Решение № 292 от 13.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000051 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат П. К., вписана в *АК, в качеството й на пълномощник на ищцата Д. М. Б. ЕГН: ********** против Решение № 260320 от 18.10.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг. дело № 384/2019 г.

По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от Д.М. Б. ЕГН:

********** против Г. ф. – С., код по БУЛСТАТ ********* иск за сумата в размер на 160 000 лева, предявена като частичен иск за вземане в общ размер от 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които ищцата е изпитала от смъртта на своя баща - М. С. Б., починал на 16.09.2017 г., при ПТП, настъпило на същата дата, причинено от лицето В. ХР. Б. или друго неустановено МПС, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

1

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е приел и е направил извода, че по отношение на водача В.Б., конституиран като трето лице-помагач не са установени елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Според тезата на жалбоподателя управлявания от водача М. Б. товарен автомобил“М. С.“ е навлязъл в лентата за движение на каруцата, управлявана от пострадалия М. Б.. В този случай движещата се каруца не е представлявана внезапно възникнала опасност за товарния автомобил и че ако водачът М. Б. е бил започнал спиране при възникване на опасността от разстояние от 77.8 метра, то ударът между управлявания от него товарен автомобил и каруцата не би настъпил и в този смисъл е бил предотвратим.

Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е, че съдът е предал прекалено голямо значение на обстоятелство,че по отношение на пострадалия Б. е установен висока концентрация на етилов алкохол в размер на 2.28 промила. Неправилно съдът е приравнил алкохолното опиване на починалото лице на „ някакво законоукоримо поведение“, което да е в причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. Според жалбоподателя такава причинно-следствена връзка между употребата на алкохол и механизма на настъпването на ПТП по делото не е установена.

Третото оплакване на жалбоподателя е ,че съобразно практиката на ВКС/ цитира се конкретно касационно решение „ то приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия от пострадалото лице. В този смисъл приносът на последния трябва да е доказан, а не хипотетично предполагаем“.

Четвъртото оплакване, изложено във въззивната жалба е, че съдът не се е произнесъл по предявеният иск изцяло, а само по част от предявеното искане. Съдът е следвало да съобрази, че отговорността на Г. ф. се поражда първо: от деликт, предизвикан от водач без сключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“и второ: от деликт, предизвикан от водач на неизвестно МПС. По това второ, според жалбоподателя правно основание на исковата претенция съдът не се е произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт, но предявеният иск е отхвърлен изцяло.

2

Претендира се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано на събраните по делото доказателства, като се постанови въззивно решение по съществото на спора, по силата на което се уважи изцяло исковата претенция, предявена като частичен иск.

Въззиваемата страна Г. ф. –С., представляван от Изпълнителния директор и председателя на УС на фонда чрез пълномощника си адвокат С. Ф.

М. поддържат мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Според изложеното в становището жалбоподателят следва да съобрази, че отговорността на Г. ф. е различна от тази на прекият причинител на увреждането и в този смисъл презумпцията за вина по чл.45,ал.2 от ЗЗД е неприложима по отношение на Г. ф.. Отговорността на фонда не е пряка, а е производна и функционално обусловена от тази на водача на автомобила, който е предизвикал процесното ПТП.

По отношение на оплакването, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не се произнесъл по предявената претенция изцяло ответника счита, че навеждайки твърдения за участие на неустановен автомобил, който е прегазил тялото на пострадалия ,то ищцата предявява нов иск по чл.557,ал.1 т.1 от КЗ. Тази хипотеза на отговорност е напълно различна от тази с която съдът е бил сезиран, а именно: съдът е бил сезиран с иск по чл.557,ал.1,т.2 б.“а“ от КЗ. Според Г. ф. не се касае до „ допълнение на основанието“, а за предявяването на нов иск, което обаче е недопустимо да се направи по реда на чл.214 от ГПК.

Претендира се да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно.

Третото лице-Помагач В. ХР. Б., редовно призован, не ангажира становище пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи фактически и правни, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на 16.09.2017 г. около 20.00 часа по първокласен път І-5 от Ш. - К. – град К..

По този път се е движел товарен автомобил марка „М. „ модел „С.“ с рег. № ********, управляван от водача В. Х. Б.. Това лице е конституирано като 3 трето лице –помагач на ответника по делото. Товарния автомобил се е движел по пътя към град К., като пред него се е движел таксиметров автомобил. В товарния автомобил марка „М.“, управляван от водача В. ХР.

Б. на предната седалка е имало пътник- това е свидетеля А. Е. Д.. Според свидетеля товарния автомобил се е движел зад таксиметровия лек автомобил, но точно преди завоя преди да се излезе на мотела „ К. х.“ таксито рязко е отбило вдясно и е спряло вдясно на пътното платно, без да даде мигач за предприетата маневра. След това рязко спиране на движещия се пред него лек автомобил, за да избегне удара, водачът на товарния автомобил В.Б. е отклонил автомобила наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение.

Според заключението на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице инж.

И.И. товарният автомобил се е движел със скорост около 76 км/ч и опасна зона за спиране от около 74 метра. С тази именно скорост от около 76 км/ ч се е движел товарния автомобил „М.“, който е предприел отклоняване на автомобила наляво, за да избегне удара с таксиметровия автомобил, водачът на който рязко е предприел спиране и рязко е отклонил автомобила надясно.

Причината за рязкото спиране на лекия автомобил и последвалото отклонение на товарния автомобил, управляван от В.Б., че на първокласния път е изскочила каруца с конска тяга, управлявана от пострадалия М. С. Б.

,като в същата се е намирал и лицето М. А. М.. От заключението на повторната САТЕ се установява, че ударът се е реализирал между челната част на товарния автомобил марка „М.“ и коня, водещ каруцата на около 24.3 метра южно от мерната ления на ориентира и в зоната от 0.95 метра западно и 0.95 м. източно от разделителната осева линия.

Към момента на удара товарният автомобил не е бил навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение,а е заемал равни зони / участъци/ от по 0.95 м от двете ленти за движение / собствената и насрещната лента/. Към момента на удара конят е заемал участък от около 0.95 до 1.0 метра от източната лента за движение, при ширина на същата от 4.2м/,а самата каруца е заемала около 2.5 м. от западната лента за движение. Към момента на удара коня с каруцата / механична система/ са били разположение косо наляво спрямо посоката си на движение под ъгъл около 128 -132 градуса спрямо оста на платното за движение.

Вещото лице инж.И.И. е категоричен, че техническата причина за 4 настъпването на процесното ПТП е навлизането на каруцата на платното за движение. Този извод се споделя напълно и от този състав на въззивната инстанция, тъй като първопричината за процесното ПТП е именно внезапното навлизане на каруцата на участък от първокласен път.

При това не само първокласен път, но и път по който има много интензивен трафик, който продължава и в тъмната част от денонощието.

По въпроса дали процесното ПТП е станало в светлата или в тъмната част от денонощието, всъщност сериозен спор не може да се породи. Това е така, тъй като ищцата е представила като приложение на исковата молба констативен протокол за ПТП от 20.08.2017 г., изготвено от дежурно длъжностно лице при РПУ- град К.. В този протокол е отразено ,че процесното ПТП е станало на 16.09.2017 г около 19.55 часа и този протокол не е бил оспорен, за разлика от констатациите в протокола от 16.09.2017 г за оглед на местопроизшествието. От представеното писмо от Н. а. о. към Б.** /том ІІ, л.363/ от делото/ се изяснява, че в науката са разграничени пределно ясно трите етапа на вечерния полумрак / здрач/. Първият етап е от момента на залеза в 19.27 часа до 19.55 мин.- до този момент е траел гражданския полумрак.

Вторият етап на залеза е от 19.55 мин. до 20 часа и 28 мин. е траел т.н. „ навигационен полумрак“ или още морски полумрак.

Третия етап на залеза е от 20 часа и 28 мин. до 21.03 мин., през което време е траел астрономическият полумрак, след който е започнал нощният мрак. След като в констативния протокол на РПУ-К. е отразено, че процесното ПТП е станало на 16.09.2017 г. около 19.55 часа и тази констатация не е оспорена, то очевидно нещата са с е случили по време на навигационния полумрак. От съдържанието на писмото от Н. а. о. към Б.** се установява, че характерно за този морски полумрак е, че при ясно небе и отсъствие на Луна, видимостта е намалена до степен на различаване на силуети на различни предмети и на линията на хоризонта. Тогава работа на открито и различаването на цветовете е невъзможно без изкуствено осветление.

По делото е безспорно ,че както товарният автомобил „М.“, така и движещият се пред него таксиметров автомобил са били с включени къси светлини.

5

Следователно водачът на каруцата пострадалият М. Б. е имал добра видимост и е нямал пречки да забележи, че по първокласния път се движат различни МПС с включени фарове. Да навлезнеш с конска каруца на участък от първокласен път със силно интензивно движение,без да изчакаш преминаващите МПС – това е очевиден признак на неадекватна реакция. За това се иска или да си безразсъдно самонадеен или да си пиян, а в настоящият случай вероятно и съчетанието от двете.

Втората възможност обаче е документално установена, а именно към момента на настъпването на смъртта Б. е имал концентрация на етилов алкохол в кръвта в размер на 2.28 промила. Това е в границите на средната степен от алкохолно опиване, за което са характерни понижаване на вниманието, силно забавени реакции, нарушаване на ориентировката за време, място и действие, забавяне на координацията в движенията.

Според жалбоподателя съдът едва ли не е преекспонирал факта на употребата на алкохол и е приравнил „ алкохолното опиване на починалото лице на някакво законово укоримо поведение“, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Използвания в жалбата израз „ законовоукоримо поведение“ е пълен юридически нонсенс,тъй като законът и в частност специалният приложим закон ЗДв.П не укорява, а просто: забранява. При това в случая по отношение на пострадалия М. Б. , който е управлявал каруцата има две действащи забрани. Първата от които е да не употребява алкохол при управление на ППС. Втората забрана е не по-малко важна: на конкретния пътен участък е бил поставен забранителен знак „В 10“ „Забранено е влизането на ППС, теглени от животни“. Дори да допуснем, че пострадалият не е наясно с правилата за движение по пътищата и конкретно с писаните правила, то този процесният знак „В 10“ е просто нарисуван и е поставен точно в този пътен участък, в който е станало навлизането на платното за движение.