Определение № 96 от 01.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. София, 01.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600106 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу протоколно определение от 11.12.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 5609/23 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 38 състав в проведеното открито разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактическо формулирано обвинение, препятстващо правото на защита на подсъдимия.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.

Прокурорът счита, че в обвинителния акт били описани всички обстоятелства, свързани с извършване на престъпното деяние - време, място и начин. След кратко пресъздаване на обстоятелствената му част, изразява несъгласие с приетата от съда неяснота относно това коя е политическата партия за която подсъдимият е склонявал св. М., той и дъщеря му да упражнят правото си на глас. Оспорва се и приетата от съда неяснота относно това коя от формите на изпълнителното деяние се подържа от държавното обвинение да е била осъществена от подс. А., доколкото ясно е било посочено, че се подържа, че подсъдимият е дал имотна облага със специфичната цел, визирана в закона. Подържа се още, че липсва протИ.речие и относно броя на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на А., тъй като в обвинителния акт е ясно очертано, че деянието е едно, а дА. даването на имотната облага е с цел да бъде склонен само М. или и С. да упражнят правото си на глас в полза на конкретен политически субект е въпрос по същество, отговор на който следва да бъде даден с крайния съдебен акт.

Не са постъпили възражения срещу протеста.

Софийският апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 14.12.2023 г.) 1

Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дА. от страните са били отправени възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и въпреки изразените от страните становища за обратното, СГС е констатирал несъответствие на обвинителния акт с предвидения законов стандарт за ясно и безпротИ.речИ. съдържание. Посочил е, че обвинението е неясно фактически формулирано в частта относно начина, по който се твърди, че А. е свел до знанието на М. политическата партия, за която следва да упражни правото си на глас. Неяснотата според първия съд се задълбочава по отношение на начина, по който инкриминираното въздействие е било осъществено от подсъдимия спрямо св. С.. Отделно от това СГС е приел, че е нА.це протИ.речие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА относно това колко деяния са били осъществени от А., тъй като при описанието на фактите, прокурорът претендира да е било извършено въздействие спрямо две лица – М. и С., а в заключителната част на акта си, прокурорът е приел, че се касае за едно деяние.

Позицията на прокуратурата, поддържана с частния протест, че фактологията е била отразена, а изводите на първия съд за обратното се явявА. неправилни, не се споделя от САС.

Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, на А. В. А. е повдигнато обвинение за това, че е дал парична сума на св. М. с цел да склони него и дъщеря му – св. С. да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия „Движение за права и свободи“ в изборите за народни представители на 2 април, 2023 г.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не е изнесена фактология, относима към това по какви съображения представителят на СГП е приел, че дадената имотна облага от подс. А. на св. М. е била именно с цел той и дъщеря му да гласуват за този политически субект. Действително прокурорът сочи, че подсъдимият е бил член на движението и след като предал сумата от 100 лв. на М., му казал: „ти знаеш за кого да гласуваш“. Посочено е още, че сумата е била дадена за М. и дъщеря му именно за да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия „Движение за права и свободи“. Това заключение на прокурора не се приравнява на посочване на факти.

Затова напълно се споделя извода, че обвинението не отговоря на законовото изискване за пълното му и ясно фактическо формулиране. Същото се отнася и до другите маркирани от градския съд неясноти, а именно колко деяния се твърди да е осъществил според държавното обвинение подсъдимия – две отделни спрямо св. М. и дъщеря му (съгласно обстоятелствената част на прокурорския акт) или едно (както е очертано в диспозитива) и по какви съображения е прието, че парите са дадени от подсъдимия с цел да склони и св. А. да гласува по определен начин на изборите за народни представители, при пълна липса на описание на факти за каквото и да било физическо или психическо въздействие спрямо нея от когото и да било. Фактите за всеки съставомерен елемент от престъпния състав следва да са посочени в обвинителния акт по ясен и недвусмислен начин.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез 2 обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган“, както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита“. В този смисъл - правото на подсъдимия да разбира обвинението се отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, САС, НО, І състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 5609/23 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 38 състав в проведеното открито разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3