Решение № 7 от 26.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100232 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„В. и К.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление ,гр.С. ,бул.“Р.“ № ,представлявано от управителя Н.Г.Н., чрез пълномощника адв.П.Х. е предявило срещу А. К. М. от гр.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца следните суми:2062,35 лева-главница по неплатени месечни фактури ,дължими по доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води ,за периода 31.07.2010 г.-21.11.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 1048,96 лева , за периода от 31.07.2010 год. до 21.11.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда /16.12.2021 год./ по куриер до окончателното изплащане на вземането.Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се сочи ,че ответникът А. К. М. е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № 11622335,съгласно Общите условия на адрес –гр.С. ,ул.“Г.Г.“ № ,за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва, за периода от 31.07.2010 год. до 1

21.11.2021 год.от „В. и К.“ ЕООД, изискуеми съгласно чл.33,ал.2 и чл.44 от Общите условия ,одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 год. на ДКЕВР.Сочи се че в отношенията между ищцовото дружество и ответника са приложими Общите условия ,одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 год. на ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5от ЗРВКУ.

Сочи се в исковата молба ,че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода.Предвид неизпълнението на поетите задължения от него,ищецът е подал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК,по което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1311/2021г. по описа на РС-С. и в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение № 1122/31.12.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК.Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

В срока за отговор на исковата молба адв.Д. Д.-особен представител на ответника А. К. М. е представила отговор ,в който е изразила становище за неоснователност на предявените искове и ги оспорва по основание и размер.Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения .Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и К.4 ЕООД,одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-09/11.08.2014 год. и че в отношенията между ищеца и ответника се прилагат Общите условия.Оспорва твърдението ,че на това основание ответникът дължи заплащане на претендираните суми.Оспорва в процесния период ответникът да е ползвал услугите на ищцовото дружество и да му е била доставяна питейна вода и са били отведени отпадни води ,за което се претендира заплащане на сумите.Оспорва през процесния период да са били налични измервателни уреди или че същите са били годни да отчитат точно доставките.Оспорва да е настъпила изискуемостта на процесните суми.Оспорва изцяло и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в претендирания размер.Релевира възражение при условията на евентуалност за погасяване по давност на всички предявени претенции за заплащане на главница и мораторна лихва, доколкото се претендират за периода от 31.07.2010 год. до 21.11.2021 година.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.От пълномощника на ищеца адв.Харизанова е постъпило по делото писмено становище ,в което не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на ищеца.Изразява становище ,че частично поддържа предявения иск срещу ответника А. К. М. в размер на 808.15 лева – главница по неплатени месечни фактури ,дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води ,за периода от 31.01.2019 година -21.11.2021 год., сума в размер на 94,73 лева мораторна лихва , за периода от 31.01.2019 год. 21.11.2021 год.,както и разноски в заповедното производство в размер на 182,23 лева ,от които 62,23 лева държавна такса и 120 лева адвокатски хонорар.Претендира и разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева с ДДС и 62,23 лева държавна такса и 447,77 лева за особен представител.

Поради изтекла погасителна давност ,на основание чл.233 от ГПК ищцовото дружество прави частичен отказ от предявения иск за задълженията на ответника А. К. М., за периода от 31.07.2010 год. до 30.01.2019 год.,както следва:1254,20 лева главница ,сума в размер на 954,23 лева мораторна лихва ,за периода 31.07.2010 год. -30.01.2019 год. и моли в тази част производството по делото да бъде прекратено.

Адв.Д. –особен представител на ответника А. К. М. оспорва предявените искове изцяло по изложените в отговора на исковата молба съображения.Изразява становище за прекратяване на производството по делото в частта ,в която ищецът е направил отказ за част от претендираното вземане и обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. 1311/2021г. по описа на РС-С. се установява, че по подадено от „В. и К.“ ЕООД-гр.С. заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 1122 от 31.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. К. М. да заплати на кредитора сума в размер на 2062,35 лв. – главница за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води ,за периода от 31.07.10.2010г. до 3

21.11.2021г.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 16.12.2021 год./датата на подаване на заявлението чрез куриер/ до окончателното й изплащане, 1048,96 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2010 г. до 21.11.2021 г.,както и 182,23 лева разноски по делото ,от които 62,23 лева за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението и 120 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е направено възражение от длъжника срещу заповедта, като ищецът предявил исковете в месечния срок по закон.

По делото са представени Общите условия на дружеството, действащи в процесния период.

По делото е представена счетоводна справка ,съдържаща всички издадени в процесния период фактури, на които се основава вземането.

Представена е справка за лице от Служба по вписвания -С. за периода 01.01.1991г.–14.06.2023г., видно от която ответникът е собственик на самостоятелни обекти –първи и втори етаж от сграда в режим на етажна собственост имота ,находящ се в гр.С., ул.“Г.Г.“ № ,ет.,за исковия период.С договор за дарение на 10.07.2019 год., обективиран в нотариален акт ответникът А. К. М. е дарил на К. А.ов М. самостоятелен обект от жлищната сграда, находаща се на посочения адрес –трети етаж.

Представени са 2 бр. карнетни листа /нечетливи/, в който са отразявани показания за различни периоди .

Представени са фактури за периода от 31.01.2019 год. до 21.11.2021 год.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства и обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. 1311/2021г. по описа на РС-С., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Същата била връчена на длъжника лично, поради което на ищцовото дружество е указан срок за 4 предявяване на иск, в който впоследствие то заявило и исковата си претенцията.

В процеса в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като титуляр на партида с абонатен номер на адрес гр.С.,ул.“Г.Г.“ № , че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.

В съдебно заседание на 20.06.2023 год. съдът с протоколно определение е прекратил производството по делото на основание чл.233 от ГПК в частта, относно исковата претенция за сумата в размер на 1254,20 лева –главница и сумата в размер на 954,23 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2010 год. до 30.01.2019 год. като погасени по давност, поради направен частичен отказ на ищеца от предявения иск.

Ищецът претендира сумата в размер на 808.15 лева – главница по неплатени месечни фактури ,дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води ,за периода от 31.01.2019 година -21.11.2021 год., сума в размер на 94,73 лева мораторна лихва ,за периода от 31.01.2019 год. 21.11.2021 год.,както и разноски в заповедното производство в размер на 182,23 лева ,от които 62,23 лева държавна такса и 120 лева адвокатски хонорар.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.С..

По отношение на възражението за липса на облигационна връзка между страните, съдът намира следното: Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 5 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на В и К оператора. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно справка за лице, изхождаща от Служба по вписвания – С., съдът намира, че в периода на издаване на фактурите,приложени по делото ,за периода от 31.01.2019 год. до 21.11.2021 год. безспорно е, че ответникът има качеството потребител, предвид ,че е собственик на обекта/собственик е на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост –на първи и втори етаж, на който е предоставена услугата от В и К дружеството.Ответникът е дарил на 10.07.2019 година третият етаж от жилищната сграда ,находяща се на адреса в гр.С. ,ул.“Г.Г.“ № на трето лице К. А. М..По делото няма данни да е открита индивидуална партида на самостоятелния обект на името на дарения.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „В. и К.” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия