Решение № 35 от 03.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Перник, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600387 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 НПК.

Подадена е въззивна жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство от частният тъжител Т. Д. П. против присъдата, постановена по НЧХ. дело № 653/2019 год. по описа на Пернишкия районен съд, с която подсъдимия Г. Д. И. е признат за невиновен за извършено престъпление по реда на чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1, т. 2 и т.

4 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Прави се възражение, че присъдата е неправилна, както и искане въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Г. Д. И. за виновен. Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, в което се отбелязва, че постановената от Районен съд Перник присъдата е несправедлива. Отново се моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която Г. Д. И. да бъде признат за виновен.

С жалбата не се прави искане за събиране на нови доказателства.

Съдът след като обсъди изложените в жалбата доводи и с оглед на събраните на първата инстанция доказателства, намери, че не е необходимо събиране на нови доказателства, преразпит на подсъдимия, на свидетели,

В съдебно заседание жалбоподателят Т. П. , моли да бъде постановено решение, с което да се уважи въззивната жалба по съображения, изложени в нея.

1

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият Г. И., редовно призован, не се явява.

Пернишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Перник приема за установено следното:

Жалбите изхождат от процесуално легитимирано лице, подадени са в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно процесуално допустими за разглеждане.

Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на съвкупността, от които е направила своите изводи относно фактическата обстановка.

Производството е било образувано с частна тъжба, подадена от Т. И. П. срещу Г. Д.

И. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, *** образование, женен, неосъждан, ***, с ЕГН: **********, това, че на *** в писмено становище по дело № 82/2018 г. до Комисия за защита от дискриминация – гр.София е посочил, че частният тъжител Т. И. П. обръщайки се лично към подсъдимия в качеството му на *** е отправил обиди и закани, включително и към членове от семейството му по повод на обявяването му за издирване, поради което подсъдимият в посочено качество е сезирал съответните органи, престъпление, квалифицирано от съдията докладчик като такова по чл.148, ал.2, вр. чл.148 ал.1 т.1, т.2, т.4, вр. чл.147 ал.1 от НК.

Безспорно установено по делото и кореспондиращо с изложената в тъжбата на частния тъжител фактическа обстановка е следното: имайки активна гражданска позиция,частният тъжител е изразявал своето отношение към разследващи и най-вече прокурорски органи, а и съдебна институция.

Настоящият предмет е свързан с два документа, две писмени становища /изявления: становище на подсъдимия, по дело №82/2018г. пред състав на Комисията за защита от дискриминацията, писмо от частния тъжител до подсъдимия, а именно Писмо от частния тъжител до подсъдимия със следното съдържание: „Ако още един път ме обявиш за общонационално издирване, мисли му! Споко, няма да те трепя, недей да трепериш, нито ще те бия. Просто ще се обадя на майка ти и ще отидем на СПА във Велинград. Там надълго ще и се оплача какви ги вършиш и тя да си решава дали и как да те наказва“ и становище на подсъдимия по преписка №82/2018г. Петчленен състав на Комисия за защита от дискриминацията: „На *** в Софийска районна прокуратура било постъпило писмо с подател Т. П. по пр.пр.№39361/2016г.по описа на СРП, в което подателят се обръщал лично към *** И. и отправял обиди и закани, включително и към членове на неговото семейство по повод на обявяването му за издирване, поради което сезирал съответните органи“.

По обвинението в извършване на обида настоящият съдебен състав приема следното:

Съобразно правната доктрина, непосредствен обект на престъпните състави обида и клевета са обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността.

Основните състави на престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. Честта се разглежда в два аспекта: като чувство за лично достойнство на човека и като оценка на общността за 2 неговата обществена стойност, които съответстват на двете основни форми-обида и клевета. В първия случай се засяга личностното чувство, а във втория-обществената оценка, която общността дава за честта на лицето.

Предмет на клевета и обидата могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или с него да се приписва извършване на престъпление и да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В конкретиката на казуса предмет на обсъждане е активната гражданска позиция на частният тъжител. В случая, дори да приеме като неправомерни определени процесуални действия на разследващия полицай и наблюдаващия прокурор по конкретна преписка и досъдебно наказателно производство счита, че за обжалването на съответни постановления, произнасяния от страна на разследващи органи в рамките на полицейска преписка или досъдебно наказателно производство съществуват правни способи, в които може да бъдат използвани по-други изразни средства, въпреки че като цяло частният тъжител без да визира конкретни лица е писал негови становища относно деятелността на всички прокурори от Софийска районна прокуратура, както и до съдебни състави,

По време на съдебното производство в първата инстанция са от страна на частния тъжител са представени копия от: Решение на Софийски градски съд по гр.дело №1250/2016г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на частния тъжител обезщетение за неимуществени вред на основание чл.2 от ЗОДОВ; Постановление за привличането му като обвиняем по ДП №261/2017г. по описа на 06 РУ-СДВР; негови писма до Софийска районна прокуратура; копие от съдебно психиатрична експертиза по ЧНД №7031/2019г.; Решение на ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ с жалбоподател частният тъжител; Решение №527 от 14.01.2019г. на Върховен административен съд, с жалбоподател частният тъжител, самото писмено становище на подсъдимия до Комисията за защита от дискриминация;Решения на Административен съд София-град; на Върховен административен съд все във връзка с производството пред Комисията за защита от дискриминацията.

В мотивите си, районният съд е разгледал и обсъдил така наведените пред него доводи и аргументи, като е коментирал кои доказателства кредитира, и кои не.

Настоящият съдебен състав по смисъла на чл.148, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл.147 НК не намира съответствие с доказателствата по делото, от деянието да са настъпили тежки последици. Примерното изброяване на такива /последвал опит за самоубийство, психично разстройство, развод, уволнение от работа и други подобни/ лишава атакувания акт от законосъобразност в тази насока, тъй като частното обвинение не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си извън конкретните последици от клеветническите твърдения за емоционалното и психическо състояние на частния тъжител, изводими от събраните доказателства, както и причина за такова състояние, изобщо цялостното негативно за частния тъжител съдържание на това деяние. По тази причина въззивният съд е достигнал до извода, че не може да се приеме, че е налице неблагоприятно въздействие, което да е настъпило в резултат от съдържащото се в посочените доказателства, поради което и не може да бъде считано като тежка последица по смисъла на чл.148, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл.147 НК.

С оглед на изложеното законосъобразнно обвиянемият следва да бъде признат за невиновен по отношение на квалифициращия признак чл.148, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл.147 НК, че от обидата, са настъпили тежки последици.

Предвид това първоинстанционния съд е намерил подсъдимия Г. Д. И. за невиновен 3 в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал. 1 вр. с чл.147 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

Обвиняемият не представлява личност с повишена степен на обществена опасност.

Същият не е осъждан, липсва негативно охарактеризиране на личността му, обществено ангажиран е и е активен участник в социалният и културен живот.

От обективна страна не се доказа от събраните писмени и гласни доказателства, че обвиняемият Г. И. е разгласил позорни обстоятелства чрез разпространяване на клеветнически твърдения.

Ето защо съдът го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

148, ал. 2 вр. с ал.1, вр. с чл.147 от НК.

С оглед изложеното ПОС намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства.

Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.

Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не се дължат.

Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или отмяна на обжалваната присъда.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №260012 от 03.06.2022 г. по НЧХД № 653/2019 г., РС Перник, наказателен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл.

346 от НПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4