Определение № 3020 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3020 гр. София, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501227 по описа за 2024 година

Определението е по чл. 248 от ГПК .

С молба въззникът „Юробанк България“ АД иска да бъде допълнено постановеното решение №1052/05.08.2025г. в частта за разноските, като му бъде присъдено съразмерно платеното адвокатско възнаграждение, което е общо в размер от 1 386, 66лв. Посочено е, че това искане и направено още в ИМ, към която, както и към настоящата са приложени доказателства за заплащане на възнаграждението от страната в полза на пълномощника й.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. Т., който чрез пълномощника му адв. Б., поддържа, че молбата е неоснователна. Сочи, че не са представени доказателства за заплащане на адв. възнаграждение, както и списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът констатира, че молбата е допустима, но неоснователна, поради следното :

Видно е от постановеното в настоящото дело решение

№1052/05.08.2025г., че с оглед изхода от него, съдът е присъдил на „Юробанк България“ АД разноски за държавна такса и за възнаграждението на вещото лице по ССЕ за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Съдът не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред БлОС и продължава да счита, че не следва да бъдат присъждани такива, защото не са представени доказателства за заплащането им. Установява се от приложеното към ИМ копие за преводно нареждане, че с него е удостоверено плащане от „Юробанк България“ АД в полза на Адв. съдр-е Д. и съдружници в размер на 1386, 66лв. с посочено основание за превода „АХ ИЛ Д. А.“, което вероятно отразява плащане на адв. хонорар за издаване на изпълнителен лист срещу посоченото лице, но не и плащане на 1 адв.хонорар за предявяване на ИМ срещу ответника А. С. Т.. Заедно с това, отразеното плащане е от 08.10.2021г., а исковете по настоящото дело са предявени на 10.02.2023г.

Представеното с молбата по чл. 248 от ГПК друго копие на преводно нареждане отново е от 08.10.2021г. и отразява същите обстоятелства, каквито са вписани в първото.

При така обсъдените доказателства се налага категоричен извод, че ищецът не е доказал плащане по настоящото дело на адвокатски хонорар в полза на преставлявалите го пълномощници, поради което не може да се приеме, че е сторил разходи за адвокатско възнаграждение. Ето защо, въпреки благоприятния за него изход от въззивната проверка, не следва да се допълва решение №1052/05.08.2025г. в частта за разноските, съобразно искането в молбата с пр.основание чл. 248 от ГПК, депозирана от „Юробанк България“ АД.

Изложеното прави молбата по чл. 248 от ГПК неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД за допълване на постановеното решение №1052/05.08.2025г. в частта за разноските, като му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер от 1 292, 17лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1 – седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2