Решение № 2785 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110118198 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД, с която срещу И. Ц. Г. по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 15877,51 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL1041461 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 1307,89 лв., възнаградителна лихва за периода 16.03.2020 г. до 15.12.2020 г., 99,50 лв., представляваща начислени такси и разноски за периода от 14.04.2020 г. до 06.04.2021 г., 36 лв. за нотариални такси и сумата от 1284,09 лв за забава за периода от 14.05.2020 г. до 06.04.2021 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22280/2021г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит № FL1041461 от 14.01.2020 г., по силата на който разрешил ползването на кредит в размер на 16080 лева при параметри, подробно разписани в погасителния план. От 16.03.2020 г. ответникът преустановил погасяването на дължимите вноски, като с оглед липсата на плащане и по втората погасителна вноска с падеж на 16.04.2020 г. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка изпратила на ответника Покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ ...., като му предоставил срок за плащане, след изтичането на който ще смята кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по кредита. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове само по основание. Признава обстоятелството, че между него и ищцовото дружество е сключен процесният Договор за потребителски кредит № FL1041461 от 14.01.2020 г. за посочената сума и при твърдените от ищеца условия. Излага твърдения, че е измамен за сключването му, тъй като през м.01.2020 г. с него се свързали банкови посредници, които му обяснили, че предоставят фиктивни кредити на доверени лица, като след изтеглянето на сумите по тях и предсрочното им погасяване на съответното доверено лице-кредитополучател се изплащала комисионна. Ответникът заявява, че се съгласил с това предложение, тъй като не допускал предстоящата измама. На 17.01 и 18.01 през 2020 г. същите лица му предоставили множество договори за кредит, в т.ч. и процесният, които ищецът подписал, след което получил заемните сумите и ги предоставял на шофьора на посредниците. Твърди, че след време направил неуспешен опит да се свърже със същите лица, за да провери дали се обслужват изтеглените кредити. Поради липсата на отговор подал сигнал в полицията, по който започнало разследване. Било образувано досъдебно производство, документите по което към настоящ момент били приложени по преписка 00399/2020 г. на Специализирана прокуратура за предприемане на действия след извършване на разследването от прокурор. Твърди, че на 26.05.2020 г. уведомил за измамата всички банки, от които е изтеглил кредити.При така изложените фактически твърдения отправя искания за спиране на производството по делото и присъждане на разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и от представения по делото договор за потребителски кредит №FL 1041461 се установява, че същият е сключен между ”Юробанк България“ АД и И. Ц. Г. на 14.01.2020г.

В чл. 1, ал.1 от договора е предвидено, че банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 080 лв. за текущи нужди срещу задължението за връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в същия.

В чл. 2 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на кредитополучателя И. Ц. Г. , за открИ.ето на която е необходимо сключване на договор за открИ.е на разплащателна сметка.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи месечна такса за обслужване на тази разплащателна сметка в размер на 3,50 лв. /чл. 5, т. 2/.

Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи на банката лихва, която за първите дванадесет месеца е във фиксиран размер от 10,950 процента, а считано от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита се изчислява при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Годишният процент на разходите по кредита 2 е 13,08%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 21 513 лв., изчислена към момента на сключване на договора /чл. 3, ал. 8/.

В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно плана началото на усвояването на кредита е 14.01.2020 г., а крайната дата на издължаването е 1 4.01.2025 г.

Броят на месечните вноски е 60, като първата е на стойност 1080 лв., а всички останали са в размер на 352,72 лв. Падежът на всяка вноска съгласно чл. 8 от договора е до 14-то число на месеца. В плана са посочени отделните компоненти от вноската за главница и лихва, както и дължимите такси.

В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Не се спори между страните и от представеното бордеро /на л. 54 от делото/ съдът приема за установено, че кредитът е усвоен от ответника на 14.01.2020г.

Ответникът не оспорва, че не е извършвал плащания в погашение на кредита след погасяването на първата вноска.

Видно от удостоверение, издадено от началника на отдел „Разследване“ при Главна дирекция „Национална полоция“, на 28.02.2020г. ответникът И. Ц. Г. заявил, че е пострадал от престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 209 НК, при което е въведен в заблуждение от неустановен брой лица, в резултат на което изтеглил осем броя кредити от финансови институции на обща стойност около 130 000 лв. и по случая е образувано досъдебно производство №3286 ЗМ 65/2020г. по описа на ГДНП.

С молба с вх. № 9300/0392 от 26.05.2020г. ответникът е уведомил кредитни институции посочени в титулната част на същата, в т.ч. и ищцовата банка, че на 17 и 18.01.2020г. сключил договори за кредит под заблудата, че след предаване на усвоените суми на доверени лица кредитите ще бъдат погасени от същите предсрочно, за което ще му се плати комисионна. Посочено е, че въвелите го в заблуждение доверени нему лица го уверили, че служители на банковите институции също били замесени в предложената схема.

С протокол от 09.07.2020г. разследващ полицай при ГДНП-МВР София удостоверява, че е уведомил ответника за правата му на пострадал от престъпление.

Представено е уведомление от ЧСИ ...., с които поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. Уведомлени ето е връчено на кредитополучателя след залепване на уведомление на адреса, посочен в договора, чрез пълномощника му адв. В. П.

3

Г., на 15.12.2020 г.

Ищецът е заплатил за услугите на ЧСИ такса в размер на 36 лв. съгласно преводно преводно нареждане от 08.01.2021 г.

Във връзка със служебно изисания препис от прокурорската преписка по случая е постъпило писмо от Софийска районна прокуратура с вх. № 257310/23.11.2022г. по описа на СРС, в което е посочено, че прокурорската преписка е приета по компетентност от Специализираната прокуратура, като същата е с обем от 16 тома, във фазата на разследването е и се води от СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Към писмото от СРП е приложено постановление за частично прекратяване на наказателното производство и изпращане по компетентност от Специализираната прокуратура, в което се излагат мотиви за липсата на доказателства за престъпление по чл.

321 НК. От постановлението е видно, че при разследването няма привлечени лица в качествата на обвиняеми.

Ответникът представя с отговора на исковата молба психологично изследване от 08.07.2021г., в което е посочено, че за времето от 1995 до 2002г. същият е бил на отчет в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ с диагноза епилепсия. В изследването е посочено, че през месец април 2021г. за първи път след свалянето му от отчет И. Ц. Г. съобщава за паник атаки. При снемане на анамнезата е посочено, че лицето е с висше библиотекарско образование, работи по специалността си, живее сам с чести контакти с майка си, оплакванията му възникнали след проблеми с кредитни институции и събирачи на вземания.

Според изследването не са налице съществени отклонения в психичните функции на лицетп към момента на прегледа, няма данни за екстремно висока личностова тревожност или съществена динамика в индекса на тревогата. Очертават се пасивно-отбранителни позиции, упорство, ригидност в отстояването на фона на нагласи към избяхване на конфликти, известен дефицит на собствена социална ниша, експанзивност е изказванията и поведението, добър контрол върху емоционалността в социални ситуации.

С експертно решение на ТЕЛК №1656 от 20.07.2021г., издадено в период на карантина Covid-19 въз основа на анамнеза и медицинска документация, на И. Ц. Г. е призната 20 % намалена работоспособност за срок от една година с водеща диагноза Grand mal припадъци (с малки припадъци или без тях), неуточнени. В експертното решение е посочено, че съкратеният срок се дава за диагностично установяване характера и честотата на припадъците.

„Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника по настоящото дело на 19.04.2021 г., въз основа на което са издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 28.04.2021 г. по ч. гр. д.

№ 22280/2021 г. на СРС.

Други относими доказателства не са ангаржирани по делото.

4

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Налице е идентитет на вземанията в заповедното и в настоящето исково производство, образувано по подадена в срока по чл. 415, ал. 5ГПК искова молба от заявителя срещу длъжника, което обуславя извод за процесуална допустимост на производството по делото.

За основателност на предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което е разрешил кредит в размер на 16 080 лева на И. Ц. Г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил средствата по разрешения кредит в пълен размер; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва, че е уговорено заплащането от страна на ответника на твърдяните в исковата молба такси и размера на същите.