Решение № 1738 от 15.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330104603 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.22, вр. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

С исковата молба от С. И. Г. срещу „Кредирект“ ЕООД се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата по Договор за потребителски кредит № .... от 08.06.2023г. и осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 50 лв. недължимо платена по клауза за неустойка по цитирания договор за кредит. Ищецът поддържа, че между страните е сключен на 08.06.2023г. договор за кредит № .... с размер на заемната сума от 1500 лв., при ФЛП 44 % и ГПР от 53.73. В чл. 6, вр. чл. 18 от договора било предвидено и че ищецът като потребител следва в двудневен срок от сключването му да предостави в полза на кредитора обезпечение от едно или две физически лица- поръчители или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 1 916.89 лева. Изтъква, че вземането за неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Неустойката била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция – тя не зависела от вредите от неизпълнението, водила до скрито оскъпяване на кредита. Излизала и извън присъщата обезпечителна функция. Била в разрез с добросъвестността, представлявала добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала допълнително.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кредирект” ООД, със 1 становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договорите ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Не били ангажирани доказателства за плащане на претендираната с исковата молба сума. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

С определение от открито заседание на 25.03.2026г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск на сумата от 229.10 лв. или 117.14 евро.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит №....от 08.06.2023г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и С. И. Г., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател. Представени са също искане за сключване на договор за кредит, СЕФ.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните в качеството им съответно на кредитополучател и кредитор е сключен договор за потребителски кредит № ....от 08.06.2023г., по силата на който на ищцата е отпусната заемна сума в размер на 1 500 лева, с ФЛП 44 %, ГПР 53.73 %, като общата сума за плащане от страна на кредитополучателя възлиза на 1 953.21 лв., с дата на последно плащане 10.06.2024г.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

2

В чл. 18, ал.1 от договора е уговорена и клауза за неустойка, която възлиза на сумата от 1 916.89 лв., дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. За кредитополучателя е предвидено задължение /чл. 6 от договора/ да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на множество условия, изброени в чл. 6 от договора. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план, видно от погасителни план, инкорпориран в договора за потребителски кредит. Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, като се споделя изложеното от ищцата в тази насока.

Уговорената в чл. 18, ал.1 от договора неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до 2 дни от сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на клаузата за неустойка, платеното по нея е недължимо платено и подлежи на връщане. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните се установява, че размерът на платената неустойка по договор за потребителски кредит № ..... от 08.06.2023г. е 229.10 лв., до който размер е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, поради което съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 64.76 евро дължима държавна такса и 92.03 евро заплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по ССчЕ, или общо сумата от 156.79 евро. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на ЕАД Е. И., 3

ЕИК 180978004 следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 245.42 евро.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 18, ал.1 от договор за потребителски кредит № .....от 08.06.2023г., сключен между С. И. Г., ЕГН ********** от ....... и „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати на С. И. Г., ЕГН ********** от .......... сумата от 117.14 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № .... от 08.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 156.79 евро направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати на ЕАД Е И., ЕИК 180978004 сумата от 245.42 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4