Определение № 1838 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. София, 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Представители на Колектива, неформална група от лица, посочени в Приложение № 1 към подадената искова молба, чрез процесуалния представител адв. Д. К. срещу Определение № 2896 от 27.02.2024г. по гр.дело №

13344/2021г. на СГС, ГО, 13с-в, с което се прекратява като недопустимо производството по делото поради това, че според твърденията на ищеца кръгът на засегнатите от твърдяното нарушения не е определяем- а точно определен брой лица, което изключвало извод за допустимостта на предявения колективен иск с правно основание чл. 379, ал.1 ГПК.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения, които са подробно изложени в частната жалба.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

По делото спор няма, а и се установява,че производството пред СГС е образувано по дванадесет обективно съединени колективни искове от името на Колектив чрез Сдружение „Цифрова Република“ и още седем физически лица – Б. В., С. П., М. М., А. И., И. Д., Н. Р. и Б. М..

1

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил производството по колективния иск като недопустимо, първостепенният съд се е основал на твърдение в исковата молба, че кръгът на засегнатите от твърдяните нарушения лица е точно определен към момента на предявяването на исковата молба- 6 074 140 физически лица/ 4 104 786 живи и 1 959 598 починали/, което според съда означавало, че тези числа показвали с абсолютна точност и определеност на кръга от засегнати от пробива в информационната система на НАП лица, а щом това е така, според решаващия съд то изискването за невъзможност да се определи кръга от пострадали лица, като условие за допустимост на колективен иск не е налице.

Този извод на съда не може да бъде споделен.

Производството по колективните искове, регламентирано в глава 33 от ГПК има за предмет искове, предявени от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем /чл. 379, ал. 1-3 ГПК/, т.е. основното което отличава тези искове е, че се защитава колективен интерес. В настоящата хипотеза спор няма, че в исковата молба се твърди, че вследствие на нерегламентиран и неконтролиран теч на данни в публичната сфера и социалните мрежи са изтекли лични данни на неопределен кръг лица, вследствие на което те са претърпели имуществени и неимуществени вреди, като с оглед характера на нарушението на правилата на сигурността на личните данни същото е засегнало неопределен кръг от лица. Противно на твърдението на съда, никъде в обстоятелствената част на исковата молба не се твърди, че кръгът на засегнатите е точно определен брой лица. Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба/ на стр.10 и 11/ ищците само са се позовали на противоречията в данните на НАП за засегнатия кръг лица- веднъж е признато от ответника, че са изтекли данните на 6 074 140 лица, а в последваща кореспонденция от НАП се твърди да са засегнати от пробива само 189 лица. Именно на тези справки и изходящи данни се позовал ищецът в подкрепа на твърденията си за непоследователност и противоречие в подаваната от НАП информация, както и се твърди, че тя се отнася до обем GB изтекли данни, а не до това колко точно лица са били засегнати, както неправилно е възприел първоинстанционният съд това изявление на ищеца. Тези обстоятелства обаче подлежат на установяване и доказване в хода на исковото производство и не предпоставят извод за недопустимост на иска, а бъдещото им доказване в хода на процеса ще има отношение към основателността на предявената искова претенция. А и некоректно е да се смята, че посочването в справка на ответника на цифра, която приблизително съответства на живеещите постоянно на територията на Републиката лица да предпоставя извод за абсолютна точност и определеност в кръга на засегнатите от пробива лица, което да и изключва извод за определяемост по см. на чл.379, ал.1 ГПК и възможност пострадалите лица сами да защитят правата си по общия исков ред.

Предвид горното, налага се обоснованият извод, че исковете отговарят на Глава 33 от ГПК, тъй като в исковата молба са посочени определяем кръг от лица, поради което и въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като 2 незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2896 от 27.02.2024г. по гр.дело № 13344/2021г. на СГС, ГО, 13с-в, с което се прекратява като недопустимо производството по иска с правно основание чл.379, ал.1 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3