Решение № 59 от 06.07.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Средец, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20232170100180 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Същото е образувано по жалба, подадена от С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. ***, против отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр.Бургас с изх.№ ПО-09-06-131-1/24.03.2023г. д а издаде разпореждане за плащане по подадено от С. П. Г. з аявление с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г. за получаване на рентно плащане за стопанската 2019-2020 година за имоти в землището на с.Дюлево, общ.Средец, включени в Заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ .

Жалбоподателят твърди, че е приобретател на наследствени права по силата на Договор за продажба на наследство от 04.04.2022г. Сочи, че като правоимащо лице подал Заявление с вх.№ П0-09-06-135/05.04.2022г. до Областна Дирекция „Земеделие" - гр.Бургас за получаване на рентно плащане за стопанската 2019/2020г. за имоти в землището на село Дюлево, община Средец, които били включени в Заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като към него представил изискуемите документи. Твърди, че със Заповед № РД 11- 356 на Областна дирекция „Земеделие" - гр.Бургас от 30.09.2019г. в регистъра на белите петна за 2019/2020г. за собственик на имотите били записани наследници на Я. С. Д.. Със Заповед № РД 09-874/13.11.2015г. на Министъра на земеделието и горите бил одобрен образец на заявление по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и Указания за изплащане от областните дирекции „Земеделие“ на постъпилите по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, определени в издадените по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповеди , съгласно приложение , неразделна част от заповедта. Според указанията разпореждането за изплащане на сумите по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ предполагало преценка от страна на административния орган относно това дали заявлението по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е 1 депозирано от правоимащо лице, дали е окомплектовано с изискуемите документи и е подадено в рамките на 10 – годишния давностен срок. Твърди се, че административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което жалбоподателят е обжалвал мълчаливия му отказ пред РС-Средец. С Решение № 121/13.10.2022г. по гр.д.№ 223/2022г. на РС-Средец, мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за произнасяне в едномесечен срок , считано от влизане в сила на решението. В тази връзка на 24.03.2023г. Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ е постановил изричен отказ по заявлението, обективиран в писмо с изх.№ ПО-09-06-131-1/24.03.2023г., получен от жалбоподателя на 05.04.2023г.

Излагат се доводи, че отказът на административния орган е незаконосъобразен и немотивиран, както и не се сочи правно основание за извършеното плащане на другото лице. Твърди се, че е налице непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, защото административният орган е предпочел да плати на друго лице, по заявление с последващ входящ номер. Отправя искане за отмяна на отказа на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр.Бургас като незаконосъобразен и да бъде върната преписката на административния орган , като му се даде срок за произнасяне по направеното искане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Претендират се сторените разноски.

При проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят С. П. Г. се явява лично.

Поддържа жалбата. Излага доводи.

В открито съдебно заседание се явява пълномощникът на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр.Бургас гл.юрисконсулт Ламбова, която оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи и прилага писмени бележки.

Не се явява заинтересованата страна Я. Н. С. .

Районен съд - Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното заявление с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г., подадено от жалбоподателя чрез Общинска служба по земеделие-гр.Средец до Областна Дирекция „Земеделие" - гр.Бургас, същият е поискал в качеството му на съсобственик на имоти, находящи се в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас, да му бъдат изплатени въз основа на заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие" определените в нея суми на посочената от него банкова сметка на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници № 2/24.01.2022г., издадено от кметството в село Дюлево, Решение на Поземлената комисия - Средец, договор за продажба на наследство, декларация по чл.30, ал.3 от ЗС, декларация за обработка на лични данни и удостоверение за актуална банкова сметка.

Видно от договор за продажба на наследство от 04.04.2022г. Г.Я. Г.а и Д.Я.К. в качеството им на наследници на И,Я. С., продали на С. П. Г., на основание чл.212 от ЗЗД 2 изцяло откритото и оставено в тяхна полза наследство на И,Я. С., придобито по реда на наследяване от Я. С. Д..

На 08.04.2022г. чрез Общинска служба по земеделие –гр.Средец до Областна Дирекция „Земеделие" - гр.Бургас е подадено и заявление с вх.№ П0-09-06-164/08.04.2022г., подадено от Я. Н. С., с което същият е заявил да му бъдат изплатени суми въз основа на заповедта на директора на Областна дирекция „Земеделие" - Бургас, тъй като е собственик на имоти, находящи се в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас с № 24015, № 35033, № 36017, на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г.

Също е приложил изискуемите документи.

Видно от приложеното извлечение от заповед № РД 11-356/30.09.2019г., подписано от началника на ОСЗ Средец , на лицето Я. Н. С. е определено да бъде изплатена сумата от 1039,64 лева, представляваща дължимо рентно плащане за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г., а именно имотите в село Дюлево № 24.15, № 35.33, № 36.17, собственост на Я. С. Д.-наследодател на Я. Н. С..

Представените от двамата заявители удостоверения за наследници, видимо се различават по съдържание, както и по семейно положение на Я. Д. към датата на смъртта му -06.03.1982г. , така и по броя на наследниците, като удостоверението, представено от жалбоподателя съдържа стр.3 и 4 , а това от Я. С. само две страници. Независимо от посочената неточност от двете удостоверения се установява , че Г.Я. Г.а и Д.Я.К. са наследници на своя баща И,Я. С., който от своя страна е син и наследник на Я. С. Д.. Също така е видно, че Я. Н. С. е наследник на баща си Н.Я. С., който също е син на Я. С. Д. и брат на И,Я. С..

Видно от Решение № 148 от 07.03.1995г. на Поземлената комисия в гр.Средец за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Дюлево, приложено от двамата заявители, е постановено да се възстанови правото на собственост на наследниците на Я. С. Д. върху следните имоти: нива от 24,001 дка, девета категория, местност Маркова Могила, имот № 24015; нива от 12,501 дка, шеста категория, местност Калъчев мост, имот № 35033; нива от 10,002 дка, шеста категория, местност Курба дере, имот № 36017.

Видно от Заповед № РД 11 -356/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" – Бургас са определени масивите за ползване за землището на с.Дюлево съгласно доброволно споразумение за стопанската 2019/2020г. , като описът на масивите и имотите по ползватели е посочен в Приложение 1 към заповедта. Видно от същото за процесните имоти като собственик е посочен Я. С. Д..

По делото са приобщени и Указания за изплащане на сумите за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, утвърдени със Заповед № РД 09-874/13.11.2015г. на Министъра на земеделието, по което обстоятелство страните не спорят.

На 21.04.2022г. ОД „Земеделие“ е изплатила на Я. Н. С. сумата от 5574,65 лева възстановени суми по чл.37, ал.3, т.2. С Декларация по чл.30, ал.3 от ЗС на 05.04.2022г.

3 същият е заявил, че ще разпредели получената сума по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗЗ между законните собственици/наследници, съобразно техния дял за следните стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2020/2021г., 2021/2022г. , а по заявлението на жалбоподателя С. Г. ОД „Земеделие“ не се е произнесла.

В тази връзка С. Г. е инициирал съдебно производство пред РС-Средец, приключило с Решение № 121/13.10.2022г. по гр.д.№ 223/2022г. на РС-Средец, с което мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за произнасяне в едномесечен срок , считано от влизане в сила на решението.

Впоследствие от страна на жалбоподателя е инициирано производство по реда на чл.304 вр. чл. 306 от АПК, приключило с Разпореждане № 291/26.04.2023г. по ч.гр.д. № 122/2023г. по описа на РС-Средец, с което е оставена без уважение молбата за налагане на наказание на административния орган за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като е прието, че срокът за произнасяне тече от 22.03.2023г.

На 24.03.2023г. директорът на Областна Дирекция „Земеделие“ е постановил изричен отказ по заявлението, обективиран в писмо с изх.№ ПО -09-06-131-1/24.03.2023г. , получен от жалбоподателя на 05.04.2023г. , видно от приложеното известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Според чл. 146 от АПК, основанията за оспорване на административните актове са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В случая съдът намира, че обжалвания отказ е издаден от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност. Правомощията на директора на Областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на имотите, по които следва да се извърши рентното плащане, следват директно от разпоредбата на чл. 37в ал. 7 от ЗСПЗЗ, като землището на с. Дюлево, за което се отнася разпределението на ползването на масивите, попада в териториалния обхват на ОД "Земеделие" - гр. Бургас.

На следващо място, процесният отказ е обективиран в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Изложени са фактически и правни основания за издаването му.

При проверката по чл. 168 от АПК съдът не констатира оспорваният акт да е издаден в нарушение на предвидените административно-производствени правила или в противоречие с материалноправни разпоредби.

Съгласно нормата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който 4 със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в 10-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция "Земеделие".

Съгласно приложените по делото указания, одобрени със Заповед № РД 09874/13.11.2015г. на Министъра на земеделието, за изплащане от областните дирекции на постъпилите по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, определени в издадените по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповеди, заявленията се подават от лице, което е собственик, съсобственик, наследник на имота към момента на издаване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Заявлението се подава чрез общинска служба по земеделие по местонахождението на имота до директора на съответната областна дирекция „Земеделие“. При подаване на заявленията е достатъчно правоимащите лица да се легитимират, показвайки документ за самоличност, а наследникът да приложи и удостоверение за наследници. Общинска служба по земеделие извършва проверка на всяко от подадените заявления, която следва да установи сумата на дължимото плащане, определена в заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ , като за целта прави извлечение от заповедта ,съдържащо имотите на собственика, включени в заповедта, дължимото рентно плащане за всеки от тях и общата сума, която следва да бъде изплатена от областна дирекция Земеделие. Общинска служба земеделие изпраща служебно заявлението, ведно с приложените към него документи и извлечението от заповедта в Областна дирекция Земеделие за превеждане на определената сума по банков път. Когато посоченият в заповедта имот е съсобствен, то определените суми се изплащат на съсобственика (сънаследника) подал съответното заявление по гореописания ред. Разпрeделението на получените суми между съсобствениците (сънаследниците) се уреждат помежду им, съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ , която съответства на неговия дял в съсобствеността. Когато съсобственикът на имот по чл.37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ е прехвърлил собствеността върху имота след издаване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ то дължимото рентно плащане се изплаща на собственика, посочен в заповедта. При отправени към органите по поземлена собственост претенции от приобретатели на земи по чл.37, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за които областна дирекция „Земеделие“ е изплатила дължимото рентно плащане на собственика, посочен в заповедта, следва да бъде издаден документ , удостоверяващ извършеното плащане , а възникналите между страните гражданскоправни отношения следва да се уреждат съгласно действащото законодателство.