длъжника за извършената промяна на кредитора на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, не съставлява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК, съответно не води до допустимост на иска, тъй като фактите и обстоятелствата трябва да са такива, водещи до отпадане на отговорността на задълженото лице и да са възникнали след стабилизирането на заповедта. Сочи се, че уведомяването на длъжника за извършената цесия не рефлектира върху дължимостта на претендирани сумите чрез съдебния изпълнител, а е от значение за информирането на длъжника на кого да изпълнява, а неуведомяването, не освобождава длъжника от отговорност да погаси дълга. Оспорва се възражението на ищеца за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита, като се твърди, че същото е преклудирано, с влизане в сила за заповедта за изпълнение спрямо главния кредитор, респективно че е недопустимо подобно възражение да се релевира с настоящия отрицателен установителен иск. На следващо място се поддържа, че от приложените към отговора на исковата молба писмо и известие за доставяне, с пощенско клеймо от 02.11.2012г., е видно, че ищеца е уведомен по реда на чл.99, ал.4 от