Решение № 1312 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110109340 по описа за 2022 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на кредитора “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.„*****” №33 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГРД № 1656/2022 г. на РС Варна, 47 състав с която е разпоредено Д. С. М., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.“******“№ 32 да плати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „*****” № 33 сумата от 680,90 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 28.03.2019 г. до 26.01.2021 г. за обект на потребление, находящ се в град Варна, ул.“******“№ 32, с абонатен № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 118,57 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 680,90 лева, изчислено за периода от 25.05.2019 г. до 05.02.2022 г. Вземането произтича от задължения за неплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 28.03.2019 г. - 26.01.2021 г. за обект на потребление, находящ се в град Варна, ул.“******“№ 32, с абонатен № *****, за което са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.01.2021 г.

Посочена е банкова сметка по която могат да се платят присъдените суми в ЦКБ, както и на касите на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, на „Фастпей“ или „Изипей“ или чрез електронните системи за разплащане на Epay.bg или transcard.

Ищецът претендира заплащане на разноските за заповедното и за исковото 1 производство.

Ответникът в представения отговор по чл.131 ГПК оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Заявява, че начисленото количество за вода е неправилно и неточно определено, на база на документи на ищеца. Не са налице доказателства, че титуляр на партида с абонатен № *****, която сочи ищеца е именно ответницата Д. М., както и че същата има договорни отношения и получана ВиК услуги от ищцовото дружество.

Заявява възражение за погасяване по давност на вземанията за месеци април, май, юни, юли на 2019 год.

Ищецът счита възражението за неоснователно, тъй като заявлението е подадено преди изтичане на срока.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа страна:

Заповедта е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.6 ГПК и заповедният съд е указал на кредитар за възможността да предяви иск по чл.422 ГПК в едномесечен срок.

В дадения срок е предявен иск от което следва, че същия е допустим.

Предвид вида на предявения специален установителен иск за съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

Задължението на ответника е описано по фактури, дата на издаване, отчетен период, главница, лихва, падеж, период на забава в табличен вид. Представени са общите условия за абонатите, решения на КЕВР и съответните публикации.

Представена е и справка за задълженията за съответните периоди.

Справка за недобора на частен абонат от 28.03.2019 г. до 05.02.2022 г. е издадена на абоната Д. С. М., която е ответник по делото. От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район Вл.Варненчик – лист 72 от делото се установява, че отв.М. е наследник по закон на Димитър Тонев Маринов, б.ж. на гр.Варна, починал на 22.11.2017 г. В справката са посочени задълженията на абоната 2

Д.М. по издадени фактури за периода с посочени стойности за главница, лихва, обща сума по всяка фактура, остатъчна сума за главница и лихва след извършено плащане в общ размер на 799.47 лева от които главница 680.90 лева и остат.лихва 118.57 лева.

От констативни протоколи от 18.7.2022 г. и от 7.7.2023 г. се установява, че при посощение на адреса, абонатът не е открит и не са предоставени показания на водомера. От представени частни документи, а именно споразумителен протокол, отговор на заявление на предходния титуляр на партидата се установява, че абонатът не еизпълнил задълженията си по чл.11, ал.5 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и съгласно общите условия на договора за доставка на ВиК услуги от оператора „ВиКВарна“ ООД. Същите са издадени въз основа на решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР с две обяви, Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР с две обяви, Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР с две обяви, Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР с две обяви.

От отговор на Община Варна, постъпил въз основа на съдебно удостоверение, издадено на ищеца се установява, че на адреса на потребление гр.Варна, ул.****** № 32, към 07.02.2024 г. адресно регистрирани по постоянен адрес са 13 лица, а по настоящ адрес са регистрирани 15 лица.

От показанията на свидетелката Митева, която работи при ищеца на длъжност инкасатор се установява, че тя отчита водомера на потребителя Д. М., с адрес гр.Варна, ул.****** № 32 и това е къща. Познава ответницата откакто отчита водомерите в района. На адреса няма водомер. Давала е сведение лично на отв.М. да си смени водомера, но не е направено. В къщата са живели Д. М., съпъругът й и възрастни хора.

Посещава имота всеки месец като обикаля и пита съседите има ли хора или няма.

Казали са й, че е починал съпругът на Д., както и баба й и дядо й. При посещенията не намира хора в имота.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че сбора на задълженията за главница за ползвани ВиК услуги по описаните в таблица 1 фактури за периода 28.3.2019 г. – 26.1.2021 г. е 680.90 лева с ДДС, а лихвата за забава за периода от падежа по вска фактура до 05.02.2022 г. е 118.57 лева. Общия сбор на стойността на съответното изчислено количество вода за процесния период по месеци, при приложение на методиката по чл.39, ал.5, т.1, вр.ал.6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб.м. месечно за всеки обитател, при двама обитатели в обекта е 708.01 лева с ДДС. По фактурите, които са посочени в таблица 1 няма извършено плащане.

При така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение 3 за претендираната сума срещу която е постъпило възражение на длъжника. Искът на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения в ал.4 на същата норма срок от което следва, че същият е допустим.

В производството по предявеният положителен установителен иск, ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми.

Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

От анализа на събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира за установено по безспорен начин, ч е Д. М. е титуляр на партида за жилището с адрес гр.Варна, ул.****** № 32, в което се доставят ВиК услуги от ищеца през процесния период за който са издадени фактурите, описани в таблица 1 към заключението на ССЕ и в исковата молба. Събраните доказателства в т.ч. свидетелските показания водят до извод, че към процесния период и към датата на издаване на фактурите ответницата е имала качеството потребител на ВиК услуги по партида с аб.№ *****. В приложената справка за недобора е вписана именно тя. Ноторно известен е факта, че обекта на потребление с посочен административен адрес е изграден в жилищен квартал на град Варна и същият е водоснабден, с изградени съоръжения за доставка на услугите за което ищцовото дружество има лиценз. Обекта на потребление е присъединен към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.3 от Общите условия на дружеството - ищец.

От изложеното, съдът намира, че възражението на ответника в отговора е неоснователно, доколкото не са представени доказателства за опровергаване на представените доказателства от ищеца. От същите доказателствата, които не са оспорени, съдът приема за установи обстоятелствата по делото, че не друго лице, а именно собственика е потребител на услугата по смисъла на ЗЗП и по смисъла на чл.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК ООД – Варна. Собственикът е лице от посочените в ал.1 лица, от което следва да се приеме за установено, че ответницата е потребител на ВиК услуги, както и че такива са доставени от ищцовото дружество през процесния период, същите са фактурирани и е настъпил последния падеж за плащане на 26.02.2021 г.

Съгласно императивни разпоредби от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора на ВиК ООД – Варна, потребителят има 4 задължение да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, както и да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.33, ал.2. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. В чл. 34, ал.1 е посочено правото на потребителя да направи възражения срещу определената дължима сума писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. ВиК оператора се произнася в срок от 10 работни дни от подаване на възражението по ал.1. Дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от ВиК оператора.

През процесния период е действаща Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., последно изменение бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г. Съгласно чл.11, ал.4 от същата в сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. Потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране и след изтичане на този срок изпада в забава, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия.

В настоящия случай се установи от доказателствата по делото, че ВиК операторът е изпълнил задълженията си да предоставя на абоната услуга и да отчита на определен период от време показанията на водомера в обекта на потребление като по делото няма данни водомера да е бил повреден през процесния период. Не са представени доказателства от които да се установяват правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения относно съществуването в полза на ищцовото дружество на ликвидно вземане - установено по основание и размер, което е изискуемо - с настъпил падеж.