Решение № 3419 от 24.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

3419/24.07.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ при секретар Валентина Милчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1413 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от К.Д.К.-В., с която е предявила против „*“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи претендираната от *" АД сума в размер на

2 849,42 лв. по фактура № **********/18.09.2019 г. за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г., за обект на потребление, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. *, по клиентски номер: **********, с абонатен номер: **********.

Ищцата заявява, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: гр. *, придобит от нея по силата на дарение, считано от 03.05.2018 г.

Използваната електрическа енергия в обекта се отчитала по кл. номер: **********, с абонатен номер: ********** и титуляр - *, който е бивш собственик на жилището, починал на 27.11.2012 г. През месец септември 2019 г., при проверка на текущата сметка, узнала, че ответното дружество претендира заплащане на служебно начислената сума от 2 849,42 лв. по фактура № **********/18.09.2019 г. за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. Била информирана от ответното дружество, че по времето на издаване на процесната фактура вече е била собственик на обекта на потребление и следва да заплати обективираната във фактурата сума. Счита, че с придобиването на имота между нея и ответното дружество е възникнало правоотношение относно снабдяването му с електрическа енергия.

Поради това, независимо, че процесната фактура е издадена на името на покойния Живко Янков, намира, че в качеството си на собственик на обекта има правен интерес от предявяване на настоящия иск, за което излага подробни аргументи.

Счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е консумирала електрическа енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва размера на сумата, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество. Счита, че към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 05.10.2018 г., в който е обективирано количеството електрическа енергия посочено в процесната фактура, е липсвала нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Изтъква, че е налице отмяна на съответните норми на ПИКЕЕ, поради което ответникът няма правно основание за коригиращо начисляване на ел.енергия. Намира, че към датата на съставянето на протокола за проверка от служителите на „*" АД действащи са били Общите условия на „*" АД и „*" АД приети през 2007 г., които обаче счита за несъобразени с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 (досежно „*" АД) и чл. 104а, ал. 2, т. 5 (досежно „Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Позовава се на съществуваща съдебна практика. Поддържа, че липсват действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и че липсват действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 (досежно „*" АД) и чл. 104а, ал. 2, т. 5 (досежно „*" АД) от Закона за енергетиката. В случай, че съдът приеме, че е налице нормативна база, обосноваваща право на ответното дружество да коригира едностранно сметките на потребителите, привежда доводи, че конкретният случай не попада в обхвата на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., за което излага подробни аргументи. Счита за нищожни разпоредбите на чл. 38 от ОУ на „*" АД от 2007 г., изм. през 2009 г., които се явявали неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Намира, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок, както и че „*" АД не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, поради което не може да се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия. Поддържа, че неизправността се дължи на неизпълнение от страна на посоченото дружество, поради което няма как да бъде търсена отговорност за заплащане на процесната сума от потребителя. Съобразно изложеното ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество посочената сума, като претендира и заплащането на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „*” АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия, както и че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване, както и че резултатът от проверката е обективиран в съответен констативен протокол. Оспорва активната процесуална легитимация на ищцата. Изтъква, че фактът на издаване на фактура на името на * е следствие от виновно неизпълнение от страна на ищцата на задължението й по договор да уведоми дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да направи искане за откриване на нова партида.

Поддържа и че процесната корекция е извършена за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г., като към този момент собственици на имота са наследниците на титуляра на партидата. Поради това намира, че ищцата не е активно легитимирана да предяви настоящия иск, което счита за самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен. На следващо място ответното дружество намира, че Общите условия на „*" АД и „*" АД имат обвързваща сила между страните. Сочи, че на 05.10.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители на „*“ АД, в присъствието на двама свидетели, като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. В отговора се излага, че „*" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Твърди се, че на средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.

Заявява се, че дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Изразява се становище, че „*" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.

Ответното дружество заявява, че при проверката е установено, че в невизуализирания регистър /регистър 1.8.3./ има показания в размер на 015066 квтч.; в регистър 1.8.1. са отчетени 000903 квтч, в регистър 1.8.2. - 006379 квтч, като потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран и подменен с нов такъв, като в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Варна е извършена експертиза, при която е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по тарифа 1.8.3. /015066.2 кВТч/, която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че е съставено Становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Твърди, че установеното софтуерно вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

Позовава се на чл. 50 ПИКЕЕ, според който операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Ответникът заявява, че на 18.09.2019 г. е издадена фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2 849,42лв. С писма от „*" АД и от „*" АД абонатът е уведомен за извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.

Поддържа, че електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Намира, че съобразно ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, която се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай, че бъде счетено, че изложените основания са неприложими към конкретната хипотеза, моли иска да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Ето защо ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

На

03.05.2018 г. ищцата К.Д.К.-В. е придобила от наследниците на * (починал на 27.11.2012 г.) по силата на договор за дарение собствеността върху апартамент № ** находящ се на адрес: гр. *

На

05.10.2018 г. на горепосочения адрес е извършена проверка на СТИ с фабр.№ 1114021666895994 от страна на служители на „*“ АД, като в присъствието на двамата свидетели е съставен Констативен протокол № 1202430, в който е отразено, че в регистър 1.8.3. на електромера е записано, че е изразходвана електроенергия в размер на 015066 кВТч.