Решение № 147 от 01.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№16144/02.05.2025г. от П. на Р.Б. срещу Решение №469/22.04.2025г. по гр.д. № 20245300102233 по описа за 2024г. на Окръжен съд гр. Пловдив, XV гр.състав, в частта му, с която се осъжда П. на Р.Б., *** да заплати на Т. С. Т., ЕГН **********, сумата от 18 000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив и НОХД № 2449/2020 г. на ОС-Пловдив, за което Т. С.

Т. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1413.21 лева- разноски по делото..

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни съображения.

1

Сочи се, че решението е неправилно, тъй като е несъобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Възразява се, че първоинстанционният съд напълно безкритично е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели относно отражението на наказателното производство върху ищцата. Посочва се, че показанията на тримата свидетели са твърде общи, лишени от всякаква конкретика, която да докаже по категоричен начин наличието на причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и твърдените за настъпили за него негативни последици, както и че същите не съдържат обективни данни за изключителна степен и интензивност на преживяванията на ищцата.

Възразява се също, че по делото не са били събрани доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу ищцата наказателно производство.

Сочи се, че съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Поддържа се, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост определяне на парично обезщетение, по-голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди, както е упоменато в Решение № 832/10.12.2010г. по гр. дело № 593/2010г., ВКС, 4-то ГО. Сочи се, че според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В настоящия случай, липсвали доказателства в този смисъл. Позовава се на Решение № 480/23.04.2013г. по гр. дело № 85/2012г. на ВКС, 4-то ГО, според което, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва да отчита и икономическата конюнктура в страната, като в периода 2020 - 2023г., размерът на минималната месечна работна заплата за страната е в диапазон между 610 лева - 780 лева. Затова, според жалбоподателя, 2 присъденият размер от общо 18 000 лв. не кореспондира нито с обема на вредите, нито с икономическата конюнктура в страната за посочения период.

Ето защо, се счита, че уважената претенция на ищеца в размер на 18 000 лева обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е неоснователна, прекомерно завишена и несъобразена с принципа на чл.52 ЗЗД, както и с меродавната съдебна практика по подобен род дела.

Иска се решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо това да се отхвърли предявеният иск, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение.

В законния срок, от ищеца Т. С. Т. не е подаден отговор на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П. на Р.Б. да заплати на Т. С. Т., ЕГН ********** сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на водено срещу нея наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“ ОДМВР Пловдив, НОХД № 2449/2020 г. на ОС-Пловдив и ВНОХД №409/2023г. на АС-Пловдив, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане.

Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и по иска за неимуществени вреди, над сумата от 18 000 лв, до пълния предявен с ИМ размер от 100 000 лв, като е влязло в сила в тази част, тези претенции не са предмет на разглеждане във въззивното производство.

По делото не е спорно, а и материалите по приложеното по настоящото дело НОХД 2449/2020 г. на ОС-Пловдив се установява, че досъдебно производство №70/2019г. по описа на ОД на МВР-Пловдив е било образувано с постановление на 29.03.2019 г.

На 13.06.2019 г., Т. Т. е разпитана по досъдебното производство като свидетел.

3

На 29.05.2020г., с постановление на прокурор при ОП-Пловдив, Т. Т. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал.1, във вр. с чл. 202, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК и спрямо нея е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева.

На 22.06.2020 г. е извършен разпит на обвиняемата, при който същата дала подробни обяснения. Нови обяснения са дадени на 25.06.2020 г. и са извършени нови действия по разследването- разпити на свидетели. На 19.08.2020г. е направена очна ставка между Т. Т. и свидетел по делото, а на 04.09.2020 г. е извършено предявяване на разследването. Поради извършване на нови процесуални действия, на 23.09.2020 г. е извършено ново предявяване на разследването.

На 03.12.2020 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу Т. Т., с който същата е обвинена за престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл.

93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, по който е образувано НОХД № 2449/2020г. на ОС-Пловдив.

Проведени за о.с.з. на 22.01.2021 г. (не е даден ход, поради нередовно призоваване на подсъдимата Т. Т.), 17.02.2021 г., 17.03.2021 г.; 24.06.2021г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 13.09.2021 г. 15.10.2021 г.;

04.11.2021г..; 13.01.2022 г. (не се явява подсъдимата, отложено); 07.02.2022 г.;

21.03.2022г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 19.04.2022 г.;

13.06.2022г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 09.09.2022 г.

(не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 01.11.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и 19.12.2022 г.

С присъда от 19.12.2022 г. по НОХД №2449/2020г. на ОС-Пловдив, ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал.

2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93.т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и е оправдана по обвинението по чл. 203, ал. 1 НК длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 НК.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата в осъдителната част, като също така е протестирана и от прокуратурата в оправдателната част, с искане от ПРБ подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално 4 повдигнатото й обвинение по чл.203, ал.1 НК или да бъде увеличено наложеното й наказание за престъплението по чл.202, ал.1, т.2 НК, за което е призната за виновна.

Във въззивното производство са проведени о.с.з. на 23.10.2023 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и на 20.11.2023 г.

С присъда от 20.11.2023 г. по ВНОХД № 409/2023 г. на АС-Пловдив е отменена присъдата в осъдителната част и вместо това Т. Т. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите й обвинения, на основание чл.304 НПК. Срокът за подаване на протест е изтекъл на 05.12.2023 г. На 06.12.2023 г. е постъпил касационен протест по електронна поща, който е върнат с разпореждане на съда. Предвид това, присъдата е влязла в сила на 06.12.2023 г.

Съвкупната преценката на горепосочените доказателства води до извод, че са осъществени първите два елемента от фактическия състав на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно - срещу Т. Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б.

„б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда. Ето защо, следва да се прецени дали ищцата е претърпяла посочените в ИМ неимуществени вреди в пряка причинно-следствената връзка с воденото срещу нея наказателно производство.

В тази връзка, съдът съобрази, на първо място, че в трайната съдебна практика на ВКС се приема, че наказателното преследване винаги се отразява негативно на психиката и на личния живот на обвиняемия/подсъдимия под формата на притеснение, страх, стрес и несигурност за бъдещето, свързани с възможността от осъждане, накърняване на моралните и нравствените й ценности на личността, както и на социалното общуване. Това означава, че в настоящия случай, ищцата, като участник в същото, в позицията на обвиняема в досъдебната фаза и подсъдима в съдебната, безспорно е претърпяла обичайните неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство, изразяващи се в притеснение, страх, стрес и несигурност, свързани с възможността от осъждането й, накърняване на моралните и нравствените й ценности, както и на социалното й общуване. Настъпването на тези вреди в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищцата 5 наказатално производство за извършено престъпление по чл.203, ал.1 НК се доказват и от показанията на разпитаните по делото преди първата инстанция свидетели.

Свидетелят И.Д.П. (без родство с ищцата) заявява, че са близки приятели с ищцата и се познават от ученици, тя била кръстница на детето му.

Сочи, че знае за образуваното срещу нея наказателно производство. Преди това, свидетелят я познавал като общителен и весел човек. След образуването му, психиката на ищцата се разхлабила, започнала да трепери, затворила се в себе си, страхувала се много, че е я грози затвор. Тъй като се притеснявала да кара автомобила си, помолила св.П. да я кара във връзка с разпитите по делото, което той многократно направил с личния си автомобил. Свидетелят посочва, че когато я карал за разпити, й трябвало известно време, за да слезе от колата.

Според показанията на свидетеля С., същият е във фактическо съжителство с Т. Т. от 2019г. Сочи, че от 2019г. почнали да я викат и да й се обаждат по телефона от И. п. П.. Първоначално я викали като свидетел.

Според свидетеля, след това, към края на 2019г., тя вече разбрала какво се случва и вече й разяснявали нещата. Сочи, че тогава започнал тормоз спрямо нея, не можело да я викат по делегация да дава обяснения, а трябвало лично да идва всеки път до П. до полицията. Всичко това започнало да й влияе много зле психически. През 2020 година, я обвинили и като разбрала за какво става въпрос и че най– тежкото наказание, което трябва да лежи в затвора, ако я приемат за виновна, е от 20 години, това я съсипало тотално. Затворила се в себе си, започнали проблемите със здравето й. Първоначално имала главоболие и не спяла по цели нощи. Свидетелят сочи, че веднъж ищцата му се обадила по телефона да я закара в „С. к.“, защото имала много високо кръвно. Приели я по спешност и от там се отключили и други заболявания.