Решение № 1383 от 13.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20221100505030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на Р. СТ. П. чрез М.Я. срещу постановление /именувано разпореждане/ от 22.03.2022 г. по изп. д. № 5258/2011г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно неизвършване на изпълнителни действия за периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението о т 22.03.2022 г. Посочено е че съгласно т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Счита че за процесния период 29.11.2012г. – 30.06.2015г. доколкото не са поискани изпълнителни изпълнителни действия същото е прекратено по силата на закона.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, който в писмени възражения е застъпил, че същата е неоснователна.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице условията по чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като са поискани и извършени изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години, а в процесния период - между 29.11.2012г. – 30.06.2015г. по делото са постъпвали множество плащания от трети лица по наложени запори, които представляват изпълнителни действия, годни да прекъснат срока по чл. 433, т. 8 ГПК.

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу 1 длъжника Р. СТ. П.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 14.07.2011г.

Спорен по делото е въпросът поискани ли са, съответно - извършвани ли са изпълнителни в периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г.

Установява се от приложеното изпълнително производство, че в посочения период по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали суми от ЕТ „П. – Й.М.“ въз основа наложеният с разпореждане от със 29.11.2012 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от представените извлечения от сметката на ЧСИ и направени отбелязвания на изпълнителния лист, в периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г. са постъпили две плащания плащания от третото лице на дати 19.08.2013г. и 17.04.2014г., които са преведени на взискателя след удържане на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Постъпването на парични суми от трети задължени лица представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва течението на срока по чл. 433, т. 8 ГПК - така мотивите към т. 10 на С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е "предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." Видно от изпълнителното дело, в процесния период 29.11.2012г. – 30.06.2015г.са постъпвали плащания от трети лица, поискано е изпълнително действие и е насрочено такова. Периодите между постъпилите плащания от трети лица, поисканото и осъщественото изпълнително действие, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с постъпилите плащания от трето лице прекъснато течението на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като считано от всяко от посочените действия е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е изтекъл. По тези съображения следва да се приеме, че не е настъпило прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление /именувано разпореждане/ от 22.03.2022 г. по изп. д. № 5258/2011г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3