Решение № 300 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200109 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. М. срещу въззивна присъда № 33 от 10.11.2025г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 729/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В допълнение към касационната жалба се отправя упрек към въззивния съд, че е приел за негодно доказателтсвено средство назначената по делото повторна СППЕ, а от гледна точка на процесуалния закон тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство. На критика е подложено становището на окръжния съд, че е бил нарушен разумния срок за водене на наказателното производство, приетата липса на необходимост от повторен разпит на пострадалия от първата инстанция, че на показанията на пострадалия била придадена от първата инстанция предварително определена сила, че въззивната инстанция била игнорирала изцяло първото отменително 1 решение на СОС, постановено по същото дело. Жалбоподателите намират, че съдът не бил дал отговор на въпроса защо кредитира показанията на св. О., депозирани от него в съдебното заседание от 25.03.24,, а е отказал да кредитира неговите показания от 07.04.25г.(в жалбата погрешно посочено 07.04.24г., на която дата този свидетел не е бил разпитван). Съдът не бил съобразил, че този повторен разпит се наложил поради искане на обвинението, както и защото свидетелят отказвал да се яви на освидетелстване пред вещите лица. Анализът на показанията на пострадалия се явявал неубедителен и в противоречие с действителното съдържание на заявеното от него, като се сочат и конкретни примери защо това е така според касаторите. Било допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5, както и на чл.

305, ал. 3 от НПК, като било игнорирано противоречието в показанията на свидетелите В. О., В. М. и К. Г., като избирателно са кредитирани и експертните изводи. Съдът не се бил аргументирал защо се доверява на заявеното от св. В. М., тъй като не бил изяснил всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Незаконосъобразно съдът приел констатираните противоречия в доказателствените източници за незначителни, тъй като те били свързани с изясняване на хронологията на събитията. Акцентира се и на обстоятелството, че е било допуснато нарушение по чл. 287, ал. 1 от НПК, като съдът не съобразил обстоятелството, че при повторното разглеждане на делото в първата инстанция не може да се извършва изменение на обвинението по този ред, поради което и подсъдимият не може да бъде осъден по така въздигнатото му ново обвинение от въззивния съд.

Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и материалния закон, тъй като подсъдимият не бил извършил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен.

Не били изложени аргументи и относно определянето на наказанието по реда на чл. 54 от НК, както и относно основанието и размера на гражданскоправната обезвреда на пострадалия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия по заявените съображения.

Не се явяват частният обвинител и неговият повереник и не вземат становище по жалбата.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и счита, че 2 въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда, постановена по нохд № 169/21г. по описа на Районен съд – Ихтиман подсъдимия Д. М. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК, за това, че на 15.05.2018г. в 14,45 ч., в м. /местност/, находяща се в землището на /населено място, община, област/ се заканил с убийство на И. О., за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

На основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е осъществил заканата за убийство с думи и чрез опиране на пистолет в лявото слепоочие на пострадалия.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец О.. сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата над предявения до пълно предявения размер 5 000 (пет хиляди) лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

По жалба от подсъдимия и неговите защитници, с решение, постановено по внохд № 698/2022г. по описа на ОС – София, присъдата на първата инстанция е била изцяло отменена и делото е било върнато за ново разглеждане.

При повторното разглеждане на делото, с присъда, постановена по нохд № 740/2023г. по описа на РС – Ихтиман, подсъдимият М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144 от НК, като с допълнителна присъда предявения от пострадалия против подсъдимия граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен.

По жалба от частния обвинител, с въззивна присъда № 33/10.11.2025г., постановена по внохд № 729/2025г. по описа на ОС – София, присъдата на първата инстанция е била изцяло отменена и вместо това е била постановена 3 нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 15.05.2018 г., в землището на /населено място, община/, се заканил с убийство на И. О., насочвайки пистолет марка /марка/, калибър /калибър/. към краката му, произвеждайки изстрел със същия пистолет в земята, в близост до краката му и заканата би могла да възбуди основателен страх у пострадалия от осъществяването й, предвид на което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, като е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да му е нанесъл удар в главата на пострадалия, както и заканата да е осъществена с думи.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 4 000лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от 5 000лв. иска е бил отхвърлен.

Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В съдебния си акт Окръжен съд – София е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт са ясни, пълни и непротИ.речиви и разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да се аргументира защо, което в случая е направено, включително и по отношение на заявеното в показанията на св. И. О., депозирани от него в 4 съдебното заседание от 25.03.24г. Със споделими аргументи, основани на правилния прочит на изискванията по чл. 281 от НПК, въззивната инстанция е отказала да приеме като процесуално годни неговите показания от повторния му разпит от 07.04.25г., като предложените аргументи са процесуално издържани, в съответствие с нормата на чл. 139 от НПК и не търпят критика или корекция от страна на ВКС, нито пък е необходимо да се излагат допълнителни съображения в тази насока. В случая е без значение твърдяното в касационната жалба основание за провеждането на този повторен разпит-по искане на обвинението и поради отказ на свидетеля да се яви на освидетелстване пред вещите лица. Причината за допускането на повторния разпит на св. И. О. би имала някакво значение само в хипотезата на законосъобразно и процесуално издържано провеждане на същия.

Не намират опора в мотивите към проверявания съдебен акт отправените в жалбата упреци, че анализът на показанията на пострадалия е неубедителен и в противоречие с действително заявеното от него. Този довод е излаган и пред състава на въззивния съд и е намерил своя законосъобразен отговор. Непредубедения прочит на мотивите не разкрива претендираните нарушения. Напротив, съдът е изложил убедителни аргументи защо заявеното в първоначалния разпит на пострадалия от 25.03.24г.следва да бъде кредитирано, като това е било прието след съпоставка и с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече при съпоставка с показанията на свидетелите В. О., В. М. и К. Г.. Действително, от вниманието на въззивната инстанция не са убягнали някои несъществени разминавания в показанията на посочените свидетели, но те нямат онова съществено влияние, което защитата съзира в тях. Напротив, както правилно е отразил окръжния съд в своето решение, противоречията в показанията на посочените свидетели се отнасят до дребни детайли, до незначителни факти, до липса на спомени, но не касаят основните, значими за обвинението факти-авторството на деянието,времето, мястото, начина на неговото извършване и т.н., представляващи съставомерните признаци от състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна, по които основни и значими за обвинението факти свидетелите дават еднопосочни и допълващи се показания.

Не се намери за основателен и довода на касаторите, че избирателно са били кредитирани експертните изводи. Макар и в жалбата да не се сочи 5 конкретно кои точно експертни изводи са кредитирани избирателно, найвероятно се визира приетото от въззивния съд като негодно доказателствено средство заключение на повторната СППЕ. Критиката е основателна само дотолкова, доколкото неправилно въззивният съд е счел, че експертизата представлява доказателствено средство. Съгласно чл. 136 от НПК експертизата е способ за доказване в наказателното производство и не се явява нито доказателство, нито доказателствено средство. Що се касае до това дали същото е задължително за съда, то чл. 154 от НПК пояснява, че експертното заключение не е задължително за съда, но когато не е съгласен със заключението на експертите, съдът е длъжен да се мотивира. И точно това е сторено в настоящия случай, като макар и през призмата на разсъжденията си, че е негодно доказателствено средство, съдът всъщност е дал отговор на въпроса защо приема, че не следва да кредитира заключението на повторната СППЕ по отношение на пострадалия, а следва да се има предвид мнението на експертите от досъдебното производство, макар и да е отбелязал, че по основните, съществени за обвинението въпроси липсва противоречие между първоначалните и повторните експертни заключения най-вече относно психическата годност на пострадалия да възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни обяснения по тях.

В сезиращия ВКС документ се твърди, че въззивният съд бил игнорирал изцяло първото отменително решение на СОС, постановено по същото дело, като по този начин се претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Доводът не може да бъде споделен, защото не държи сметка на закона. Очевидно е необходимо да се припомни, че съгласно чл. 14 от НПК всеки съд е длъжен да взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, което вслучая е било сторено. Все на плоскостта на допуснати от контролираната инстанция процесуални нарушения се критикува от касатора становището на окръжния съд за нарушен разумен срок за водене на наказателното производство от първата инстанция, основано на липсата на необходимост и в нарушение на чл. 153 от НПК за назначаване на повторни експертизи, както и допускането на повторен разпит на пострадалия О. не за целите на наказателното производство, а за целите на експертното заключение в нарушение на чл. 139, ал. 12 от НПК. Тук отново ще се припомни, че ВКС е съд по правото, а не по 6 фактите. Суверенно право на инстанциите по фактите е да дадат кредит на доверие на онези доказателствени източници, които преценят, стига да се аргументират защо, като тяхната аргументация следва да е ясно проследима за страните по делото и за ВКС, както и да е извършена в съответствие с процесуалните правила. Също така следва да се има предвид, че липсва касационно основание, което да е свързано с осъществено процесуално нарушение при констатацията за неразумна продължителност на наказателното производство. Единствено следва да се имат предвид критериите, формулирани от ЕСПЧ в случаите на забавено правосъдие, а именно съдилищата да признаят неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по изричен и измерим начин”. Това означава, че съдебните органи следва да изведат недвусмислена констатация за допуснато нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да посочат причините за това (доколко се дължи на поведението на подсъдимите и доколко на поведението на компетентните власти). Компенсацията следва да бъде изрична и реална – да е от такова естество и в такъв обем, че практически да облекчат положението на подсъдимия и да възстановяват накърнените му права. Затова нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й (вкл. и като такова с изключителен характер). Съдебните органи следва да конкретизират каква точно компенсация следва да се предостави на подсъдимия, което в случая, видно от обжалвания съдебен акт, е било сторено.