Решение № 2474 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. ., 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110161784 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ., с която са предявени срещу Г. О. Л. и Л. М. Ш. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане: на ответника Г. О. Л. да плати на ищеца . сумата от 363,74 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 12,43 лв., представляваща неплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2022г. до м.04.2023г., сумата от 67,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.11.2021г. до 11.09.2024г. и сумата от 2,67 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 11.09.2024г.; на ответника Л. М. Ш. да плати на ищеца . сумата от 363,74 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 12,43 лв., представляваща неплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2022г. до м.04.2023г., сумата от 67,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.11.2021г. до 11.09.2024г. и сумата от 2,67 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 11.09.2024г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот при равни дялове (ответника Л. М.

Ш. – като наследник на М. О. Л.), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата 1 стойност на услугата .. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, което същите не са сторили за исковия период.

Претендира ответниците да бъдат осъдени да платят процесните вземания, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024г. до окончателното изплащане на главните вземания, както и разноските за производството.

Ответниците Г. О. Л. и Л. М. Ш. са подали отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с идентично съдържание. Оспорват наличието на договорна връзка с ищеца, не оспорват количеството и стойността на доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение, както и калкулирането на останалите претенции. Правят евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач . е взело становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предмет на установяване в производството са вземания за цена на топлинна енергия и за цена на извършена услуга дялово разпределение, основание на договор за покупкопродажба на топлинна енергия за битови нужди. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № . ответникът Г. О. Л. и М. О. Л. са закупили следния недвижим имот: апартамент ., находящ се в гр. ., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия за исковия период. Доколкото в договора не е посочено друго, съдът приема, че правата на купувачите по договора за равни и всеки е придобил в резултат на прехвърлителната сделка по 1/2 ид.ч. от имота. Установява 2 се от представеното по делото удостоверение за наследници на М. О. Л., че същият е починал на 17.09.2017г. и е оставил за наследник по закон своята майка – ответницата Л. М.

Ш., която по силата на наследственото правоприемство е придобила 1/2 ид.ч. от имота. По делото не са налице твърдения, нито събрани доказателства, за промяна в собствеността на имота преди процесния период, поради което съдът приема, че по делото е доказано, че ответниците са били собственици при равни права на процесния топлоснабден имот за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г. Отделно от това се установява, че за исковия период партидата на имота се е водила на името на един от собствениците – ответникът Л., като главните отчети за този период, съставени от трето за страните по продажбеното правоотношение лице, каквото е ., са подписани и подписите не са оспорени от ответника. С оглед всичко изложено се установява, че ответниците като собственици на топлоснабдения имот се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ), като отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № . на ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение ., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 24.09.2002г., видно от представения протокол от тази година и сключеният договор от 28.09.2002г., както и по възлагане на ищеца въз основа на приетия като доказателство Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020г.

С доклада по делото като безспорно и неподлежащо на доказване между страните е отделено обстоятелството, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност от общо 727,49 лв., поради което искът за цена на топлинна енергия се явява установен по основание и размер.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.

„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ..). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на исковата молба срещу ответницата на 18.10.2024г., следва, че към тази дата погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. включително, като последното задължение от този период за м.09.2021г. е станало изискуемо на 15.10.2021г. и се е погасило по давност на 15.10.2024г., т.е. преди подаване на исковата молба в съда.

Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. включително се равняват на сумата от 125,62 лв. (изчислена пропорционално съобразно 3 броя на месеците в погасителна давност от дължимата сума в размер на 301,48 лв. за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. след изготвяне на изравнителната сметка и приспадане на платени за периода вземания, които са били извършени преди завеждане на делото, видно от съобщение към фактура за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., по следната формула:

(301,48/12 м.) х 5 м.). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответниците размер на вземането от 727,49 лв. или дължимата от ответниците стойност на топлинната енергия за периода от м.10.2021г. до м.04.2023г. се равнява на сумата от 601,87 лв. (727,49 – 125,62). При липса на доказателства за плащане, искът за главница за цена на топлинна енергия е основателен за сумата от 601,87 лв. или срещу всеки от ответниците за сумата от 300,93 лв. за периода от м.10.2021г. до м.04.2023г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърли срещу всеки от ответниците за разликата над сумата от 300,93 лв. до пълния предявен размер от 363,74 лв. и за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 153,86 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърли срещу всеки от ответниците за разликата над сумата от 153,86 евро до пълния предявен размер от 185,98 евро и за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г.